„Моята булчинска рокля“ е сборник с разказите на 44 жени (три от тях живеят във Виена) за техния сватбен ден. И докато те увлекателно разказват за сватби и раздели, за любов, болка, радост, разочарование, доверие и уважение, ненатрапчиво очертават промените в ценности, в моделите на семейство, в отношенията между поколенията. „Моята булчинска рокля“ ще бъде и една от книгите, които Меланж Булгарен ще подари на участниците в проекта „Фото Меланж: Есента в моя обектив“.
Любовта, жените и умението да разказваш са част от темите, по които говорим с Жанина Драгостинова, която е събрала всичките 44 истории в една книга.
Интервю Елица Ценова
Според статистиката все по-малко хора се решават да встъпят в брак. Какво те провокира да се обърнеш към темата за сватбата и да задълбаеш конкретно в булчинската рокля?
Втората световна война приключи преди 75 години, но продължават да се издават книги за нея. „Моята булчинска рокля“ е за женени, неженени, разведени и вдовци/вдовици, т.е. за всички. А темата не е сватбата, а любовта, стремежът към или отказът от връзка. Булчинската рокля е само червената нишка, която навързва в едно всички разкази.
Имаше ли твой вътрешен критерий, по който избираше коя жена да поканиш да разкаже историята на своята булчинската рокля?
Умението на авторките да разказват увлекателно. Някои от историите знаех предварително, тъй като с героините в тях съм била свързана професионално назад в годините. Други от поканените в сборника не познавах лично, но бях чела нещичко от тях и бях вътрешно сигурна, че и по тази конкретна тема ще напишат текст, който да привлече интереса на читателите.
Имаше ли опасения, че в един момент историите ще започнат да се повтарят?
Опасения – не. Но когато се понасъбраха няколко истории, с учудване установих, че се повтаря образът на бабата. Не толкова на майката, колкото на бабата. В търсене на връзка с поколенията преди авторките стигаха до бабата. Оказва се, че нейната съдба вълнува повечето от тях, а пък мнението й им е било важно при взимането на житейските решения.
Това е книга без директно изведена поука или морално послание. Читателят потъва в 44 увлекателно споделени човешки истории. Това ли е твоят начин да провокираш хората да се вгледат в себе си?
Все по-рядко искам да провокирам някого за каквото и да е. Целта ми беше просто да предложа на читателите вълнуващи истории. Провокацията „Коя съм аз?“ се получи от само себе си. След като сборникът излезе, няколко читателки ми изпратиха снимки с техните рокли, прибрани в кутия или висящи в гардероба. Всяка една жена има свой разказ за събитието „сватба“, без значение дали е минала през него или само е присъствала на празненството на други, и изглежда, че всяка жена няма нищо против да си го припомни. Ако не публично, то пред себе си. Получи се неочакван пречистващ ефект, сортиране на личните спомени.
Жанина Драгостинова: Ако някой е роден, за да твори култура, той ще го направи
Споделянето от първо лице придава почти документален характер на сборника. Защо избра тази форма, а не интервю или преразказ, например?
Един от вариантите, през които мислено минах, беше сборникът да се състои от интервюта. Отказах се. Първо: поради невъзможност чисто физически да се срещна на живо с всички набелязани, второ: достатъчно интервюта съм правила в живота си и някак вече не ме влече този жанр. Освен това при интервютата неволно щях да наложа свой стил и книгата щеше да говори на един глас. В сегашния си вид сборникът е многогласен и това, струва ми се, е за добро.
Струва ми се, че събрани накуп всички тези 44 истории на изключително смели и интелигентни жени, отиват доста по-далеч от булчинската рокля. Какво всъщност прозира зад коприната и дантелите?
Да, булчинската рокля е само повод. Най-общо книгата предлага разговор за конфликта между традицията и модерността, за еманципацията на жената не толкова от мъжа, колкото от родителите, представлява и исторически разрез на България почти от началото на ХХ век до днес – всичко това, видяно през промяната на материалната ни култура. И разбира се – има много любов и въздишки.
Кога разбра, че сборникът е готов? Какво според теб обединява всички истории, които по дух и характер са доста различни?
Когато видях, че вече присъстват достатъчно варианти на отношението към темата „съжителство“.
Книгата е много далеч от сладникава романтика, но все пак носи изцяло женски дух и финес. Получи ли вече отзиви от мъже? Как приемат те сборника?
На премиерата Людмил Вагалински, съпруг на една от авторките (Ирина, която до голяма степен беше мотор на идеята и честичко ми се обаждаше да ме подсеща, че книгата трябва да се направи), въздъхна: „Ох, добре, че не съм жена! Много било сложно!“ Няколко други авторките дойдоха с мъжете си, което показва, че интересът е общ. Други пък, женени за чужденци, споделиха, че вероятно мъжете им никога няма да прочетат текстове им, защото не знаят български и е добре, че е така. Литературният критик Георги Цанков написа ласкава рецензия. За други, случайни читатели-мъже, нямам информация.
Би ли се изкушила да събереш истории и от мъжката половина в брака?
Ако те се изкушат да ми ги доверят – защо не. Но засега срещам само изумление от женската откровеност и отказ от саморазкриване.
Какво си каза, когато видя готовата книга и я разлисти?
Това, което събра отделните истории в книга, е художественото оформление на Люба Халева. Нейна беше и първата читателска реакция: „Много плаках.“ Люба наистина вложи сърце и душа в тази книга, за което съм й много благодарна. Когато я разлистих за първи път, си казах, че държа в ръце произведение на Люба Халева.
Визитка:
Жанина Драгостинова е родена във Варна, живее и работи във Виена. Журналист, преводач, публицист.„Твоята история”е пъравата ѝ книга с публицистични текстове. В последните години работи активно като преводач от немски език. Нейни са преводите на книгите „Логиката на образите“ от Вим Вендерс, „Анархия на фантазията“ от Райнер Вернер Фасбиндер, „Орли и ангели“ от Юли Це, „Пролетта на варварите“ от Йонас Люшер, „Тил“ от Даниел Келман, „Продавачът на вестници и цигари“ от Роберт Зееталер, романите на нашумялата австрийска писателка Лаура Фройденталер „Кралицата мълчи“ и „История с призраци“.
Сборникът с разкази, съставен от Жанина Драгостинова, „Моята бучинска рокля” ще бъде една от трите книги, които „Меланж Булгарен“ ще подари на първите трима участници в проекта „Фото Меланж: Есента в моя обектив”, събрали най-много харесвания. Другите две творби са стихосбирката „Душата дрънка” на Сузана Йорданова и романът на Емил Ценов „Корнелия”. Общото между трите книги е, че техните автори живеят във Виена.
____________________
Още по темата:
Сузана Йорданова: Десет въпроса за душата, поезията и живота
Фото Меланж: Есента в моя обектив (галерия 1)
Фото Меланж: Есента в моя обектив (галерия 2)
