Както Меланж Булгарен съобщи, още в деня на изборите бюлетините в избирателната секция в Инсбрук свършиха часове преди края на изборния ден. Наложи се секционната избирателна комисия да чака решение на ЦИК, след това да получи специален графичен образец и да принтира на място бюлетини. Всичко това доведе до спиране на гласуването за два часа и удължаване на изборния ден. При доставени 400 бюлетини на 4 април в тази секция гласуваха 467 човека.
Избори 2021: За два часа избирателната секция в Инсбрук спря работа поради липса на бюлетини
Всъщност на място ситуацията е била още по-драматична и за нея разказва секретарят на секционната избирателна комисия Калоян Камбуров.
Какво се случи в Инсбрук на 4 април
Сега е 2021 година.
По света протичат хиляди електронни транзакции в секунда. Телефонът е устройство за снимане, скaниране, за показване на самолетни билети, за принтиране. Стремежът е да се намали количеството ненужно разпечатана хартия, да се автоматизират процесите на попълване, преписване, пренаписване.
Не и в ЦИК, България. Не и в България.
По избори държавата разпраща по света свои пратеници с урни, бюлетини, формуляри, понякога с принтери. После те се връщат със стотици разпечатани книжа, с половин изсечена гора във водоустойчива торба. Преди време българите в Сингапур имали секция, към която пътувал такъв представител. Проблем на самолета в Китай осуетил пътуването и така секцията останала без бюлетини. Мълвата твърди, че това родило прецедент – изборите да се проведат само от доброволци, с разпечатани на място бюлетини.
Как се постига рекорден брой избирателни секции за българите в Австрия
Аз се включих в организацията на избирателна секция в Инсбрук, Австрия. Понеже има пандемия, (но също така понеже сме в 21-ви век) всички предварителни стъпки бяха координирани по телефон, с групови онлайн разговори, с електронна кореспонденция. Връщането към 20-и, а може би дори 19-и век, започна два дни преди изборите: пратеник пренесе на гръб от България 400 бюлетини. По пощата бе изпратен Принтер. В телефонен разговор запитах във Външно какво ще стане, ако бюлетините свършат, и получих лаконичен, дори мистериозен отговор: “ЦИК има план.”
В деня на изборите бюлетините свършиха.
След десет телефонни разговори с ЦИК и Външно министерство се оказа, че ЦИК няма план. Благодарение на млади (a и стари) избиратели, някои от които идваха от стотици километри разстояние, ЦИК и Външно получиха жалби, оплаквания и общо взето огън по телефона. ЦИК разреши да отпечаме 100 бюлетини на листа А4.
Дали Сингапур е истина или мит, 2 часа след като свършиха бюлетините в секция 320200023 разпечатахме прецедентни, емигрантски бюлетини. За миг си помислих “виж, не било лошо да пратят Принтер”. Когато стигнахме до допълнителна бюлетина №9 и нетърпеливо чакахме допълнителна бюлетина №10, Принтерът спря. Една любезна госпожа от опашката за гласуващи скочи и донесе принтер от дома си.
Мисълта ми е: могат да се взимат бързи решения. Могат да се въведат неща, отлагани с години. Промяната се случва с активността на гражданите, с натиск. Ама добре насочен натиск. Понякога ми е просто радостно да гледам новото поколение, необвързаните с граници хора, дигиталните, технически компетентните, как-да-помогнем хора. Доброволците, изместени от партийните членове и парашутисти, но участващи в организацията, спасяващи организацията.
Избирателна секция 320200023 има успешен ден, разпечата 100 бюлетини, ощети само няколко български гласуващи. Попълни с химикал и скенира всички книжа, запечата чувала, прибра Принтера и празния тонер в кашон, врътна ключа в 3:15 сутринта.
Денят бе пълен с хора, любезни и интересни, със сок и почерпки (уви, нямаше кебапчета, които – каквото и да си говорим – укрепват корените на българския дух!).
На другата сутрин, обаче, обаждане от ЦИК изми следите от изборна радост. Бях допуснал грешка – бях скенирал протокола без 2-ра страница. За да отчете своята важна информация, ЦИК се нуждаеше от електронния вариант (pdf) на протокола. Физическият (без липси) протокол беше в ‘запечатан’ чувал, под мишницата на мъж, тръгнал към влака за Виена. За да коригираме електронния pdf протокол, трябваше мъжът да се върне от влака, да се събере цялата комисия отново в същата стая, да сканираме страницата, да изпълним нов ритуал с чувал, да качим господина на нов влак…
Понеже през изборния ден имаше наблюдател от “Ти броиш” от споменатата порода хора, който ме смая със своята оправност, предостави личния си компютър в ключов момент, оправи интернет връзката, и 8 часа предлага решения, аз му се обадих и го питах дали случайно не е свършил още едно чудо.
И така две цъкания в телефона спасиха Втората Страница. ЦИК, аз и влакът отдъхнахме в едно.
Като е важен електронният протокол, нека се прави електронно, нека се попълва електронно, нека се подписва електронно.
Мисля, че е време да спрем да отлагаме нещата, които неминуемо идват.
Нека има гласуване във секции, но нека има и гласуване по традиционната поща, масово машинно гласуване, електронно гласуване, приложения за телефонно гласуване, електронни протоколи, с възможност техническите грешки (след 18 или 23 часа работа) да не костват още 12 разпечатани страници, преписване и препопълване, а елементарна електронна корекция. Нека хора не пътуват по 4000 километра с 3 нощувки и разходи, за да носят плексигласови кутии напред и назад по света.
Нека прецедентът “Инсбрук” има положителни последствия и оправдаем това, че живеем в 21-ви век.
Промяната се случва с активността на гражданите, и с натиск.
Коментарът на Калоян Камбуров е от личния му профил във Фейсбук и се публикува със съгласието на автора.
_________________
Още по темата:
Избори 2021: Висока избирателна активност, добра организация и малко бюлетини
Избори 2021: Демократична България е първа политическа сила в Австрия
Екипът на Меланж Булгарен се стреми да предоставя актуална и достоверна информация на своите читатели.
Ако харесвате нашата работа и имате желание, подкрепете ни.
