Текст Диана Пиперова, екскурзовод
В предишната разходка стигнахме до галерията Албертина. В подножието ѝ е фонтанът на Данубиус (Дунав), дамата с короната е Виндобона (римската Виена). От двете им страни фигури изобразяват големите реки в монархията.
Заобиколяме Албертина от ляво и през портал от ковано желязо влизаме в Дворцовата градина (Бурггартен). Името ѝ подсказва, че тя е част от двореца Хофбург. Била е достъпна само за членовете на семейството и гостите на императора. Градината е английски тип и наподобява истинската природа. Оранжерията в нея също е в английски стил, модерен в края на 19-ти век. В лявото ѝ крило е Къщата на пеперудите, а останалата част е кафене-зимна градина с разкошна тераса към парка.
Сред алеите му се крие паметникът на любимия съпруг на Мария Терезия – Франц Стефан II (1708-1765). Това е първият паметник, издигнат в района на Рингщрасе. Другият император, увековечен в парка, е Франц Йосиф I (1830-1916). Днес той е известен и с красивата си и ексцентрична съпруга Елизабет (Сиси). Личният му живот е низ от трагедии (брат му Максимилиан е екзекутиран като император на Мексико, първородната му дъщеря умира малка, единственият му син слага край на живота си в двойно самоубийство заедно с младата си любовница и накрая съпругата му Сиси става жертва на атентат). Може би затова той е изобразен вглъбен и сякаш тъжен, не в парадна униформа, а в обикновен шинел.
В Бурггартен е и паметникът на онзи, когото приживе не биха допуснали да се разхожда в тази градина, но чиято слава е надминала императорската – на Моцарт. Моцарт е любимият композитор на виенчани. Любовта им е взаимна – Виена е била предпочитаният град от Моцарт, в който той прекарва последните най-плодотворни десет години от живота си.
По сенчестата алея продължаваме по Ринга. След малко от лявата ни страна се откроява най-големият паметник на Рингщрасе. Достолепно седналата на трона дама е Мария Терезия. Тя е единствената владетелка на австрийския престол реално управлявала и оставила с реформите си дълбока следа в историята на Австрия. Наричат я „тъщата на Европа“ – родила е 16 деца, водила политиката си чрез аранжираните им бракове, към водене на войни прибягвала в неотложен случай. Справила се с всичко, единствено с килограмите си не могла. Паметникът й е открит на рождения ѝ ден, 13-ти май 1888 год.
От двете ѝ страни са разположени огледално еднаквите музеи – вдясно Природо-научният, в основата на който са колекциите на съпруга ѝ, страстен минералог, и вляво Музеят на история на изкуството, перлата на виенските музеи. В него се пазят императорските колекции, а, както знаем, Хабсбургите са били страстни колекционери. Заслужава си човек да се „изгуби“ няколко часа вътре по следите на древноегипетското, гръцкото, римското изкуство, на старите италиански, нидерландски, испански, германски и др. майстори. Тук е и „Кабинетът на изкуството или чудесата“, в който са изложени безценните съкровища, с които императорите впечатлявали гостите си – изящни и понякога чудновати предмети, механизми, скулптури, картини.
Налага се да обърнем гръб на Мария Терезия, за да влезем в зимната резиденция на императорите. Пред нас е внушителен портал с пет арки – през средната минавал само императорът. В надписа над него се е увековечил онзи, който е наредил да го издигнат – император Франц II(I), през 1824 г. Построен е на мястото на взривените крепостни укрепления след превземането на Виена от Наполеон (1809). Четири позлатени лаврови клонки под надписа символизират съюзниците в Първата световна война: Австро-Унгария, Германия, Турция и България. Нашето клонче е най-дясното, я на него пише Фердинанд.
Императорският дворец се нарича Хофбург. «Hof“ означава двор – в случая императорски, а «Burg“ е крепост. Историята на Хофбург започва наистина като крепост преди много векове – в първата половина на 13-ти век. В Хофбург липсва типичната симетрия на повечето дворци. Той е един конгломерат от крила (18) и вътрешни дворове (19). Всяка генерация е оставяла своя отпечатък тук. Личи си как стиловете са се сменяли. Много фасади не са унифицирани, може би съвсем съзнателно, да е видно колко стара е династията на Хабсбургите. Но с поражението в Първата световна война настъпва нейният крах. Последното построено крило е Новият Бург. Завършен е малко преди войната и края на монархията.
Поради нестабилния терен (1683 г., по време на Втората османска обсада, турците копаели подземни тунели, за да взривят крепостните стени) само за 25 метровите му основи са отишли пет-шест години. Идеята на известния немски архитект Готфрид фон Земпер (построил заедно с австрийския архитект Карл Хазенауер Музеите-близнаци и Бургтеатър) е била извитото крило на Новия Бург да бъде симетрично повторено (има проект с колонада) и така да се оформи Форум на императора. Земпер напуска Виена и проектът остава незавършен. Затова пък днес можем да се радваме на простора на площада. И Хитлер е имал амбиции за форум на фюрера. Онова мрачно време фигурира в документалните кадри от митинга на третия ден след Аншлуса и речта на Хитлер от балкона на Новия бург, щастлив, че най-после и неговата родина е част от Третия райх.
Два бронзови конника, разположени един срещу друг, дават името на площада „Heldenplatz“ (в превод «Площада на героите»). Пред Новия Бург на кон е принц Евгени Савойски (1663-1736), внушителен, както го вижда благодарна Австрия. Външността му съвсем не е била внушителна, но затова пък подвизите му, неговият интелект, храброст и хуманност са били забележителни, да не говорим за изискания му вкус и колекционерска страст. Срещу него на кон е ерцхерцогът Карл (1771-1847), осиновеният син на принц Алберт фон Заксен-Тешен, на чието име е наречена Албертина. Той за първи път успял да победи Наполеон, в битката при Асперн (на Дунава, недалеч от Виена) на 21/22-ри май 1809 г. (след нея Наполеон спал 36 часа). Паметникът му е забележително постижение на статиката, конникът тежи колкото 12 вагона и се държи само на две копита. За съжаление, авторът и на двата паметника Антон Доминик фон Фернкорн (1813-1878) не могъл да се порадва на славата си и завършил живота си в психиатрия.
Пред нас вляво е т.н. «Леополдово крило», в което са живяли Мария Терезия и синът й Йосиф II. Днес в него работи австрийският президент. Обърнете внимание на двата флага над официалния портал – на Австрия и Европейския съюз. Когато австрийският липсва, значи президентът е на посещение извън страната. За балкона се разказва, че Мария Терезия си го пожелала, за да може да наблюдава децата си докато играят навън. Пред нас е крилото с Церемониалната зала. Навремето, когато придворният архитект Луи Монтойа (1749-1811) го построил, то стърчало напред и го наричали «Носът». Преминаваме през арките и се озоваваме в сърцето на Хофбург, във Вътрешния двор.
През Средновековието това била поляна за паради, рицарски турнири и екзекуции. Историята започва с една квадратна крепост с четири кули. От нея ясно се виждат ровът и някога подвижният мост. Стените в сърцевината си са от първата половина на 13-ти век. Порталът е ренесансов, ако имате време, може да разгадаете по надписа кой го е построил, титлите му и в коя година. Наричат портала Швейцарския, защото някога го е пазела швейцарска гвардия. В двора, към който той води, е Дворцовият параклис (неговият хор от 12 момчетата през 1498 дава началото на световно известния Хор на виенските момчета) и Имперторската съкровищница, съхранила всички оцелели във времето мантии, корони и други светски и религиозни ценности и инсигнии на династията.
Ние обаче оставаме във Вътрешния двор. Срещу Швейцарския портал е Амалиенбург (16 в.) някога самостоятелна сграда, наречена така на императорската вдовица Вилхелмина Амалия (1673-1742). Ще го познаете по трите часовника един под друг – астрономически, обикновен и слънчев. С крепостта го свързва крилото, построено от император Леополд I (1663 г.), днес Президенството. И накрая дворът е затворен с най-пищното, бароковото крило (18 в.), където са се помещавали Имперските канцеларии, след това Императорските апартаменти, които днес са музей.
В средата на двора величествено се е изправил император Франц II(I), в римска тога и лавров венец – да се знае, че Хабсбургите са наследници на римските императори. От 1846 г. той наблюдава суетнята в императорския двор, а в наше време – глъчката на многобройните туристи.
През арката с внушителните статуи на Херкулес се озоваваме под купол в бароков стил (Michaelerkuppel). Всъщност куполът е от края на 19-ти век, но проектът му е дело на бароков архитект. Какво е наложило толкова дългото отлагане във времето? Старият дворцов театър. Едва след построяването на новия Бургтеатър на Рингщрасе той е бил разрушен и двете крила съединени с купола. Под него е входът към Музея на Сиси и Императорските апартаменти и към Испанското дворцово училище по езда, една уникална институция за висша обездка на повече от 450 години. Уникални са и жребците, наречени «липицанери» (на града Липица в Словения, където са отглеждани до Първата световна война) – те се раждат тъмни на цвят и след третата си година стават бели. Представленията им с право ги наричат «балет» за коне.
Напускаме Хофбург през внушителния портал и сме на Михаелерплац, площад с история още от римско време.
От него ще продължим разходката си следващия път.
Диана Пиперова е професионален екскурзовод, създател на страницата „Това е Виена“ във Фейсбук и вече повече от пет години гид на разходките „Непознатата Виена„, организирани от блога на българите в Австрия „Меланж Булгарен“.
За контакти ТУК
______________
Още по темата:
Непознатата Виена: Виртуална разходка от Операта към музея „Албертина”
Непознатата Виена: Виртуална разходка от Карлсплац към Кертнерщрасе
Непознатата Виена: Виртуална разходка от двореца „Кобург“ до площад „Шварценберг“
Непознатата Виена: Виртуална разходка от канала на Дунава до Щатпарк
Непознатата Виена: Виртуална разходка от хълма Каленберг до Рингщрасе
Непознатата Виена: Виртуална разходка из къщата на Хундертвасер и Пратера
