Интервю Елица Ценова
Боряна Венциславова е визуален артист, чийто проекти привличат вниманието на публиката в Европа, Америка и Канада. Тя е от онези творци, които бавно и търпеливо разчоплят проблемите на съвременното общество и ги излагат болезнено оголени и крещящи. Расизъм, популизъм, миграция, съвременна мобилност, пресичане на социо-културни граници, феминизъм, кризи свързани с климат и неравенство са само част от темите, които анализира и представя на публиката чрез инсталации, филми, фотографии, застинали и движещи се образи, текст и звук. За нея политиката не се определя единствено от хората в парламента и кабинетите на властта, а и от хората, които ги избират.
На 23 март в залите на KunstForum във Виена бе открита изложбата ѝ We/re nature. До края на ноември нейни инсталации могат да се видят на три места в столицата на Долна Австрия Сент Пьолтен като част от инициативата Art Hoc Project.
С Боряна Венциславова разговаряме за функцията на съвременното изкуство, за ограниченията на пандемията и постпандемичния свят, за спешната промяна, от която има нужда светът, за политиката и предстоящите парламентарни избори в България.
От 23 март в KunstForum във Виена е изложена инсталацията We/re nature. Как се стигна до този проект? Безнадеждно ли е прекъсната връзката на модерното ни общество с природата или имаме шанс да се свържем отново?
Изложбата в KunstForum повдига тема, която засяга всички ни – климатичната криза и отношението ни към природата. В последните десетилетия хората, и най-вече западното общество, все повече се отделят от естествената си среда и се чувстват като господари на света. Те сякаш стоят над природата и я експлоатират брутално за собствени цели и печалба. А е очевидно, че трябва да се вземат спешни мерки – дори децата ни отварят очите затова. С цялостната концепция на изложбата се опитвам да покажа, че ние сме част от природата, ние сме елемент от нея и няма как да се отделим безболезнено. Сега сме изправени пред последиците от този ни опит. Дали ще успеем да закрепим връзката си със Земята или ще се унищожим зависи от нашите усилия. Затова и заглавието на изложбата е амбивалетно – то може да се чете като „We are nature” („Ние сме природата”) или “We were nature” („Ние бяхме природата”).
Централен елемент в инсталацията е филм, в който природата говори със собствен глас. Впечатляваща е и серията с фотографии, в която си играеш със светлината. Цялата инсталация е изключително сетивна и се възприема на много различни нива. Помагат ли различните изразни средства за по-цялостното представяне на темата?
Аз често комбинирам няколко вида медии – в случая работя предимно с видео и фотография, защото търся различни внушения. Във филма към инсталацията поставям темата за правата на природата. Ние много обичаме да говорим за права, но забравяме, че и природата има такива. Някои държави в Южна и общности в Северна Америка са направили вече тази крачка, Швеция и Исландия са първите в Европа, които се опитват да впишат и в законите си, че не само отделни видове имат нужда от специално опазване и грижа, а и природата като цяло и нейното използване трябва да бъде регулирано и защитавано. Дадох ѝ собствен глас, за да може тя сама да отправи към нас своите послания и така ефектът се надявам да е по-въздействащ и много личен.
Серия фотографии е колкото абстрактна, толкова и конкретна. Тя проследява различни превъплъщения на човешкото тяло, което се трансформира в светлини. Дематерилизирането или изчезването на човека и останалия след него само светлинен прах, като част от природния пейзаж, или на границата с цивилизацията са визията и концепцията, която заема централната роля в нея. Светлината е много важен символ – тя може да бъде начало, но и край, да бъде топла или студена, да поддържа живота, но и да го унищожава. В тази нейна двуполюсност е закодирано и виждането, че нищо не е само добро или само лошо и трябва да търсим точния баланс, позволяващ ни да живеем оптимално и в хармония със заобикалящата ни среда.
Ти си част от интересен проект на инициативата Art Hoc Project, който излезе от галериите и използва общественото пространство в Сент Пьолтен, за да представя изкуство. Какви са предимствата на този подход и ще виждаме ли за вбъдеще повече такива проекти?
Проектът In this together е посветен на 25-а годишнина от присъединяването на Австрия към Европейския съюз. За него бях поканена заедно с италианския художник Алдо Джианоти, който прави интересни рисунки по злободневни теми. Проектът започна още преди пандемията с Ковид 19 и това, че се случва на открито не е свързано със сегашната ситуация, но пък помага на хората във време, в което изложбените зали са затворени, да не губят връзка с изкуството. Използването на публичното пространство доближава изкуството до хората и го прави част от живота, както и предава един по-различен и интригуващ облик на града.
Моите неонови надписи могат да се видят до края на ноември тази година на три места в Сент Пьолтен – на Централната гара, на кметството и в административната част на правителството на Долна Австрия. Те поставят конкретни въпроси, свързани със актуалното състояние и бъдещето на ЕС. Този съюз е прекрасна идея, но ако не се реформира и не преосмисли приоритетите си, в близко бъдеще няма да може да изпълнява ефективно целите си.
Днес е особено видимо, че целият политически ред се нуждае от сериозна промяна. Тази криза оголи още повече проблемните точки, но тя бълбука отдавна. Преосмислянето и пренареждането на приоритетите се случват прекалено бавно. Чрез проектите си се опитвам да осъществявам мечтите си за един по-добър, реален и толерантен свят.
Ти разработваш предимно социално-политически теми. Политиката част от ежедневието ли е или абстрактно понятие, което не ни засяга? Защо е важно злободневните въпроси да бъдат и част от изкуството?
В последните години загубих вярва в хората, които ни управляват. Това, което наблюдаваме и в страни в Европа, и в САЩ, и Бразилия, Индия, къде ли не – е плашещо. Нова Зеландия се очертава като остров на надеждата, но като цяло ситуацията в глобален план е много депресираща. Негативни тенденции като десния екстремизъм, популизъм, расизъм и все по-нарастващото неравенство набират скорост, а ние трудно им се противопоставяме.
Светът е много свързан и в работите си търся връзките между нещата – всяко действие предизвиква реакция. Трябва да разберем, че не сме самостоятелен елемент, а част от верига и начина, по който оперираме, провокира съответните резултати. Не можем да си позволим да наблюдаваме безучастно някъде отгоре или отстрани какво се случва.
Вълнувам се от това как неглижираме правата на жените, ситуацията на бежанците, как се поддаваме на евтин популизъм и това няма как да не бъде отразено в работите ми. Защото изкуството трябва да провокира и да поставя въпроси, да отваря нови възможности и гледни точки.
Във видео проекта I DEAL, YOU DEAL WE ALL DEAL WITH THE nEU New Deal, който показах през юни миналата година в Soho Ottakring, направих седем видеа със съвременни политици (някои от които за щастие слезнаха вече от сцената), които се извиняват и признават грешките си и фалшивата и самоцелна политика, която са водили. Сред Тръмп, Макрон, Курц, Орбан е и Борисов, който „осветява” връзките си с мафията, корупцията в страната, обвързаностите на държавата с бизнеса. Целият проект целеше да покаже една отправна точка за бъдеща трансформация на политическата система – признаване на грешките, извинение и ново начало, което е представено в речта на Урусла Фон дер Лайен.
Всеки акт на действие е политически акт. Дори и в дълбоко личен план действията ни са политически. Свикнали сме да мислим, че има някой над нас, който взима решения, и за нас остава само да живеем с тях и да ги изпълняваме. Но тази вертикална йерархия може да се счупи, ако повече хора са активни и отстояват позиция. Политиката не се определя само от хората, които са в парламента, а и от тези, които гласуват за тях. В този смисъл ние можем да влияем на случващото се с гласа си или като търсим отговорност на политиците за безобразията им.
В тази връзка ти ще гласуваш ли на парламентарните избори на 4 април?
Да, разбира се! Следя активно случващото се в България и честно казано не съм оптимист за бъдещето. Протестите през лятото бяха много хубаво и важно нещо, но за съжаление не доведоха до целящия резултат. Радвам се, че все повече хора осъзнават нуждата от промяна и са наясно, че това, което се случва в трите мандата на Борисов, не трябва да продължи.
Политически формации като „Демократична България” имат добри идеи за съдебна реформа и борба с корупцията – жизнено важни проблеми, които страната ни трябва да реши.
Обнадеждаващо е, че младите хора сега са много по-политически и граждански активни. На времето, а в известна степен и сега, в България политика беше мръсна дума. Мнозина се дистанцираха съзнателно, заставайки уж над тези неща.
Дойдох в Австрия 19-годишна и много се впечатлих от гражданската активност на хората, куражът им да участват в политиката и да се опитват да променят средата около себе си.
В България, а и не само, но там наистина е екстремно, виждаме ясно, че правителството не работи в полза на гражданите си, а само в интерес на определена група хора. Отговорни за това сме всички ние, защото мълчим и го допускаме. Много неща са в наши ръце и трябва да имаме самочувствието и куража да действаме и променяме статуковото. Първата крачка е гласуването на изборите.
Нека сега те попитам как избираш изразните средства, с които да представиш една идея?
Нямам конкретна общоприложима стратегия. Преди да подхвана дадена тема правя много сериозно предварително проучване – чета, слушам и гледам интервюта, лекции, проследвяват различни течения и идеи. В този процес постепенно разбирам с какво искам да работя – видео, звук, фотография. Често се случва съвсем интуитивно да направя нещо и след това то да пасне в някоя по-нова концепция. С който и от двата подхода да започна, те се пресичат в един момент.
Ти правиш предимно инсталации, в които винаги можеш да разместиш или добавиш елемент. Как разбираш, че си готова и трябва да се отдръпнеш от проекта?
О, това е много трудно! Непрекъснато намирам нови нюанси и аспекти към темата, които ми се иска да добавя. Обикновено точка слага крайният срок за предаване на проекта или инсталирането на изложбата. Случва ми се понякога и да променям стари работи, защото след време ги виждам по различен начин. Изкуството не е статично и аз не си поставям забрани да не пипам една вече готова творба, макар че рядко ми остава време да се върна към такива.
Как се промени ежедневието ти в последната година, минала под знака на коронакризата? Пандемията добави ли нови теми, респективно планове за работа?
В началото на пандемията бях дори леко благодарна за възможността да спра, да не бързам, да не пътувам. Имах време да лежа в хамака в ателието ми и да гледам през прозореца, да чета книги, които съм заделяла месеци, та и години наред. Насладих се на това време, но то много бързо отмина, тъй като се видя, че няма да е така краткотрайно
Напоследък избягвам да гледам много новини, но следя ситуацията из късо. Пандемията показа всички слаби точки на обществото ни и отново изведе на преден план стари проблеми – за мястото на жените, за професиите, без които не можем, но продължават да бъдат нископлатени, за природата, която трябва да пазим и защитим. Цялата криза не се случва случайно и тя е едно болезено и скъпо предупреждение, че трябва да променим системата, в която живеем.
Въпреки че галериите бяха затворени за дълго през последните месеци, имах възможност да направя няколко нови проекта, от които научих отново много. Фестивалът SOHO in Ottakring се случи онлайн и серията ми видеа по проекта I DEAL, YOU DEAL, WE ALL DEAL WITH THE nEU NEW DEAL бе видяна от много хора в мрежата. Имам нови идеи и проекти, но се надявам да се срещаме повече в галериите и музеите, отколкото в Zoom и YouTube. Изкуството и неговата публика комуникират помежду си по-добре във физическото пространство.
Визитка
Боряна Венциславова живее и работи във Виена и София. Завършила е магистратура, специалност „Визуални медии/ дигитални изкуства” в Университет по приложни изкуства, Виена. Работи предимно в областта на фотографията, филм/ видео, инсталации, пърформативно и медийното изкуство.
Нейни произведения са представяни в самостоятелни и групови изложби, и на редица медийни и филмови фестивали Европа, Америка и Азия, включващи, Кунстфорум Виена, Belvedere 21, Лентос Линц, МАК Виена, МАК Лос Анджелис, Музей за модерно изкуство Залцбург и Клагенфурт, Фoндация Естерхази, музей Essl, триенале Линц, k/haus, quartier21, галерии bäckerstrasse4, Ostlicht, Томас К. Ланг в Виена, Kunstraum Kreuzberg/Bethanien, Kurt-Kurt, LS43 в Берлин, Радиатор в Ню Йорк, Софийска градска галерия, Национална художествена галерия, Софийски Арсенал – музей за съвременно изкуство, Академия, Credo Bonym, Изкуство Днес, Пловдив, Cologne Conference, IDFA, Diagonale, EMAF, transmediale, filmwinter, Rencontres internationales, Berwick Film and Media Arts Fest., филмови фестивали в Москва, Истанбул, Сплит и т.н.
Отличена е с редица награди, признания и стипендии. През 2017 година е носител на наградата за изящни изкуствa на град Виена. През 2013 получава Австрийската държавна стипендия за изящни изкуства. Била е резидентен артист в Лондон (ACF), Рим (BKA), Нюkасъл (ISIS Arts), Бъркли (CEC Artslink), Лос Анджелис (MAK Schindler), Чикаго (BKA) и Банф Център в Банф/Канада и през 2019 в Ню Йорк (BKA).
Работите ѝ са включени в редица частни и обществени колекции, между които колекцията на Австрийското министерство за култура и изкуство, колекцията на град Виена, Национална галерия в София, Белведере 21, Лентос, Eсел/Албертина, Естерхази и др.
През 2017 е отличена с австрийско гражданство за заслуги към Австрия в сферата на във визуалните изкуства.
За повече информация: borjana.net
___________________
Още по темата:
Боряна Венциславова: По-интересно и важно ми се струва да поставям въпроси
