Каква роля отрежда на държавата визията ви за управление по отношение на българите в чужбина? Чрез какви конкретни механизми, инициативи, институции (извън дипломатическите и търговски представителства) може държавата да поддържа и активира българската диаспора?
На първо място – законодателни механизми в полза на българите в чужбина. Ние предложихме законопроект за създаване 32 МИР – Чужбина и поискахме разкриването на повече секции, но депутатите от ГЕРБ и останалите парламентарни партии изобщо не го разгледаха.
На второ място – административни механизми. Администрациите, свързани с българите в чужбина, в това число консулските служби, посолствата, Агенцията за българите в чужбина, ГРАО от години изпълняват формално функциите си, но не и в интерес на обикновените хора. Това може да се промени със сериозна реформа – административна и в системата на Външно министерство.
На трето място – електронно управление. До момента са дадени над 2 млрд. лв. За електронни услуги и продължава тормозът над гражданите, особено над българите в чужбина, да пренасят листи от гише на гише и да легализират документи. Нашата визия е за шоково въвеждане на електронното управление и премахване на всички гишета, навсякъде.
На четвърто място – образователната политика. Тя на този етап изобщо не отчита, че всяко трето българче се ражда зад граница и няма приобщаващи функции спрямо децата и семействата в чужбина.
На пето място е най-абсурдното: Българската държава изобщо не знае колко души има зад граница, колко деца се раждат там от български родители или от смесени бракове и не води никакъв регистър. Ще прекратим този чиновнически хаос.
Каква е позицията на партията ви относно:
— създаване на избирателен район „Чужбина”
Ние не сме партия, а гражданска организация. През януари изпратихме отворено писмо до ЦИК и внесохме в Комисията по правни въпроси предложение за промени в Изборния кодекс. Коалицията „Изправи се! Мутри вън!“ подкрепя и настоява за създаването на 32 МИР в чужбина. Това щеше да отговори на очакванията на над 250 000 българи във Великобритания, както и на такива в други държави, които при сегашните условия ще гласуват в ограничен брой секции. Но, депутатите решиха изобщо да не разгледат предложението, защото вотът от чужбина не може да се контролира от тях, а те разчитат на пълен контрол на ГЕРБ над изборните резултати.
— въвеждане на възможност за дистанционно електронно или пощенско гласуване;
С проекта за промени в Изборния кодекс и становище към него подкрепяме въвеждане на дистанционното електронно или пощенско гласуване. Честно беше да се допусне гласуване по пощата.
Истинското решение за осигуряване на вота на българите зад граница е електронното дистанционно гласуване. През 2016 г. за ЦИК и за Държавна агенция „Електронно управление“ са отделени, по европейски проект, 1 млн. лв. за създаване на система за електронен вот, но система няма. Процесът умишлено се саботира от Борисов и от неговия вицепремиер Томислав Дончев, който отговаря за електронното управление.
Борисов се страхува от парламентарна група и депутати, избрани от българите зад граница.
— съществуващите в момента правила за отваряне на избирателни секции в чужбина?
„Изправи се! Мутри вън!“ постави проблемът с гласуването на българите в чужбина и трудното откриване на избирателни секции извън България пред делегацията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Властта прави всичко възможно българите в чужбина да не гласуват.
Управлението на Борисов промени Изборния кодекс, така че откриването на избирателни секции в чужбина е максимално затруднено. Особено голям проблем е във Великобритания, където голяма част от българите няма да могат да гласуват. След „Брекзит“ там може да има само 35 секции, които ще стигнат за около 1000 души.
Представете си как ще изглеждат опашки от хора пред избирателната секция в условията на пандемия. Изборният кодекс можеше да бъде отворен от партиите в парламента и българите в чужбина да не са дискримирани. През 2014 г. имаше най-голям брой гласували наши сънародници зад граница, защото текстовете бяха написани от самите българи в чужбина. Тогава аз участвах в процеса заедно с тях. С 40 заявления по електронен път се откриваха колкото секции желаят гласоподавателите. Сега обаче трябва да се подадат 60 заявления в първата секция и поне 500 души да поискат отварянето на следваща.
Каква е позицията ви в спора редно ли е хората, избрали да живеят далеч от Родината, да имат същите права в решаването на бъдещето ѝ както тези, които пребивават в България постоянно?
Хората, които са зад граница не са там, защото не обичат Родината си. Те са там, защото никой млад и образован човек няма да остане в България да работи за заплата от 600-700 лв. Затова ние имаме нашия План за незабавна подкрепа на българските граждани и бизнеса. Основен приоритет в него е повишаване на доходите на работещите българи и преизчисляване на пенсиите. Предстои от Европа, по Плана за възстановяване и устойчивост, да влязат в България 30 млрд. евро. Тези пари трябва да бъдат не просто похарчени за асфалт, бетон, тръби и администрация. Тези средства трябва да се налеят за европейски доходи, подкрепа на малките и средните фирми, модерна и зелена икономика, дигитализация. Време е парите да отидат при обикновените хора, а не при приближения кръг на Борисов. А личното ми мнение е, че няма значение къде са избрали да живеят хората. Те са български граждани, независимо на кой континент живеят и Българската държава е длъжна да гарантира правата им.
Бележка на редактора
Отговорите на коалиция „Изправи се! Мутри вън!“ бяха получени на редакционния имейл на 22 март, ден след официалното публикуване на материала.
