Най-светлият и най-красивият български празник – 24 май! Денят, в който честваме силата на буквите, на книгите, на знанието.
Да споделят своите размисли за празника поканихме директорката на БКИ „Дом Витгенщайн” доц.д-р Румяна Конева и писателката и преводачка Соня Тодорова.
Доц.д-р Румяна Конева споделя за читателите на „Меланж Булгарен“ своите размисли за културата по време на социална изолация, за чуждиците в езика и нуждата от добронамереност.
Духовността е с устойчив имунитет
Благодаря на „Меланж Булгарен” за поканата да споделим заедно 24 май – нашия общ празник с общ тил и обща посока.
През тази година в Българския културен институт „Дом Витгенщайн” за първи път няма да съизживеем празника заедно. Ще ни липсва веселата глъчка на учениците, радостните лица на техните родители и учители, на множеството българи и приятели на България, пазещи в сърцата си завета на светите братя Кирил и Методий – буквите, които ни свързват, обединяват и отстояват.
Но привилегията да бъдем ежедневно посрещани от Светите братя в двора на Института (паметникът, дело на Димитър Бойков е издигнат през 1978 г.) е символна. Вече 42 години разгърнатият „свитък” ни припява Азбучната молитва, стаена в сърцата на всеки българин. Нашите съвместни изяви и вече дълголетни културни спомени са и част от нашия сакрален културен календар. Сътворихме заедно и един общ културен указател, зад всяко име в който се разпознава Добронамереността!
24 май е денят, който провокира у всеки един от нас размисли за книжовност и култура, за език и род, за минало и традиции, за отправени и осъществени мечти. Размисли и за „Другостта”, за несъгласия, недоумения…
Лично в себе си нося постоянна умора от неизбежните промени в нашия език. Не ми е винаги угодна подмяната на красиви и изконни български думи с чужди. Особено в случаите, когато имат красиво съответствие („еквивалент”, ще кажат някои) в нашия речник. Езикът е съкровеност и „духовна изповед”.
И все пак, не мога да отрека някои от наложилите се чуждоезични понятия. Вероятно, защото понякога ни помагат да изречем по-лесно думи, които не искаме да изричаме на родния си език. Например, по-лесно е да кажем „хейтър”, отколкото дамгосващата дума „мразя”. Защото езикът не е създаден за омраза. А чуждиците, макар и подражателни, улесняващи или прикриващи езикова немощ, пак поемат своята творяща духовна мощ към съзидателното.
Оптимизмът ни беще подхранен и в месеците на социалната дистанция. Тя скъси дистанцията в културата, ускори нейния устрем, утвърди непоклатимата вяра в нейната непреходност и благотворство.
Духовността се оказа с устойчив имунитет
Духовността е противоотрова.
Духовността е свобода.
Честит празник, скъпи сънародници!
Доц.д-р Румяна Конева е родена на 10 октомври 1956 г. в София. Тя е магистър по културознание от Лайпцигския университет. През 1985 г. защитава дисертация на тема „Културна политика на българската държава през периода 1912-1918 г.” и получава титлата „кандидат на историческите науки”. Работила е като проучвател, научен сътрудник и старши научен сътрудник в Института по история към БАН. Тя е доцент в Института по исторически изследвания и почетен професор от есента на 2013 г. на БНКВИ.
Била е лектор по български език, литература и култура във Фрайбургския университет (2006-2011), водила е лекционни курсове в ЮЗУ „Неофит Рилски“, Нов български университет, СУ „Климент Охридски“
Доц.д-р Конева е специализирала в университети в Мюнхен, Виена, Букурещ, Лайпциг, Белград, Гьотинген. Научните й интереси са в областта на история на българската култура и културни институции в периода 1878-1918 г., немско-български и австрийско-български културни отношения, история на народността, теория на културата и институциите.
От декември 2013 г. Румяна Конева е директор на БКИ „Дом Витгенщайн“ във Виена.
_____________
Още по темата:
