„Mark Twain Tree“
Текст Димитър Георгиев
„Same old song
Just a drop of water in an endless sea.“
Няма да гласувам, нищо няма да се промени…
Всеки, живял в чужбина, познава усещането от връщането в родния си град. Колкото и рядко да е, колкото и да се е променил, западнал, развил градът, чувството не се променя.
У дома. При мама и тате, при онези приятели, които са тук или също като нас идват за малко. При спомените.
Радостта в очите на родителите ни. Малките промени, които те всеки път са направили, „да се радват децата“. Техните деца. Ние.
Семейството, приятелите, градът. И ние, идващите от „чужбина“, със самочувствието на видeли повече и знаещи „как всичко може да стане по-добре с малко усилия“. Ние, вечно дразнещите се, критикуващи, знаещи по-добре.
Но ако останем по-дълго от седмицата отпуск, ако се загледаме в малките промени, които са настъпили от последното прибиране, ако се заслушаме в плановете на близките ни, ако имаме очите да видим колко много са направили, въпреки „държавата“, ако можем да оценим… Би трябвало да осъзнаем колко МНОГО постигат хората в България. Въпреки, че са в България.
Идвайки от „Запада“, ние сме свикнали на толкова елементарни дреболии като достъп до информация, работещи институции, компетентни служители, улеснени процедури, олекотена бюрокрация и бързо обслужване, създадени и съществуващи само с една цел – на нас да ни е лесно. В България повечето от това го няма. Защото „тука е така“, пък и „съсипаха я тая държава“.
И въпреки всичко, хората в България успяват.
Сами, без помощ, без улеснения, без работещи институции, без държава. Успяват, някак. Градят, променят, поправят, подобряват.
Избори 2021: Адреси на избирателните секции в Австрия
Как се постига рекорден брой избирателни секции за българите в Австрия
През това време „Държавата“ заграбва всичко, до което може да се докопа. Бизнеси, паркове, плажове, гори.
„Държавата“, която във всяка друга развита държава, би се наричала „Подсъдимите“.
„Държавата“, в която отворената кръчма е по-важна от отвореното училище.
„Държавата“, която оставя тонове лайна безнаказано да се леят в морето, патерици да строят в национални паркове, а плаж да се превръща в подпорна стена с рецепция.
„Държавата“, в която да спускаш опорки срещу опозицията е по-важно от това да търсиш истината за Янек. Истината не позволява да си дръпнеш двайсет процента, справедливостта също.
„Държавата“, която се крепи на кражби от европейски средства.
„Държавата“, която размахва пошъл патриотизъм в най-гледаното време и държи на „Македония е българска“ и със зъби и нокти защитава термина „робство“. Но не се замисля, че по онова време всеки, учил в чужбина, се е връщал и е градил. Че построеното от българите по време на „робството“ стои и днес, а построеното в последните 10 години се ремонтира за трети път.
Тази „държава“ ще мине и ще замине. Ще остави съсипана икономика, разбити здравеопазване и образование, никаква сигурност и НУЛА законност. Тази „държава“ толкова си може. Както винаги в ПИК ще напишат, че комунистите и Костов са виновни и това ще е.
И за пореден път малките хора ще са тези, които ще поправят разбитото, ще плащат окраденото и ще градят. И пак ще е „за децата“. За нас. Всеки ден ще правят нещо мъничко, за да направят света си по-приветлив, по-красив, по-привлекателен. И за пореден път ще успеят. Въпреки…
Ние можем да им помогнем.
На тях. И на нас. И на децата ни.
Като им дадем възможността за избор. Защото днешният избор между комунисти и комунисти, между крадци и крадци, между престъпници и престъпници, не е избор.
Гласувайте! Малко отделено време за цел, която ще ни надживее.
Един глас не променя нищо, но променя всичко. За моя свят, за моята съвест.
Ако не гласувам, правилният израз би бил „Съсипахме я тази държава“.
„Now, don’t hang on
Nothin’ lasts forever but the earth and sky“.
Текстът е стената на Виена каза “Да, България” и се публикува със съгласието на автора.
_________________
Още от същия автор:
Историйка за чудесата и добротата около нас
Историйка за смисъла на тоя живот
Екипът на Меланж Булгарен се стреми да предоставя актуална и достоверна информация на своите читатели.
Ако харесвате нашата работа и имате желание, подкрепете ни.
