Психоложката Радостина Батленер коментира страховете, настроенията и стратегиите за справяне с коронакризата на четирима студенти-първокурсници
Младите хора не са подминати от вълната от страх и несигурност, която залива обществото ни вече цяла година. Но тази тежка ситуация е и големият им шанс да спрат, да се вгледат в себе си и да подредят приоритетите си.
Много приятно съм изненадана от начина, по който Благовест, Младен, Алекс и Илина реагират на кризата и намират своите начини за справяне с нея. Свежият им поглед и лекотата, с която се адаптират към новостите са добър урок и за възрастните, които, обременени от опита, по-трудно намират своето място в сегашната криза. Важен момент в случая е, че тези деца са достатъчно големи, за да не зависят пряко от решенията на родителите и сами структурират ежедневието си и подреждат приоритетите си.
Първокурсници в университета – между разбитите очаквания и оптимизма
Няма нищо по-нормално от страха
Младежите споделят, че не възприемат Ковид като заплаха за себе си, но се притесняват да не пренесат заразата на близките си. Виждаме, че Младен е готов да живее сам, но да не носи бремето на страха, че с поведението си може да навреди на възрастните си родители.
Не е срамно да се страхуваме и да признаваме страховете си. Страхът е нормално човешко чувство и ни кара да спрем, да се замислим и да потърсим най-доброто решение за нас.
Стрес и загуба на контрол
Илина казва нещо много важно: „Усещам един неосъзнат стрес, който стои уж на заден план в главата ми, но го има, тук е”. Благовест и Младен говорят за загуба на контрол над ситуацията. Чудесно е, че те успяват да идентифицират емоциите си и да ги обобщат.
Стресът винаги е бил най-големият ни враг в ежедневието. Ако се върнем във времето от преди пандемията, ще видим, че и тогава сме били подложени на огромни количества стрес, породен от живота на бързи обороти. За разлика от тогава, сега имаме време да помислим какво е добро за нас.
От психологическа гледна точка осъзнаването на стреса помага на младежите да се справят по-лесно с извънредните ситуации и да живеят по-здравословно.
Чувството за безсилие и усещането, че не владеят положението също е нормално в тази пандемична обстановка. Ако те си отговорят на въпроса „Как мога да си върна контрола?”, сами ще намалят чувството за страх и нивото на стрес.
Ясно е, че има неща, които са изцяло извън нашата компетенция, и не можем да им влияем. В този случай е добре да се замислим кои аспекти от ситуацията засягат живота ни и какво можем да променим. Защото, ние не можем да контролираме другите, но можем да си налагаме самоограничения. Например, всеки решава за себе си до каква степен ще спазва ограничителните мерки и какво ще изисква от другите около него. Така нещата се обръщат и ние имаме контрол поне върху определени елементи от общата картина.
Първокурсници в университета – между разбитите очаквания и оптимизма
Брой заразени с коронавирус. Брой излекувани. Брой починали. Брой безработни. Брой протестиращи. Брой ваксинирани. 1,2,3 локдаун.
Вече година животът ни се подрежда в зависимост от разпространението на Ковид 19. Извън чисто медицинските и икономически параметри на ситуацията хората все по-често говорят и за депресия, самота, страх. Засегнати от психическите последици на кризата на практика са почти всички – и най-възрастните, и семействата с деца, и учениците, и младежите.
Има една малка група млади хора, за които последната година бе особено трудна. Пандемията ги застигна само няколко месеца преди матурата и ги лиши от дългоочакваните балове и пътувания с класа. Раздялата им с училището бе необичайна, а срещата с университетите – виртуална. Очакванията за нови приятели и обяд в студентската менза се разбиха в компютърния екран. Вместо да се разхождат по коридорите на Алма матер, да обсъждат последната лекция на чаша кафе в парка или да учат в библиотеките, те седят у дома и изследват света през лаптопа.
Опознай себе си
Много често се говори за контрол на емоциите, но по-правилно е да се стремим към тяхното разбиране и опознаване. Осъзнаването на личните емоции ни помага да се справим с тях и да ги ръководим. Всичко, което е неосъзнато, излиза от нас през канали, които не можем да контролираме и затова често хора, изпълнени със страх, изглеждат тиранични, агресивни и груби.
Няма нищо лошо да сме искрени със себе си и да си признаем, че ни е страх, че нещо ни ядосва или радва. Едва когато осъзнаем тези неща, можем да се научим правилно да ги управляваме, така че те да работят за нас, а не срещу нас. Мнозина са израснали с идеята, че показването на чувства е проява на слабост. Това може да направи разпознаването им и тяхното изразяване изключително трудно.
Емоциите са част от механизма ни за оцеляване. Те ни помагат да се свържем с другите и да поставим границите си. Затова е важно да можем да ги осъзнаваме и да ги приемаме както у себе си, така и у другите.
Спасителни убежища
Впечатлена съм от начина, по който младежите откриват своите пътища за преодоляване на негативите и най-вече, че се опитват да използват времето за самоусъвършенстване. Това е особено ясно формулирано от Благовест: „Започнах да обръщам повече внимание на себе си, да готвя и да се храня здравословно, да спортувам и да чета повече професионална литература”. Младежите преоткриват спорта и ценността на социалните контакти. Много е важно, че всички си дават ясна сметка, че това едва ли би се случило, ако животът течеше по старому.
Пандемията ни принуди да забавим живота си и ни даде възможност да разберем, че не е важно колко време прекарваме с близките си хора, а как оползотворяваме това време. Вече излизаме по-рядко и за по-кратко време и затова преценяваме внимателно с кого да се видим. Така дори несъзнателно подреждаме по важност контактите си и решаваме кои социални връзки са ни по-важни.
Постпандемични мечти
Преходът училище-университет е неизбежен, той винаги се случва и винаги е силно емоционален и драматичен с много несбъднати мечти и желания. Тежкото сега е, че всичко дойде едновременно и очакванията бяха покушени наведнъж – социални контакти, самостоятелен живот, пътувания. Това е един взаимен шок, който всички заедно преживяваме. Но това е и големият шанс за младите да влязат по-рано и по-подготвени в зрелия живот.
Те не се отказват от мечтите си и имат ясни планове за бъдещето. Нещо повече – те се подготвят за следващите си стъпки, самоусъвършенстват се, тестват границите си.
И четиримата младежи изглеждат уравновесени и здраво стъпили на земята. Но има и други, които не се справят толкова уверено с необичайните обстоятелства. Затова моят съвет е, когато някой усети, че проблемите се натрупват и тревогите се задълбочават, да потърси помощ. Защото те няма да изчезнат от самосебе си, но могат да експлоадират в най-неочаквания момент.
Маг. Радостина Батленер е клиничен и здравен психолог. Тя предлага помощ в кризисни житейски ситуации, конфликти между поколенията, помощ при адаптиране в нова среда.
Води консултации на немски, български и английски език.
______________________________________________________________________________
Къде в Австрия може да получите помощ по телефона
#Психиатрична спешна помощ (0-24 ч.): 01/313 30
#Център за помощ по време на кризи (понеделник-петък 10-17 ч.): 01/406 95 95, kriseninterventionszentrum.at
#Съвет и помощ при опасност от самоубийство 0810/97 71 55
#Социалнопсихиатрична спешна помощ 01/310 87 79
#Телефон на доверието (0-24 ч., безплатно): 142
#Съвети и помощ за деца и юноши (0-24 ч.): 147
#Телефон за помощ за деца, младежи и възрастни (понеделник-събота 14-18 ч., безплатно): 0800/20 14 40
