Текст Диана Пиперова, екскурзовод
Последната разходка завършихме на Михаелерплац – площадът, кръстен на архангел Михаил. Всичко наоколо носи неговото име – куполът, под който минахме; портата от ковано желязо, през която излязохме на площада; жълтата къща срещу нас, но всъщност, името идва от църквата. Над портала с колонадата е изобразен архангел Михаил и по-точно „Архангел Михаил низвергва сатаната“.
През Вътрешния портал с инициалите на императора напуснахме Хофбург. Днес шетаме свободно навсякъде, но навремето само Негово величество е имал правото да премине през него. Отдалечаваме се малко и се обръщаме още веднъж да се възхитим на внушителните скулптури и красиви орнаменти. После плъзваме поглед наляво и надясно и забелязваме два симетрично разположени фонтана. Десният изобразява темата „Австрия като сухоземна сила“. За нас по-интересен е левият фонтан „Австрия като сила по вода“ (монархията е имала излаз на Средиземно море), защото авторът й Рудолф Вайер е направил и барелефа на Левски на паметник му в София.
Загърбваме двореца и пресичайки площада, се натъкваме на разкопки. По-старите са от римско време, затова площадът се смята за най-старото кръстовище на Виена. То е било извън легионерския лагер Виндобона. Сигурно е било оживено, защото тук са били тържището, таверните и публичните домове. Част от разкритите стени обаче са много по-нови, от 18 век. На това място се е намирала т.нар. „Райска градина“ към двореца.
Заобикаляме разкопките, за да продължим направо. От лявата страна започва Herrengasse, «Господарската» улица, наречена така заради аристократичните дворци, разположени един до друг по продължението ѝ. От дясната ни страна е споменатата църква на архангел Михаил (от 13 в.), посещавана от аристокрацията, заради непосредствената ѝ близост с двореца. Навремето около всяка църква имало гробище. Най-видните граждани били погребвани в криптата под нея. Интересен феномен се е получил в тези подземия – явно перфектното съчетание на влажност, температура и циркулация на въздуха, за да се мумифицират от само себе си покойниците в барокови одежди.
Срещу църквата се издига сграда (1912), която със своята строга фасада много се различава от пищния стил на околните постройки. Колонадата ѝ сякаш е реверанс към църквата. Надписът «Райфайзенбанк» подвежда, защото е строена не за банка, а по поръчка на богатата шивашка фирма Голдман&Салач. Вътре са били пробни, ателиета и пр. За архитекта Адолф Лоос важни били функционалността и качеството на материалите, а не пищността на фасадата. За жалост обаче, се разминал тотално с властващия тогава вкус, което му струвало спирането на строителството и подигравателното наименование – «Къщата без вежди», защото нямало дори и намек за някаква украса на прозорците. Лоос като представител на модернизма не мръднал ни на йота от убежденията си, но за да омилостиви възмутеното гражданство поставил бронзови сандъчета за цветя на прозорците.
Преди да продължим по най-скъпата улица на Виена «Колмаркт» нека уважим с вниманието си и жълтата къща, долепена до църквата – Михаелерхаус.
Тук на последния етаж намерил първата си скромна квартира младият Йозеф Хайдн, когато гласът му започнал да мутира и трябвало да напусне момчешкия хор към катедралата. Паметна плоча разказва и за дворцовия поет Пиетро Метастазио, либретист на Моцарт, който също е живял в тази къща.
За радост на всички любители на модата и лукса най-после тръгваме по Колмаркт, една колкото къса, толкова и скъпа улица.
В стария град повечето улици носят имена на гилдии или пазари. Такъв е случаят и с Колмаркт. Навремето тук са продавали въглищата. Какъв парадокс – тогава прах и сажди – днес лукс и блясък. Днес един до друг са скъпи маркови магазини. Тук е и емблематичната сладкарница «Демел» (от 1769 г.), бивш дворцов доставчик на торти и сладкиши (включително и на любимите захаросани теменужки на Сиси) и конкурент на сладкарницата «Сахер».
В края на улицата поемаме надясно по «Грабен». Думата означава «ров». И наистина преди повече от осем века тук е имало ров покрай крепостна стена. Става дума за легионерския лагер Виндобона. Римската империя се разпада в пети век, но крепостните стени остават до края на 12-ти век. Паят от огромния откуп (над 23 тона сребро) за взетия в плен английски крал Ричард Лъвското сърце (1192 г.), позволил на тукашния херцог Леоплод V да построи нова крепостна стена и да разшири града. Ровът бил запълнен, скоро започнали да устройват пазари и богати граждани да строят къщите си. «Грабен» имал двояка слава – хем тук се срещало доброто общество (любимо място за разходка и на нашия цар Фердинанд в младежките му години), хем тук момичетата със съмнителна слава били на лов за клиенти (ненапразно ги наричали «нимфите на Грабена»). Крачейки по «Грабен», се натъкваме на тоалетна. И тоалетните имат история.
Тази, например, е най-старата подземна обществена тоалетна, в Югендстил. Навремето, в зависимост от таксата, имало първа и втора класа тоалетни. Само на няколко стъпки по-нататък вляво се издига пред нас църквата «Св. Петър» с раздвижена фасада и купол – умалено копие на Св. Петър в Рим. Вътрешността й е истинско пиршество от мрамор и позлата. Ако попаднем тук точно в три часа, зашеметяващото впечатление ще бъде удвоено от музиката на орган. Смята се, че е основана от самия Карл Велики, макар че това никъде не е удостоверено. Единственото, което със сигурност знаем е, че той е бил във Виена по време на аварските си походи (792 г.) и че църквата се управлява днес от ордена на Сион.
Кулминацията предстои. Една колона, по-скоро мраморна пирамида от облаци и ангели, се издига пред нас в целия си бароков си разкош. Името ѝ навява страх – Чумната колона. Наистина по време на страшна чума през 1679 г. императорът обещал пред Бога да я издигне в негова чест, затова на върха й е изобразено Светото триединство. Бог-син и Бог-отец лесно ще различим, но къде е Светият дух? Той е изобразен като гълъб над тях.
Най-добрите майстори тогава се трудили над тази колона, но едно име обаче се откроява сред тях – на любимия скулптор на императора – Людовико Бурначини. Леополд I (1640-1705) също се е увековечил – на колене пред Бога. Едва ли някъде има друг император, изобразен на колене. Не е трудно в профил да видите и прочутата обратна захапка на Хабсбургите, следствие вероятно на практикуваното в продължение на векове кръвосмешение. Злите езици казвали, че когато вали дъжд, капките падат в устата му. Но нека не злословим по адрес на един от най-набожните императори ( и най-музикалните), защото всъщност тогава са смятали, че женейки се помежду си, аристократите пречистват кръвта си.
Най-накрая пред очите ни е величествената готическа красавица – катедралата Св. Стефан, символът на Виена. Тя сякаш е каменният израз на стремежа на човека към Бога. Катедрала е, защото е седалище на архиепископ. До 15-ти век, когато Виена става епископство, тя е била обикновена църква. Всъщност от освещаването ѝ е в средата на 12 век, а дотогава тя е била на подчинение на архиепископството в Пасау. Нарекли я на неговия патрон св. Стефан – първия християнски светец, убит с камъни под стените на Ерусалим.
В нашия рационален век катедралата все още остава обгърната в загадки и легенди. Говори се за келтско светилище на това място, където жертвали коне, а св. Стефан е закрилник на конете и конярите. Друга загадка е подземният параклис на Св. Вергилий, някога намирал се в двора на гробището около църквата, в който се е влизало само през отвор отгоре. Упорита е легендата, че катедралата е била параклис на рицарите – темплиери. Загадка остава и символиката, вградена в размерите на катедралата. В нея фигурират сакралното число 3, земното число 4, сборът от двете 7, но и едно все още необяснимо число – 37 – числото на катедралата. Южната кула е най-високата в Австрия (136,4 м). Висока е почти колкото Хеопсовата пирамида, дали е случайност? Подпокривната ѝ конструкция (преди да изгори в пожар на 12-ти април 1945 г.) била от дърво, гениална сглобка без нито един пирон.
Катедралата има и най-голямата камбана в Австрия (почти 22 тона, 314 см диаметър), казва се „Пумерин“. След последния удар звучала още 3 минути и 33 секунди. Отлята е през 1711 г. от изоставените от турците оръдия при Втората османска обсада (1683 г.) от леяр, син на покръстен турски военнопленник. При пожара през 1945 г. пада и се разбива. От останките ѝ е отлята отново в гр. Линц и тържествено качена (1952 г.), този път на Северната кула. Гласът ѝ може да се чуе само навръх Нова година, на тежките християнски празници, когато изберат нов папа и по изключение, когато почина Хелмут Цилк, любим кмет на Виена.
Фасадата на «Св.Стефан» е от времето преди готиката с митични животни от камък, средновековни мерки, „еротични“ символи, римски надгробни плочи, знаци от Съпротивата и Втората световна война. Вътрешността ѝ с извисените сводове, светците от камък, картините и иконите, Винернойщадския олтар, изящния амвон, саркофага на императора Фридрих III е един готически космос, в който се потапяме още с влизането си.
Св. Стефан, на галено „Щефл“, е строена в продължение на векове (от средата на 12 до средата на 16 век) за векове напред. Всяко ъгълче носи вибрациите на времето и историята.
Тук завършва нашата виртуална разходка. Тя няма претенции за изчерпателност. Идеята ни беше да ви дадем усещане за Виена и желание да я видите на живо с нас.
Благодарим на всички, които посветиха част от времето си да бъдат с нас!
Време е да продължим разходките «Непозатата Виена» с екскурзоводката Диана Пиперова вече на живо. Съвсем скоро ще обявим и новия ни маршрут.
Диана Пиперова е професионален екскурзовод, създател на страницата „Това е Виена“ във Фейсбук и вече повече от пет години гид на разходките „Непознатата Виена„, организирани от блога на българите в Австрия „Меланж Булгарен“.
За контакти ТУК
______________
Още по темата:
Непознатата Виена: Виртуална разходка от музея „Албертина“ до Хофбург
Непознатата Виена: Виртуална разходка от Операта към музея „Албертина”
Непознатата Виена: Виртуална разходка от Карлсплац към Кертнерщрасе
Непознатата Виена: Виртуална разходка от двореца „Кобург“ до площад „Шварценберг“
Непознатата Виена: Виртуална разходка от канала на Дунава до Щатпарк
Непознатата Виена: Виртуална разходка от хълма Каленберг до Рингщрасе
Непознатата Виена: Виртуална разходка из къщата на Хундертвасер и Пратера
