Текст Диана Пиперова, екскурзовод
Предишната разходка завършихме на площад Шварценберг малко след френското посолство. Продължаваме, завивайки наляво точно след паметника на мъж, облегнал се на трикрака масичка, с малка статуетка в ръка. Това е скулпторът Георг Рафаел Донер (1693-1741 г.). Дамата в ръцете му се нарича Providentia (Провидение) и е умалено копие на фигура от много известен фонтан, негово творение, в центъра на площад Нойер Маркт.
До 2022 г. няма как да го видите, защото е демонтиран заради строителството на подземни гаражи. Паметникът е бронзово копие на оригинала от олово, който се намира в Долно Белведере. Мария Терезия наредила да го махнат и претопят, тъй като фигурите, символи на реки в империята (особено тази на младия момък – река Траун), били прекалено разголени за нейния пуританки вкус. За радост, чиновникът, на който било възложено поръчението, не бил от най-старателните. Днес нравите са други и да докоснеш голото дупе на Траун, се счита, че носи късмет.
Ето ни вече на площад Карлплац. В края на 19-ти век е наречен така на името на императора Карл VI (1685-1740), бащата на Мария Терезия. През 1713 г., когато за последен път върлувала чумата, императорът дал обет пред Бога да построи църква. Посветил я на своя патрон – Св. Карл Боромеус (1538-1584 г.), архиепископ на Милано, закрилник по време на чума. Тя е най-голямата барокова църква във Виена и една от най-разкошните. Ще я разпознаете по двете стройни колони със спираловидни барелефи, разказващи за живота на светеца. Техен образец е била Траяновата колона в Рим. В конкурса за направата ѝ взели участие най-известните барокови архитекти тогава, спечелил го Йохан Бернхард Фишер фон Ерлах (1656-1723). Първата копка била направена през 1716 г., за съжаление обаче архитектът не доживял завършването й. Работата продължил не по-малко талантливият му син Йозеф Емануел (1693-1742). След дълги години строителство църквата била готова през 1739 г. Резултатът е повече от прекрасен.
С високия си елипсовиден купол, двете колони, кулите и портала с колонадата тя е прелестно съчетание на различни влияния в архитектурата. Нещо в нея напомня на църквата Св. София в Константинопол. Ако можем да се върнем назад във времето, ще я видим, разположена на малък хълм, обърната към императорската резиденция Хофбург, а пред нея тече река Виена.
Днес е особено интересна с вътрешния панорамен асансьор, с който можете да се издигнете до купола и отблизо да разгледате ценните фрески на Йохан Михаел Ротмайр. Прелатурата Опус Дей, която облужва църквата от 2000 г, със сигурност е би била интересна за любителите на конспиративните теории.
Вдясно от църквата е Политехниката (1816), днешният Технически университeт.
Някога това място е било гробище. В единия му край погребвали телата на екзекутираните престъпници. Между другото в архивите на гробището е и името на Антонио Вивалди. Карл VI бил голям поклонник на червенокосия композитор и го поканил във Виена. За съжаление императорът скоропостижно се споминал и Вивалди загубил важния си меценат. Скоро след това и той последвал участта му. Краткият му престой във Виена му, за жалост, останал незабелязан от музикалните среди.
На площада „Св. Карл” се намира и една друга забележителна сграда – Музикферайн (Общество на приятелите на музиката).
Сградата е построена през 1870 г. от датския архитект Теофил Ханзен, един от големите в ерата Рингщрасе, но Обществото на приятелите на музиката е основано доста по-рано – през 1812 г. Музикферайн има пет зали, безспорно най-известната от които е „Златната зала“. Акустиката ѝ я нарежда сред най-добрите концертни зали в света. Разказват, че причината била двойният под и образуването на нещо като вакуум. Всяка година на 1-ви януари в 11.15 часа от нея прозвучава прочутият концерт на Виенската филхармония, предаван по над 90 телевизионни станции по целия свят. Виенските филхармоници са един традиционно мъжки състав, затова за нас е огромна гордост, че първата в историята им жена концерт-майстор е българка – Албена Данаилова.
Две години преди Музикферайн била завършена съседната сграда в стил неоренесанс – Künstlerhaus (Дом на творците).
Нейният вход, за разлика от Музикферайн, е обърнат към булеварда, навремето към реката. В залите ѝ художниците излагали своите картини. Тридесетина години след откриването му група млади творци, недоволни от консерватизма при подбора, решили да се отделят в собствено ново сдружение и от «сецирам» – «отделям» се родил Виенският сецесион (с първи президент Густав Климт). Към сградата Кюнстлерхаус през годините е имало много апетити, планове за разрушаването ѝ и ново застрояване (например, за офис-сграда на IBM), но все пак е оцеляла. Дълго я реновираха и най-накрая на 6-март тази година в нея бе открит филиал на Албертина – «Албертина Модерн». В дясното крило продължава да фукционира театър «Брут», а в лявото – кино (едно от шестте), в което прожектират филми от фестивала «Виенале».
Точно срещу Кюнстлерхаус се намират «павильоните» на Ото Вагнер, метални конструкции с мраморни платки и орнаментика в стил Сецесион. Навремето са били станции на Виенската градска железница, проектирана също от него в края на 19-ти век (в екип с негови ученици). За малко и тези павильони да станат жертва на налудничави идеи от 60-те години, като например да удължат аутобана до центъра на Виена. За щастие и те са спасени.
В близост до Кюнстлерхаус се намира и сградата на Виенския сецесион. Достатъчно е да обърнете поглед косо наляво и сред зеленината ще видите златен купол. Виенчани му казват «златната зелка». Отцепилите се от Кюнстлерхаус творци получили от императора парцел, вярно не на първа линия на Ринга, но все пак съвсем централно. Един от тях, архитектът Йозеф Мария Олбрих, проектирал изложбената им къща. С кубистичната си форма и малко на брой прозорци тя изглеждала като НЛО сред каруците със зарзават и шумните продавачки, защото в началото известният пазар Нашмаркт все още се намирал отпред (преди да се премести малко на запад, над покритата река Виена).
Имало е идея широка алея да свързва църквата Св. Карл със сградата Сецесион и реверансът на Йозеф Мария Олбрих към разкошния купол на църквата бил златният купол, направен от 2500 позлатени лаврови листа (с наскоро подновена позлата). Идеята не се осъществила, но куполът станал символ на Сецесиона. Днес вътре се намира Бетховеновият фриз, създаден от Густав Климт за временна изложба през 1902 г. Както знаем, няма нищо по-постоянно от временното.
На две крачки от Сецесион е споменатият вече пазар Нашмаркт. Силно препоръчвам, ако имате време, да се потопите в неговата глъчка. За да не описвам подробно какви плодове, зеленчуци, подправки и кулинарни изкушения ще намерите там, ще кажа само – има «от пиле мляко».
Относно името Нашмаркт предположенията са няколко. Едното е, че произхожда от глагола „naschen“ (обичам да похапвам сладко), ясно защо. Другото – от „Asche“ (пепел), защото тук събирали пепелта, а третото – от «Esche“ (ясен), защото от това дърво били кофите на продавачките на мляко. Нашмаркт е любимо място за кулинарни срещи. Заведенията му предлагат австрийска и екзотична кухня от разни краища на света и желаещи да я опитат определено не липсват.
Ние обаче ще свърнем още преди Сецесион надясно и ще се озовем на Ринга. Пред нас е Кертнерщрасе. Имало я още по римско време. Не се учудвайте, Виена има своята римска история от първи до пети век като „Canabae Legionis“ (военен град), бранещ империята от варварите северно от Дунава. Казвал се Виндобона и в него имало легионерски лагер (в един легион се сражавали обикновено до 6.000 бойци). Още тогава разположението на Виена било стратегическо – на кръстопътя на водния път по Дунава (изток-запад) и «Пътя на кехлибара» (север-юг).
За първи път Кертнерщрасе е упомената през 1257 г. като „Strata Carinthianorum“ (Каринтската улица) защото, ако я продължим мислено на юг, тя би ни довела до южната провинция Каринтия (Kärnten). Кертнерщрасе е улицата, която свързва две емблематични забележителности на Виена – Виенската държавна опера и катедралата Св. Стефан. По нея има магазини, кафенета, улични музиканти и винаги много живот. Днес трудно бихме си го представили, но в миналото част от нея са били и «жриците» на любовта. Смяната на модите в архитектурата е заличила много стари сгради. Сред малкото останали е дворецът „Естерхази“, днес казиното на Виена, и църквата на Малтийския орден. През 1974 г. Кертнерщрасе била направена първата пешеходна зона в Австрия, което не минало без сериозен отпор.
В самото й начало от дясната страна е хотел «Бристол», олицетворяващ модата на английките хотели от края на 19-ти век. Когато Виена била електрифицирана, «Бристол» бил най-големият потребител на електричество след двореца Хофбург.
Споделил е съдбата на много хотели по времето на Хитлер – бил «аризиран», както се е казвало тогава, а собственикът му завършил живота си в концентрационния лагер Терезиенщат. След войната не е реституиран. Тук са отсядали много известни личности като крал Хуан Карлос, Теодор Рузвелт, Джакомо Пучини, Леонард Бърнстейн, Пол Маккартни, Катрин Деньов и … нашият цар Борис III.
Срещу «Бристол» е Виенската държавна (някога Дворцовата) опера. Тя е толкова значима и любима, че заслужава специално внимание.
Продължението следва.
Диана Пип
ерова е професионален екскурзовод, създател на страницата „Това е Виена“ във Фейсбук и вече повече от пет години гид на разходките „Непознатата Виена„, организирани от блога на българите в Австрия „Меланж Булгарен“.
За контакти ТУК
________________
Още по темата:
Непознатата Виена: Виртуална разходка от двореца „Кобург“ до площад „Шварценберг“
Непознатата Виена: Виртуална разходка от канала на Дунава до Щатпарк
Непознатата Виена: Виртуална разходка от хълма Каленберг до Рингщрасе
Непознатата Виена: Виртуална разходка из къщата на Хундертвасер и Пратера
