Благодарение на платформата Gledam.bg филмът „Воевода“ ще може да се гледа безплатно от българите в Австрия на националния празник 3 март
Интервю Бояна Никова
През последните години българското кино започна отново да добавя към каталога си филми, вдъхновени от исторически лица и събития. Пример за това са „Дякон Левски“ (2015г.) с режисьор и сценарист Максим Генчев, „Възвишение“ (2017г.), създаден по едноименния роман на Милен Русков, както и игралният филм „Ботев“, отново с режисьор Максим Генчев, който все още е в процес на заснимане.
В тях обаче главните действащи образи рядко са женски. Това се променя в българския исторически филм „Воевода“, посветен на Румяна (Румена) Войвода, създаден по едноименния разказ на Николай Хайтов.
Филмът излиза през 2017г. и е копродукция между България и Хърватия. Режисьор и главно действащо лице е Зорница София Попганчева. Участват още Валери Йорданов, Йордан Биков, Владимир Зомбори, Леарт Докле, Александър Алексиев, Валентин Танев и други. Продуценти са Мила Кирова, Петър Минчев и Зорница София, а музиката е дело на Дарко Маркович.
Борбата за освобождение е важен момент в историята на България. Как образът на Румена войвода стигна до Вас?
Идеята от части беше на моя учител академик Людмил Стайков. Посъветва ме да се захвана с литературна адаптация на книга, която ме е развълнувала като малка. Препрочетох много класика, беше по Коледа и имах много време. Когато стигнах до Румена Воевода, в сборника „Хайдути“ се просълзих. Просто си спомних как като ученичка исках да се прекръстя на Румена тайно, толкова ме беше развълнувала нейната история. Най-вълшебното в нашата работа е, че твоето вълнение може да зарази и други.
Най-неочаквано и най-велико за мен беше емоцията на публиката. Никой не очакваше 90 000 зрители в кината. Не очаквахме, че хора ще гледат филма по 3 пъти на кино. Аз си мислех, че правим един интимен, личен филм за отстояването на необикновена жена в трудни времена, за малкия човек срещу валяка на порядките. Това, че докосна и направи съпричастни толкова много зрители, за мен е чудо, а най-благодарна съм за стотиците лични писма, които получих. Само това да беше – стига ми. Изненада ни много и селекцията в два престижни А категория фестивали, в Шанхай и в Москва и то след българската премиера, което е голяма рядкост. Има неписано правило, че един филм или е „зрителски” или е „фестивален” и почти няма публика. Съчетаването на двете е рядкост и мечта. Няма рецепта. Честно казано не знам как става. Моята версия е – искреност.
Как се подготовихте, за да изградите и изиграете Вашата Румена войвода?
Оказа се, че дълго съм се подготвяла за ролята и без да го знам. Докато пишех сценария, няколко години проучвах епохата, срещах се с уникални хора, запалени по занаяти и умения от онова време, някои станаха наши съратници във филма. Обожавам тази дума: съратници. Научих много за оръжия, костюми, личности, но най-интересни ми бяха нравите, общуването и бруталните закони в четите. Конкретно за ролята започнах тренировки с Трукан, който изигра ролята на бащата на Румена, около два месеца преди снимки. Всеки ден, независимо колко друга работа имах по продуцирането или като режсьорска подготовка, ходех при него на полето и работехме с коне без седло и амуниция и тренирахме.
Най-важна част от подготовката за филма беше тренировъчният лагер за всички актьори, организиран от координатора каскади и продуцент Петър Минчев – Гущера край Жеравна – мястото на основните ни снимки. Сутрин с момчетата от четата правехме загрявка, пехливанлък, работа с хладни оръжия от епохата, работа с преднопълнещи огнестрелни. За всички тези занимания Петър беше поканил специални треньори. Повечето занимания правихме с дрехи от епохата, обикновено вълнени, които изобщо не са най-удобното нещо в 40 градуса жега или в дъжд, но за мен беше изключително важно актьорите да свикнат да живеят и действат с тези костюми и въоръжени целодневно. Имайте предвид, че на силяха си (кожен пояс с прегради за поставяне на различни неща) на кръста всеки от нас носеше няколко кила желязо под формата на пищови и хладно оръжие.
Всеки следобед пък имахме актьорски занимания, водени от Цвета Балийска. В тях освен че се опознахме един друг, станахме група, пардон, станахме чета. Привечер някои се връщаха на поляната за още една доза физически тренировки, вече по желание. На края на лагера Петър, сега мой съпруг, организира два дни оцеляване по хайдушки, спане на открито в самоделен заслон, дебнене на сърна, ако някой успееше да „отстреля сърната“ чрез пълзене, доближаване и снимка с телефон без увеличение, получаваше за награда месо, което трябваше сам да си сготви на огън, запален без кибрит и запалка. Лагерът имаше за цел „да изтрие жълтите павета“ от мозъците на гражданите-актьори, да ни направи чета и да ни вкара колкото се може повече в онази епоха. За мен това най-много си личи във филма в погледите ни. Не в някакви там борби или конкретни действия или каскади, но в поведението на всички. Автентичността е нещо, към което се стремях във всеки аспект на филма.
Във филма има множество каскади. Какво беше най-трудно при тяхното изпълнение?
Поради задачите ми като режисьор, постоянно имах дубльори за разни неща – ръка, корем, дупе, гръб… имах и дубльорки-каскадьорки. Но така се случи, че де факто повечето каскади направих сама. Имах не малко травми, седем мисля. Филма завърших със скъсано сухожилие на един пръст, който ми беше залепен с прозрачен лейкопласт за съседния пръст, за да не виси, защото нямах време да отида до лекар да ми сложи шина, а и щеше да се вижда.
В една от нощните сцени, която ни се водеше „любовна“ с моя възлюбен байрактар, превъплатен и съживен от Валери Йорданов, ние всъщност така се сбихме, че на мен ми се получи огромен хематом над окото, а на него аркада. Имахме на терен доктор Бояджиев, лекар участвал във войни. Той ме оперира на място, за да продължа със следващата сцена. В нея въртя един запален прът – овчарска тояга, по начина, въртян от овчарите за бой с хора и диви животни като вълци, например. Аз почти не виждах нищо, защото едното ми око се пълнеше с кръв. Това стана на пети снимачен ден. След него добих увереност, че каквато и трудност да дойде, ще я прегазим.
Женският образ е централен в повечето Ваши филми. Феминизмът вдъхновение ли е или кауза?
В Румена воевода ме привлича онова, което има и в повечето хайдути и воеводи – непримиримост в отстояването на правдата, така както те я разбират и въздаването на справедливост извън закона. Но има и нещо друго, заради което героинята ми е много скъпа. Това, че е жена, не спира Румена в един път определен за мъже. Напротив, тя тръгва да става воевода с яснота, че ще трябва да тича една дължина на коня повече от другите, за да бъде призната. Никакво колебание и никакво страдание. Решителност и действие. Като жена, чиято професия все още се счита за малко по-мъжка, бях свикнала да ме подценяват, да ме гледат с недоверие, дори да се страхуват от мен. Минах един детски период, когато това ме гневеше. Вече ме забавлява. Но и в двата случая ме мотивира. Подобно поведение намерих в героинята си.
Румена съчетава женски с мъжки качества извън статуквото на епохата и това не може да бъде разбрано, нито простено. Много силно желаех да включа „спомените на очевидци за нея“, някои от които звучат паранормално – че яде живо месо и има опашче на таласъм. Радостно ми беше, когато с монтажистката ми открихме начина, по който да ги включим във филма под формата на текстове.
Мисля, че по мъничко от Румена днес има във всяка работеща жена, посветена на нещо, кауза, професия, дело. Границите между мъжко и женско са все по-размити. Но едно остава валидно и днес – непознатото и непознаваемото бива унищожавано по-често отколкото приемано и разбирано. Различният плаши. Различният буди агресия у дребосъците.
Какво мислите за движения като #metoo и #CzarnyProtest?
Отвращава ме всяка форма на дискриминация. #metoo отдавна трябваше да се появи и го подкрепям. Но с #metoo също трябва да се внимава да не се прекали, защото може да се получи дискриминация в обратна посока.
Майката също е в центъра на творбите Ви – в документалния филм „Modus Vivendi“ (2006), както и в най-новите „Майка“ и „Три килограма щастие“. А майчинството кауза ли е за Вас?
Така се оказва. Като майка с комплекси, че не винаги давам на детето си това, което трябва поради отсъствия за снимки или репетиции, аз все гледам да наваксам с нея. И гледам да правим интересни, уникални неща. А във филма „Воевода“ дъщеря ми изигра ролята на малката Румена единствено, защото иначе нямаше да види майка си цели 3 месеца. Тя никога не е искала да става актриса, но прие само за да може да ме вижда от време на време на терен. Нямах представа, че ще си направи ролята така прекрасно.
Относно двата ми нови филма „Майка“ и „3 килограма щастие“ те са за неконвенционалното майчинство. Един неортодоксалаен поглед към родителството. И двата са по истински истории.
Прожекцията на „Воевода“ за територията на Австрия ще се състои на 3 март. Съществуват обаче редица спорове дали именно на тази дата трябва да честваме като национален празник на България. Какво означава за Вас национален празник?
Ако националният ни празник беше на 24 май, както мисля, че имаше дебат преди години, той щеше да е свързан с писменост, култура и съкровище, които нацията ни е дала на света, едно огромно културно наследство. Аз бях за тази дата. Трети март е свързан с борба, отстояване и независимост и също има своята сила и влияние за всички българи. Мисля, че няма значение какво точно се е случило на тази дата и как точно е освободена България, защото тази дата е само завършека на многогодишна борба, която не може да бъде подлагана на съмнения или тълкувания. И двата празника тежат, всеки по своему. Честит 3 март!
Преди броени дни беше изменен Законът за филмовата индустрия, който определя годишния размер и схемата за финансиране на български филми. Каква е Вашата позиция по този казус?
Много е неприятно, че нещо започнало с добри намерения се изражда в тази аномалия – хибрид, който не е ясно колко ще проработи. У нас парадоксално нещата, които работят не се пазят и отглеждат, а обратно – рушат. В този нов закон закачиха легитимни цели, на които не е мястото там и няма как ясно да се регламентират. В последния момент преди подписването още апетити се включиха. Сега това закон ли е и на кого е – страшно да си мисля. Вярвам, че няма лесно да убият киното в една европейска страна, длъжна да пази идентичността си и с изкуство, включително кино. Ако някой го застраши обаче, ще се борим и излизаме на улиците както през 2010.
Филмът „Воевода“ в Австрия на националния празник 3 март
Филмът „Воевода“ ще бъде излъчен на 3-ти март безплатно за читателите на Melange Bulgaren, които се намират на територията на Австрия от 00:00ч. до 23:59ч., в най-мащабната платформа за легално гледане на български филми „Гледам БГ“.
Линкът към прожекцията ще бъде активен само на 3-ти март 2021г. www.gledam.bg/programs/voevoda_austria
Melange Bulgaren и „Гледам БГ“, организират специална игра за българската общност в Австрия.
Участвайте и десетима от вас ще спечелят код с намаление 25% за тримесечен абонамент за най-новата платформа за български филми и театрални представления.
Условия на играта:
- Харесайте публикацията във Фейсбук.
- Оставете коментар под поста на Melange Bulgaren във Фейсбук, в който споделяте заглавието на ваш любим български филм и любима реплика от него.
Тегленето и обявяването на печелившите ще се състои в петък, 5. Март. Десетима от вас ще получат 25% намаление за тримесечен абонамент (общата стойност на абонамента с 25% намаление е 7,99 евро). От екипа на “Гледам БГ” ще се свържат с щастливците.
________________
Още по темата:
Гледаме безплатно в Австрия филма „Доза щастие“ благодарение на платформата gledam.bg
