„Душата дрънка“ е първата стихосбирка на Сузана Йорданова, която отдавна е спечелила над 10 000 почитатели чрез страницата си със същото име във Фейсбук. Тя ще бъде официално представена във Виена на 23 октомври. Това ще бъде и една от книгите, които Меланж Булгарен ще подари на участниците в проекта „Фото Меланж: Есента в моя обектив“. Поезията, душата и живеенето като изкуство са част от темите на нашия разговор с нея.
Интервю Елица Ценова
Как би се описала?
Винаги ми е било трудно да се описвам сама. Приятелят ми често ме нарича „дявол“, но аз бих казала, че съм по-скоро „ангел“.
Ще оставя читателите да ме открият в стиховете ми.
Как се реши да облечеш в корици, стихосбирката, която от години живее своя виртуален живот?
Не ми беше трудно. Да видя стихосбирката на хартия е моя осъществена мечта. Винаги съм знаела, че рано или късно ще издам своя книга, но никога не съм бързала.
Когато Наталия Манчева от издаделство „Мусагена“, отговорна за оформлението, и благодарение на която много мои желания (прищевки) бяха удовлетворени, се свърза с мен, още не бях напълно сигурна, че е дошъл моментът, че аз самата съм узряла за тази стъпка. В крайна сметка, стихосбирката е на лице, а аз силно вярвам, че нищо не се случва случайно.
Различно ли е усещането да четеш творбите си от книга, а не от компютър или телефон?
Определено е много по-хубаво! Винаги съм си представяла, че когато книгата ми се печата, аз ще чакам като гладно куче пред печатницата с нетърпение да нахраня душата си. Уви, когато „Душата дрънка“ излезе от печат, бях вече във Виена и трябваше да чакам да ми я изпратят. Пратката много се забави и това бяха много особени дни, в които изпитвах една странна и приятна ревност. Тя вече се продаваше на книжния панаир в София, бавно се разпространяваше в книжарниците из страната, читатели вече ми изпращаха снимки, как са си я купили, а аз още не я бях докоснала. Когато я видях за първи път, 6 дена след излизането ѝ от печат, чувството беше удивително и някак познато. Сякаш винаги съм я имала, беше точно такава, за каквато съм мечтала.
По кое време на деня или нощта те спохождат стиховете?
По всяко време. Понякога, когато съм сама и си приготвям сутрешното кафе, сякаш излизат думи от изпаренията, само да отбележа – на най-приятния възможен утринен аромат. Когато пътувам, дали със самолет, кола или с метрото, идват разни мисли, които нахвърлям бързо в телефона. И въпреки, че
музата ме посещава най-вече, когато съм в уединение, често наминава, когато съм с приятели и сме навлезли в задълбочени и увлекателни дискусии, които имат повече от десет гледни точки и дават много поле за изява на мислите.
Много си пестелива на думи, но си щедра на емоции. Как постигаш тази комбинация?
Това винаги е била целта ми и щом ми задаваш този въпрос, значи съм в правилната посока, което много ме радва. Не обичам претруфения изказ, който е пренаситен с епитети. Важно е чрез употребата на словата си да предадеш емоция, но е много по-важно да заведеш читателя до мисълта, която е буталото на тази емоция. Лесно е да си безнадеждно влюбен в няколко епитета. По-голямото предизвикателство е да си безнадеждно влюбен в няколко глагола. Когато думите са точно подбрани, стигат и десет строфи, за да пренесеш читателя там, където искаш. Считам, че краткостишието е истинското майсторство. Не отричам обаче, че пристрастието е заслепило много хора.
Е, аз също съм човек.
Душата дрънка. А каква песен пее душата?
Душата пее много и не само под душа. Бих казала, че зависи от вътрешния ми свят, дали звуците на душата приличат повече на меланхолична балада или нахъсващ рок. Надявам се, все пак, отстрани да не е разваленото радио, чиято антена се опитваш да настроиш безуспешно. Във всеки случай виртуалният живот на „Душата дрънка“ ме научи да се вслушвам в нея все повече и да не се срамувам да я следвам.
Душата е нашето вътрешно дете. Нашата пеперуда. И ако не я пуснем да лети на свобода, тя ще си остане гъсеницата, която тихо ще пълзи, за да не обезпокоява никого. Мисля, че всеки трябва да слуша, какво дрънка душата му, независимо дали за околните тези звуци са вълшебна мелодия или досаден шум.
Как разбираш, че един стих или една история е готова да излезе от тетрадката ти и да отиде при читателите?
Когато се почувствам готова да говоря по въпросната тема, тогава мога да публикувам текста. Някои неща биват бързо излагани на показ, други все още чакат. Май имат сценична треска.
От всяка страница на стихосбирката изскача любовта, която не винаги е щастлива, но винаги е силна. Любовта ли е чувството, което те движи напред?
В стихосбирката цари огромно разнообразие. В нея се говори не само за любов. В началото се опасявах, че темите са твърде много, но не можах да се оприлича само с една от тях, така че счетох за редно да бъда себе си във всичките си нюанси.
А за любовта – дори най-силната любов би могла да е нещастна. Никой не е щастлив 24 часа от денонощието, нали? Любовта между двама души е сякаш едно взаимно същество, което води свой отделен живот, и не можем да очакваме от него също да е щастливо 24 часа от денонощието. Като добавим и характерите на двете личности, настроенията и предразсъдъците им, се изисква много време да се постигне мечтаният баланс. А да не говорим, че и самата любов като абсолют невинаги е достатъчна. Но това е много дълга тема… А към въпроса ти – силата, която ме е движила досега напред, е била вярата. Духовната. Онази, че смисъл има. Тази година обаче вярата сякаш ми обърна гръб. Или аз на нея. Така че, тази година ме движи нещо друго. Мисля, че е онова дете вътре, за което говорех по-рано. Иска да се изкаже и аз гледам да го оставям.
Има ли някой, от когото си се учила да обличаш чувствата в думи?
Имаше една случка във втори клас, когато учителката ни възложи петминутна задача. В рамките на това кратко време, трябваше да се опитаме да напишем стихче. След животорешаващите пет минути, аз бях единствената, която написа стихотворение в истинския смисъл на думата. Е, вярно е, че беше само шест строфи, но пък беше в рима и имаше приличен смисъл… Бях много въодушевена и още същия ден написах още няколко и ги рецитирах на мама и татко по време на вечеря. Мисля, че на тези крехки основи се закрепи зачатъкът на самочувсвтието ми, че мога да пиша. Никой от моето семейсвто не е литератор , така че май трябва да благодаря на началната ми учителка за съдбоносната похвала.
По-късно след множество творби из училищните ми тетрадки, чак в 4-ти клас се усамотих на балкона на баба и дядо със стихосбирката на Петя Дубарова, прочитайки я на един дъх. Впечатлих се и се влюбих. Може би точно на този перваз се роди мечтата някой ден и аз да имам стихосбирка.
Ако трябва сама да представиш „Душата дрънка” с три думи, те ще са…
„Ефектът на пеперудата“
В смисъл на: В „Душата дрънка“ се намират крилцата,
от които една гъсеница има нужда, за да се превърне в пеперуда.
Визитка
Сузана Йорданова e родена град Варна в разгара на лятото. Завършила е Първа езикова гимназия в родния си град, учи икономика във Виенския университет и работи в тази сфера.
Завинаги влюбена в морето и слънцето, емоционалната ѝ натура не спира да твори. През 2016 г. Сузана създава страницата „Душата дрънка” във Фейсбук, където публикува поетичните си и есеистични творби. Те бързо събират стотици почитатели, а четири години по-късно 88 стихотворения и 8 прозаични текста съставят първата ѝ книга, озглавена „Душата дрънка”.
Сузана Йорданова е позната на българската общност в Австрия и като ръководител на Литературния кръжок към БКПО”Св.Кирил и Методий”. Заедно със Славена Николова тя е създател и на Glass of Art – мястото, където на чаша вино всеки може да разгъре артистичния си талант.
Пътуванията и завръщанията към любими места, музиката и книгите, таблата и картите са част от нещата, които я обогатяват, успокояват, забавляват и вдъхновяват. Да не забравяме и морето, което Сузана носи в сърецето си.
Стихосбирката „Душата дрънка” ще бъде една от трите книги, които Меланж Булгарен ще подари на първите трима участници в проекта „Фото Меланж: Есента в моя обектив”, събрали най-много харесвания. Другите две творби са сборникът с разкази, съставен от Жанина Драгостинова „Моята бученска рокля” и ромаът на Емил Ценов „Корнелия”.
Със Сузана Йорданова може лично да се запознаете на представянето на книгата във Виена на 23 октомври 2020 от 19.00 ч. във винарната WeinSelekt. Повече за събитието може да научите ТУК.
__________________
Още по темата:
Glass of Art залага на формулата вино+акрилни бои=щастие
„Есента в моя обектив” е темата, с която Фото Меланж ви предизвиква. Очакваме вашите снимки!
