Българите в чужбина от години се самоорганизират и се борят за правото си в деня на изборите да могат да гласуват. Стотици доброволци от цял свят водят битки с управляващите за промени в Изборния кодекс, осигуряващи възможност на над милион и половина българи да дадат гласа си за бъдещето на България.
Изборите на 4 април отприщиха невероятна енергия и за кратко време бяха открити рекорден брой избирателни секции. Българите в чужбина подадоха двойно повече заявления с воля за гласуване в сравнение с предишните парламентарни избори през 20217.
В Австрия те са 17 – 9 във Виена и още в Линц, Грац, Залцбург, Клагенфурт, Инсбрук, Брегенц, Блуденц и Велс.
Как се постига рекорден брой избирателни секции за българите в Австрия
Избори 2021: Какво трябва да знаем за гласуването в Австрия на 4 април
И на тези избори обаче българите зад граница няма да могат да гласуват в свой избирателен район и да излъчат свои народни представители. Допълнително техният глас остава непълен, тъй като нямат правото да гласуват с преференция и избират само партийната листа.
Ще гласувам – няма да гласувам
Всеки има своята лична история и лични мотиви дали да упражни правото си на глас или напротив – да подмине тази възможност. Мнозина са безразлични към случващото се в България и не смятат за необходимо да се ангажират политически. Други са с вечния аргумент „Всички са маскари. Няма за кого да се гласува” и не вярват, че гласът им има значение – за какво да се разкарват до урните.
Има обаче и едни други хора, за които настоящите избори са изключително важни. Толкова важни, че са готови да пътуват над 100 км, за да стигнат до избирателна секция и пуснат заветната бюлетина. Техните агрументи са от носталгично-романтични до прагматично-реалистични, но това, което ги обединява е желанието за промяна. И вярата, че техният глас може да бъде част от тази промяна.
Обърнахме се точно към тези хора с въпроса
„Защо ще гласувате?”
Ето какво ни отговориха те.
Симеона Милачкова, психолог:
Ще гласувам, защото ме е грижа какво се случва в България и искам да бъде едно по-добро място за живот. Животът в чужбина дава една допълнителна перспектива как могат да се случват нещата в едно управление, как медиите и обществото реагират на решенията, с които не са съгласни.
Изборите са моята възможност да бъда част от промяната, защото България може физически да е далеч, но политиката на страната има директно отношение към мен, независимо къде живея в момента.
Роси Михова, журналист
Сега ще ви кажа, че аз със сигурност ще гласувам на 4-ти април.
Ако не заради друго, то заради спорта да объркам сметките на абонираните за властта тарикати.
Освен това имам още поне 8 причини да го направя. Защото:
- Искам, ако един ден внуците ми тръгнат на училище във Виена, Лондон или Париж, да не ги питат как се живее в комунистическа страна. Защото моите деца ги питаха, макар че те са родени след като Берлинската стена вече я имаше само на снимки. Но то пък и лустрацията у нас я имаше само на думи. Освен това искам европейското бъдеще на България да не зависи от хора като настоящата председателка на Парламента, чиято западна ориентация се свежда единствено до абсолютната й безпомощност да се ориентира в столиците на Изток.
- Искам, когато кажат, че са от България, другите деца да не питат учудено къде е това, а малко да им завиждат… но не единствено заради Христо Стоичков, Григор Димитров и затова, че разбират какво се говори в Борат без превод.
- Искам, когато им разказвам, че България е древна страна с хилядолетна история, фърфалаците да не ми обясняват, че това се вижда с просто око – защото, всичко е старо, разнебитено и „има нужда от реновирунг“ – и къщите, и тротоарите, и колите, и дрехите на хората, и самите хора. Децата не можеш да ги убедиш, че само в България има срутища, свлачища, подпочвени води, зимни температури и комунисти. И че затова новите магистралите стават на юфка, новите мостовете се цепят по хастара, а метрото се наводнява. На такива измислици децата изобщо не се хващат. Само възрастните го правят.
- Искам, когато идват на гости в София, да не питат защо жената зад гишето ми се кара така сърдито. Искам всъщност изобщо да ги няма тези десетки гишета, на които трябва лично да се редя всеки път, когато се прибера у дома. Искам да знам защо девет години след като бе обявено за приоритет от кабинета „Борисов 1“ електронно правителство все още няма. И едни 2 млрд. лева също ги няма.
- Искам като изведа малките да поиграят в градинката да не се превръщам в триглавото куче Цербер, което следи едновременно за бездомни кучета, счупени люлки и търкалящи се бутилки бира. Искам лелята или чичкото, които работят „кмет“, да си подадат веднага оставката, след като някое дете падне в шахта на улицата и загине на място.
- Искам, когато са във Виена, децата ми да говорят с кеф и гордост на чист български език – и да се чувстват яки като Хари Потър с това свое магическо умение. Но искам и тези, които ще управляват България, да говорят поне половината от езиците, които знаят моите младежи и приятелите им. Защото иначе няма как да се разберат с тях, колкото и да се хвалят как ще привлекат младите българи от чужбина. Те просто не биха имали общ език помежду си. (Това да знаеш „конграчулейшън“ и „парлевуфрансе“ не се брои.)
- Искам, когато канят приятелите си на гости в България, те после да искат да идват отново и отново. Заради чистата природа без внесен от Италия боклук, заради морето, което не е подпряно с подпорна стена, заради планините, които не са изсечени от местни мафиоти, заради средновековните ни крепости, които не са съборени, за да може някой да вижда морето, докато си пие биричката.
- С една дума не искам на моите деца (и на техните неродени деца) да им е скучно, мръсно и срамно в моята родина.
Разбира се, тук мога да спомена, че ми е важно как ще доживеят родителите ми старините си, как ще я карат всичките ми приятели в България, как аз самата ще се чувствам там, откъдето част от мен си е тръгнала, а друга част – така и не може да си тръгне. Но като тегля чертата, от всичко на света най-важни са ми децата. И заради тях, заради децата на България, ще гласувам.
Анка Николова, пенсионерка
Как няма да гласувам? Аз съм българка и милея за родината си. Разбира се, че ще гласувам! Боли ме, че страната ни попадна в ръцете на мафиоти и се чувствам задължена да дам своя глас за тези, които са заинтересовани от спасението и извеждането на България по пътя на европейските ценности, благоденствието и демокрацията.
Не ме притесняват ситуацията с Ковид 19. Ще съм както винаги с маска, ще спазвам отстояние, няма да се задържам излишно в избирателната секция.
Обръщам се към всички обикновени хора като мен в България и чужбина: Хора, бъдете бдителни, не се оставяйте да ви манипулират. Следя медиите в България и виждам, че с малки изключения те служат на същите тези сили, които в момента са на власт. Тези сили, с капиталите си, извлечени от нас преди и след 1989 г., нямат нищо общо с истинската демокрация и хуманност на Европа.
Най-после имаме истински прогресивно ядро от шепа способни българи, които ще подкрепя, за да имат моите внуци освободено от мафията бъдеще.
Вярвам, че бъдещето е в нашите ръце, в нашия глас!
Ало, чуваме ли се? Партийна комуникация и програми на политическите партии за българите в чужбина
Има такава демократична България или за кого ще гласуват студентите в чужбина
Павлин Коев, мениджър
От осем години съм в Австрия и признавам, че за първи път ще гласувам. Не страдам от излишна носталгия, защото светът е толкова свързано място, че вече няма голямо значение къде точно се намираш, а какво правиш. Родителите ми са в средно голям провинциален град и всеки път, когато отида да ги видя, ме поразява апатията на хората там. Не че нищо не се променя, напротив – доста неща се пооправиха, но хората са бедни, обезверени и нямат желание да влагат сили и енергия в някаква кауза. Младите хора, доколкото ги има, не мислят как да изградят нещо, а как да напуснат града, в който са родени. Мечтите им се простират до София или евентуално някое място в чужбина, защото живеят с измамната илюзия, че навън всичко е по-добре.
Искам младежите да намират смисъл в оставането в страната и да имат желание да я променят. Аз лично имам планове за бъдещето си в България и смятам да се върна.
Затова ще гласувам.
Калин Методиев, строител
Този път ще гласувам на инат. Ей, така напук на всички, които твърдят, че ще има ниска избирателна активност. Няма перфектен кандидат, всички са с кусури, но съм си избрал едни хора, дето са ми симпатични и ще пусна една бюлетина за тях. Тук в чужбина, поне не могат да ни купят гласовете. А и като гласувам, после ми е по-лесно да псувам, когато ме яд на политиците.
А вие защо ще гласувате?
________________
Още по темата:
ГЕРБ „опраска” гласуването в чужбина
Българите в чужбина отново остават без отделен избирателен район
Изборите в България по традиция са с вкус на кебапчета. Гласовете се купуват на едро, на дребно, а сега и на промоция 2 в 1 – сп.“Българите в Австрия“, бр.29/2011
Екипът на Меланж Булгарен се стреми да предоставя актуална и достоверна информация на своите читатели.
Ако харесвате нашата работа и имате желание, подкрепете ни.
