За първи път българите в Австрия ще имат 17 избирателни секции, от които девет във Виена. Този успех се дължи на упоритата съвместна работа на хората от „Мрежата на българските изборни доброволци“ и екипа на българското посолство във Виена. Как се стигна до откриването на рекорден брой секции и защо е важно българите в чужбина да гласуват разказват доброволци от Виена, Брегенц, Линц, Клагенфурт, Залцбург и Инсбрук.
Текст Елица Ценова
След по-малко от месец предстоят избори за ново Народно събрание. Изборите, естествено, ще се проведат по старите правила. Тези правила, които от 2016 г. лишават хиляди българи зад граница от възможността да гласуват. Тези стари правила, които управляващите не желаят да променят, защото за тях в 21 век няма нищо по-страшно от електронно гласуване и нищо по-подозрително от гласуване по пощата. Нищо, че в цивилизования свят тези „екзотични” вариации на изборите се използва успешно от години.
Българската диаспора зад граница постигна рекордна активност, подавайки 87 750 заявления за гласуване, които гарантират откриването на 427 секции извън дипломатическите представителства. На предстоящия парламентарен вот се очаква близо 200 хил. българи да застанат пред избирателните урни в чужбина.
Антиправителствените протести и в чужбина през миналото лято обединиха много хора и доведоха до политизирането на младежите. Те ясно показаха, че където и да са пръснати по света българите са едно цяло и имат една цел – по-добра държава, в която се спазва върховенството на закона, разделението на властите и свободата на словото. “Но тъй като не бяха чути, това доведе до съвсем искрен гняв и желание за реванш на гражданското общество спрямо политическата класа”, заявяви в интервю за БНР Димитър Иванов, глобален координатор на „Мрежата на българските изборни доброволци по света.” По думите му българите зад граница нямат и един депутат, който да се чувства избран от общностите по света и отговорен пред тях, тъй като по закон няма избирателен район „Чужбина“.
Българите в Австрия се показаха като една от най-добре организираните и активни общности по света. До изтичане на крайния срок бяха подадени 2 135 заявления. Само за сравнение в по-голяма държава като Италия, в която живеят повече наши сънародници, са подадени 2 727 заявения, в Канада – 1 613, в Гърция – 1950. За малко повече от две седмици бяха събрани нужните 60 заявления за разкриване на общо 17 избирателни секции във Виена, Линц, Грац, Брегенц, Велс, Блуденц, Залцбург, Инсбрук и за първи път – в Клагенфурт.
Лица от българските протести във Виена
Доброволци на предна линия
Всъщност събирането на 60 заявления съвсем не означава автоматично отваряне на избирателна секция, нито пък гарантират автоматично провеждане на изборите. Това най-добре знаят хората от Мрежата на изборните доброволци в Австрия, които подпомагат целия процес по провеждане на избори.
Паулина Владимирова, Мария Бояджиева и Жулиен Желев са сред ветераните, които помагат за отварянето на повече избирателни секции в Австрия. През 2014 г. електронното заявление е все още непознато и с хартиени формуляри в ръце Паулина и Мария обикалят буквално „от врата на врата” българските ресторанти, магазини, посещават църквата и всички места, в които се събират сънародници. Тази година нещата са съвсем различни. „Организацията ни се разрастна, вече има повече канали за споделяне на информация, хората знаят какво и защо да направят”, разказва Паулина Владимирова. „Ние помагаме да се отворят повече секции и сме гарант за сигурното и честно провеждане на вота” , допълва Жулиен Желев, който от 2016 г. редовно участва в подготовката и провеждането на избори в Австрия.
На практика зад всяка една секция стои конкретен човек или няколко човека, които поемат цялата предварителна организация – намиране на помещение, набиране на членове за избирателната комисия. Тази невидима работа отнема много време и усилия, но хората от Мрежа за изборни доброволци заедно със служителите на българското посолство не щадят сили, за да осигурят най-добрите условия за провеждане на избори. Всеки един от доброволците има своите лични мотиви, за да бъде част от този проект, но това, което ги обединява е огромното желание България да се промени и да стане по-добро и спокойно място за живот.
Във Виена тази година ще има девет секции. Идеята на Мариана Де Мео да се използват помещенията на пенсионерските клубове във Виена среща пълна подкрепа от друга наша сънародничка – Мадлена Комитова, която управлява всички 130 клуба.
Секциите в 9, 13, 10 и 22 район са изцяло достъпни за хора в неравностойно положение и се намират на удобни места с отлични транспортни връзки. Личните контакти на Мариана, създадени по време на протестите през лятото на 2020 г, ѝ помагат да мотивира 17 човека да станат членове на секционните избирателни комисии.
За първи път на тези избори и българите в Клагенфурт ще имат своя избирателна секция. Зад нея стои Данаил Павлов, който е в Австрия със семейството си от шест години и половина. Основният му мотив за събирането на заявления е „да се види от посолството ни в Австрия, че и в Каринтия живеят българи”. Общността там става все по-активна и обединена и нужните 60 заявления са събрани изключително бързо. Без проблем се намира и помещение и вече всичко е готово за изборния ден.
В основата на предизборната подготовка в Залцбург е Тюркян Чакърова. Тя е категорична, че „организацията тече гладко и нормално, защото всеки прави каквото може и трябва при това с огромно желание”.
Михаил Златков е доброволецът, координирал събирането на заявления за секциите в Линц и Велс. Според него тази година хората са по-дейни, по-организирани и много по-мотивирани. С пълното съдействие на служителите от българското посолство двете секции вече са готови за работа в изборния ден. За Михаил, който не харесва незаинтересоваността, пасивността и безразличието, „всеки гражданин трябва да бъде обществено-политически активен”. Това е и основният му мотив да влага време и енергия в доброволческа работа.
За Светлана Спасова всичко, свързано с организация на изборите, започва, когато преди осем години Димитър Иванов (глобален координатор на Мрежата на българските изборни доброволци по света) ѝ предлага да се захване с отварянето на избирателна секция в Брегенц. Идеята е в нея да могат да гласуват хора от съседна Германия, Швейцария и Лихтенщайн. „В тази област няма големи градове, преобладават селата и хората пътуваха по 300 км”, спомня си Светлана. Тя е доволна, че през всички години са получавали адекватна помощ от посолството и изборите са протичали при голям интерес.
Макар и без много опит, но с подкрепа от доброволците във Виена, сънародниците ни в Инсбурк бързо прехвърлят границата от 60 заявления. Калоян Камбуров е само от половина година в Тирол, но вече е срещнал много приятели покрай организацията на изборите. Той се надява, че спокойната атмосфера и ентусиазъм ще се запазят и в изборния ден.
Избирателни секции и право на глас
Броят на избирателните секции в чужбина е изключително важен, защото предопределя възможността на хората да гласуват. „Ако в България човек може да отиде буквално по чехли в кварталното училище, в чужбина не е така. Само във Виена има близо 20 000 българи – колкото средноголям български град. Някой пита ли колко секции има в Харманли, например? Във Виена за първи път ще има осем, разположени в различни райони. Често се случва хората да пътуват над 200 км и да чакат по 3-4 часа на опашка само, за да пуснат своята бюлетина”. Така Мария Бояджиева очертава реалностите, пред които са изправени българите зад граница.
Светът е мобилен и хората напускат България по различни причини и за различен период от време. Близо 2 млн. българи живеят в чужбина. Всяка година те изпращат над 1 млрд. евро на близките си. Много от тях мечтаят да се върнат. „В последните години хората бягат от страната не защото не могат да си намерят работа, а защото не издържат да живеят в държава, управлявана от мутри”, допълва списъка с аргументи за емиграция Паулина Владимирова. Това са предимно млади, образовани, активни хора, които имат потенциал да бъдат двигател на промяната в обществото. Затова и участието в изборите е важно за тях – това е връзка с родината, надежда за бъдещето.
„Възприемам гласуването като граждански дълг и демократично право и задължение. За нас това е възможност да участваме пряко в бъдещето на България”, споделя Жулиен Желев, който завършва магистратурата си по право във Виена.
Светлана Спасова отбелязва особеният ентусиазъм, обхванал българската общност в района на Брегенц. „Все повече хора искат да гласуват, водени от някакъв вид патриотизъм. Виждайки как функционират другите държави, те искат да променят и собствената си. Мисля, че е важно да се гласува, защото гласуването е най-катергоричната форма на протест. Само след като си участвал активно в изборите, имаш право да критикуваш”.
Калоян Камбуров въвежда и други аргументи за необходимостта от участие в изборите. Според него масовото гласуване е най-сигурното противодействие срещу купуването на гласове, което е болезнена практика в България. В тази посока са и мотивите на Даниел Петров – „да знаят политиците, че има и гласове, които не могат да купят”.
В чужбина българите са водени и от една особена емоционалност, която също дава стимул за участие в изборите. Тя е ясно изразена в думите на Тюркян Чакърова „Всичко, което се случва в България ни интересува, защото всеки от нас милее за родното място и бащиния дом”.
Гласувай!
Тази година изборите ще се проведат при необичайни обстоятелства – пандемията продължава да диктува живота по света и никой не може да предвиди каква ще бъдат ограниченията, поставени от отделните държави на 4 април. Като се прибави и фактът, че тази неделя съвпада с католическия Великден, трудностите пред желаещите да гласуват се увеличават.
Избори 2017: Как гласуваха българите в Австрия
В Австрия са събрани заявления за разкриване на секции във Виена, Линц, Брегенц, Залцбург и Инсбрук
Благодарение на доброволците от всички краища на Австрия 17 избирателни секции и секционните избирателни комисии вече са факт. Навсякъде ще бъдат взети необходимите мерки за дезинфекция и спазване на отстояние.
Голямата надежда на всички е, че рекордната активност ще се запази и в изборния ден възможно най-много хора ще гласуват. Защото имат право да бъдат част от бъдещето на България.
