„Корнелия“ е първият роман на Емил Ценов, в който сюжетът се заплита около сензационна находка на гробница на римската императрица Корнелия Супера. В последвалите събития се преплитат съдбите на герои от различни континенти и епохи. Книгата е много повече от исторически трилър, защото предлага интересен анализ на действията на хората в извънредни ситуации.
„Корнелия“ е една от книгите, които Меланж Булгарен ще подари на участниците в проекта „Фото Меланж: Есента в моя обектив“.
С автора Емил Ценов разговаряме за писането като възможност за себеизразяване, за ролята на случайностите в живота и промяната на човешките ценности през вековете.
Интервю Виктор Маринов
Цялото ти образование и професионална кариера е в областта на бизнеса. В последните години дори си близо до космическите технологии. Защо пишеш?
Всъщност имам и магистърска степен по английска филология. Една от причините да запиша тази специалност беше именно интересът ми към литературата. Винаги съм обичал да пиша и за мен това е най-висшата форма на себеизразяване. Писането трябва да идва като естествена необходимост и според мен това дали пишеш по принцип няма много общо с образованието и кариерата. Те имат влияние по-скоро върху темите, които отразяваш и на речника, който използваш. Около писането на книги винаги е имало известна митологизация. Тя, разбира се, е в полза на „установените“ автори, които са превърнали това в своя професия. Литературата обаче е една от най-демократичните области; всеки може да напише нещо. Друг е въпросът дали някой ще иска да го прочете и особено дали ще го направи повторно. За да ти окаже читателят такъв комплимент, трябва да имаш и талант. Някои технически прийоми могат да се научат; езикът, историите и идеите трябва да ти идват отвътре.
Книгите ти са обърнати навътре към човешките отношения и поведението на отделния човек в екстремни ситуации. От къде идва този интерес?
Маркетингът, който е моя професия, се занимава именно с човешкото поведение (например, при избора на продукти, изследване на ефекта на комуникацията и т.н.). Освен това съм любопитен по природа. Винаги си задавам въпроса защо точно се случва едно явление или защо хората се държат по различен начин в различни ситуации.
Разкажи повече за творческия процес – от къде черпиш сюжетите?
Ще бъда честен – те просто се появяват в главата ми и за мен остава само да ги запиша на хартия. Все пак човек пише за области, които са му познати. Понякога има и конкретни ситуации, които стават катализатори за цялата история. При „Корнелия“ това беше една случка от времето, когато бях ученик и колекционирането на монети беше на мода в родния ми Благоевград. Тогава ми показаха монета на същата императрица, Корнелия Супера, за която става въпрос в книгата. Бях впечатлен, защото знаех, че е много рядка. Оказа се много добър фалшификат.
Романът „Корнелия” разказва история, в която се преплитат множество човешки съдби от различни епохи. Има ли съществени разлики в емоциите и начина на мислене на човека днес и някога в Древен Рим?
Дълбоко вярвам, че човешката природа не се е изменила съществено от праисторически времена. Да, технологиите са се изменили, но хората продължават да обичат, мразят, лъжат, манипулират, страдат както преди. Ако отидете в Помпей, ще видите, че в основата си начинът на живот на римляните не се е различавал значително от днешния. Нямали са електричество и интернет, но са имали заведения за бързо хранене, театри, банки, магазини, администрация, дори трудова борса. Да не забравяме, че в основата на днешната западна цивилизация са същите древногръцки философски идеи, които римляните са приели и доразвили.
Големият обрат в историята в романа се случва благодарение на една чиста случайност (в романа това е един футболен мач и залогът към него). Каква е според теб ролята на случайностите в живота? До каква степен те ни променят?
Случайността е факторът, който променя житейската ни линия в една или друга посока. Зад всяка осъществила се линия има огромно количество алтернативи, които никога не са се случили. Ако не бях приел онази работа, ако онова момиче ме беше забелязало, ако не бях написал тази книга…
Подобно на героите в сборника с разкази „Боговете на града” и в романа „Корнелия” си пестелив на епитети и описания, но затова пък действието се развива на висока скорост. Колко важна е добрата история за теб?
Добрата литература практически винаги е основана на интересна история. Имам чувството, че в последните десетилетия се прие за нормално авторът да не ни разказва нищо освен собствените си терзания и импресии от живота. На мен това не ми е интересно. Искам читателите ми да открият посланието ми именно чрез добра история, която се чете лесно и те увлича.
Всички женски образи в романа са много силни, но римската императрица Корнелия безспорно се отличава. Какво я прави толкова необикновена за времето си жена?
От древните източници не знаем практически нищо за Корнелия Супера, освен това, че е била съпруга на кратко управлявалия император. Така че образът на Корнелия в романа е въображаем. Тя прилича на много римски матрони в това, че е лоялна, суеверна и практична. В същото време Корнелия има нови идеи за ролята на жената в обществото и бъдещето на Римската държава.
Книгата е много прецизна както в описанието на историческите сцени, така и на специфични полицейски или технически детайли. Допита ли се до нечие професионално мнение в тази насока?
Пиша този роман с известни прекъсвания от 2005 г. През това време събрах много голямо количество информация от исторически, нумизматични и други източници, за да бъде книгата възможно най-близо до реалността. Истинската работа по писането се случи в последната година, когато неусетно това се превърна в проект с участието на много хора. С консултации ми помагаха професионалисти по криминология, литература, история и нумизматика. Те са споменати в посвещението на книгата. Тъй като с повечето от тях се запознах в Туитър, книгата е посветена като цяло на българското общество в тази платформа.
Въпреки че от много години живееш във Виена, действието и в двете ти книги се развива предимно в България. Какво те кара да запазиш връзката с родното толкова стабилна?
Аз съм българин и никога не съм прекъсвал връзката си с хората в България. Следя внимателно случващото се в страната по телевизия, интернет, преса и преди всичко в разговори с многобройните роднини и приятели, които имам там. Така че човек пише за това, което му е близко на сърцето и познава добре. Трябва да се отбележи обаче, че значителна част от действието на романа „Корнелия“ се развива в САЩ, Западна Европа и древен Рим.
Сюжетът на книгата ни връща към 2012 г., когато присъствието на мафиотските структури в обществото е особено е осезаемо. Много неща за последните осем години в България са се променили, но с какво според теб не успява да се раздели българинът?
Не мисля, че много неща са се променили от 2012 година насам. По-скоро събитията през този период извадиха на повърхността някои от най-лошите ни тенденции. Това, от което изглежда ни е най-трудно да се отървем, е провинциалното мислене. Всъщност днешните български земи са били провинции не само на Рим, но и на Византия и Турция. Явно това е оказало дълбоко въздействие върху начина ни на мислене. Затова продължаваме да разчитаме на някой друг, там далеч в Рим или Брюксел, да реши собствените ни проблеми.
Визитка
Емил Ценов е завършил Американския университет в България. Има магистърски степени по английска филология от СУ „Св. Климент Охридски“ и по бизнес администрация от INSEAD, Франция.
Живее в Австрия, където работи в големи международни компании и преподава в областта на маркетинга, стратегията и комуникацията.
Както и първата му книга – сборникът с разкази „Боговете на града“, така и романът „Корнелия“ могат да бъдат закупени като книжно издание, електронна или аудиокнига от сайта на автора tsenovbooks.com
Романът „Корнелия“ ще бъде една от трите книги, които „Меланж Булгарен“ ще подари на първите трима участници в проекта „Фото Меланж: Есента в моя обектив”, събрали най-много харесвания на снимките си. Другите две творби са стихосбирката „Душата дрънка” на Сузана Йорданова и сборникът с разкази, съставен от Жанина Драгостинова, „Моята бучинска рокля” . Общото между трите книги е, че техните автори живеят във Виена.
______________________
Още по темата:
Жанина Драгостинова: Десет въпроса за 44 вълнуващи истории за булчински рокли и любов
Сузана Йорданова: Десет въпроса за душата, поезията и живота
Фото Меланж: Есента в моя обектив (галерия 1)
