Историята на мигранта е винаги цветна. Разказва се на различни езици, ухае на екзотични парфюми, преплита етноси и култури, традиции и обичаи, религии и поверия. Понякога желанието да емигрираш е съзнателна, дълго обмисляна и подготвяна стъпка. Друг път е плод на внезапно решение, вдъхновение, отчаяние. За трети, децата на имигранти, например, тази характеристика е неделима част от живота и личността им, една вродена различност, усещането, че имат една родина, но тя далеч не е единствена. Скорошно проучване на Община Виена показа, че близо една трета от живеещите в града са хора с чуждестранен произход. Решихме да потърсим историите на част от тях.
снимка Ивелина Митрева
Текст Ивелина Митрева
Ранда Емара е на 21 години, полумароканка, полуегиптянка, родена във Виена. Родителите ѝ били сватосани от сестрата на майката, която работела във виенска пицария. Показала снимката на сестра си на свой колега, след няколко месеца той отишъл в Мароко да я види, сгодили се набързо, оженили се и се върнали заедно в Австрия. Родила се Ранда, след две години брат ѝ, след още две сестра им. Семейството се разпада след няколко години. Бащата е агресивен, упражнява насилие над съпругата и децата. Развеждат се. Майката остава без дом, без работа, сама с три деца в чужда държава, не говори немски. Две години живеят във Frauenhaus – къща за социално слаби майки с децата, избягали жертви на домашно насилие.
Преводач по неволя
Ранда всъщност има много хубави спомени от времето си в тази институция. Всеки уикенд има специална програма, децата се занимават с акапелно пеене. Общността в дома живее като едно голямо семейство въпреки различията на обитателите. Религията, етносът, произходът са различни, но имигрантското минало обединява и сближава. Това е първата връзка на Ранда с други култури, тогава е едва 7 годишна. „Който и имигрант във Виена да попиташ, всеки ще ти каже своята история, която е различна и уникална сама по себе си. Няма две еднакви и намирам това за много вдъхновяващо.“
В училище винаги е била обградена от чужденци, приятелите ѝ са от Полша, Франция, Румъния, Словения…За Ранда всички имигранти и само имигрантите могат да разберат някои неща: какво е да живееш в чужда държава, да говориш на чужд език, да превеждаш за родителите си, да им бъдеш подкрепа още от дете. Въпреки че първият ѝ език е арабски, тя чувства като майчин език немския. Говори, пише и чете, мисли и сънува на немски. И от малка помага на майка си в общуването с различни институции и в ежедневния живот, като й превежда от немски на арабски.
Между Мароко, Египет и Австрия
За Ранда винаги е било трудно да намери баланса между арабския си произход, семейни традиции и австрийското възпитание в училище и извън дома, защото те малко или много си противоречат. С майка-мароканка, баща-египтянин и австрийско гражданство, тази криза на идентичността е нещо неизбежно за нея. А австрийската и арабската култура имат огромни различия. В Мароко може да усети морето, да чуе глъчката от голямата тълпа, да се порадва на пъстрите традиционни облекла, да помирише вкусните гозби на баба си. Тази екзотична култура я изпълва с гордост. Винаги се е гордяла с мароканския си произход, защото я отличава.
снимка Ивелина Митрева
Да си различен значи да имаш уникална история, която да можеш да разкажеш.
Тази необикновеност, широкоскроеност и отвореност към различни култури запалва интереса на Ранда към чужди езици. Към момента говори шест – арабски, немски, френски, английски, испански и малко латински. Учи „Публицистика” във Виенския университет и работи междувременно във Виенската опера. Посреща и изпраща гости от всички краища на света – Израел, Китай, Америка, Англия, Италия, Франция, Индонезия, Индия и откъде ли не!
Българска връзка
Сред колегите ѝ има също чужденци, включително българи, с които тя е много близка. Казва, че много харесва българската кухня, веднъж приготвила баница с нейна приятелка и си облизала пръстите. „Българите са много топли и добродушни хора, с толкова богата култура, и се радвам, че имам хора в живота си, които да ми разкажат повече за нея и да ме научат на някои думи и надявам се – още ястия. Ако трябва да опиша българите с една дума, бих казала отворени – те се свързват с другите лесно, винаги има за какво да говорят, за какво да се посмеят. Това им помага да се интегрират общо взето навсякъде, включително и в Австрия.“
Разговорът с Ранда Емара може да накара всеки да се гордее с произхода си. Където и да идем, трябва да помним мястото, от което сме тръгнали. Да разкажем за него и да обогатим другите около нас. Защото това ни прави хората, които сме, а именно – различни. А това да си различен може да бъде огромно предимство в днешния свят.
________________
Още по темата:
