Къде най-често в Австрия стават заразяванията с новия коронавирус? За да отговори на този често поставян въпрос Агенцията за здравеопазване и безопасност на храните е проследила веригата на предаване на заразата на 3 822 заразени лица. Възоснова на тези данни тя е индентифицирала 169 отделни клъстъра, обхващащи 1 127 човека. Една трета от всички заразявания стават в домовете за възрастни хора или за хора, нуждаещи се от постоянна грижа. Друг такъв клъстър са музикалните сдружения и фитнес центровете. В обществения транспорт и сред децата няма открити огнища на заразяване.
„Анализът на клъстърите на заразата е изключително важна информация, която би могла да предотврати появата на втора вълна на епидемията след разхлабването на мерките за сигурност”. Това каза здравният министър Рудолф Аншобер на пресконференцията, на която бяха представени резултатите от проучването.
Aвстрийската здравна служба разграничава няколко групи клъстъри в зависимост от източника на първата зараза. От самото начало на епидемията в страната „вносът“ на инфекцията играе централна роля в разпространението на Covid-19. Тук попадат завръщащите се от чужбина граждани, организирани туристически групи или чуждестранни туристи в Австрия.
Оттам нататък вирусът се разпространява на местно ниво. От 23 март нататък не е установен нито един случай на привнесена от чужбина зараза със SARS-CoV-2.
Как се изграждат клъстърите?
Първият случай от клъстър А е човек, завърнал се от Италия със симптоми на настинка. Четири дни по-късно той е тестван и резултатът за SARS-CoV-2 е позитивен, поради което остава под карантина. В тези четири дни обаче заразеното лице е имало социални контакти, които се издирват и също се тестват. Част от тях също се оказват позитивни – те формират следващата генерация, която на свой ред е предала заразата на други. Тази верига се проследява до шестата генерация.
Агенцията посочва 11 различни условия за разпространението – активности в свободното време, активност на работното място, в домакинството или в семейна среда, в болнична среда или в условията на домове за социална грижа.
Само три от клъстърите са свързани едновременно с категориите „Активност в свободното време“ и „Домакинство“ – те обаче са успели да доведат до заразата на 1075 души, или 28,1% от всички клъстърни пациенти.
Към тях се причислява клъстърът от пациенти с Covid-19 сред туристите в ски-курортите на Тирол, които впоследствие успяват да разнесат инфекцията в множество други населени места. Ишгъл, например, е свързван със стотици случаи на заболяване не само в Австрия, но и в Германия и в скандинавските страни. Веднъж завърнали се у дома болните туристи започват да се предават заразата сред членовете на семействата си.
Заразени с коронавирус подготвят колективен иск срещу властите на Тирол
20 клъстъра с общо 370 пациенти са установени при други видове активности в свободното време – например, репетиции на хорове и музикални състави, посещения на фитнеси и др.
Клъстърите, при които заразата се разпространява главно в семейна среда, са общо 40, или почти 1/4 от всички групови инфекции. И все пак при тях са идентифицирани само 280 пациенти, или само 7% от анализираните случаи. Няма отделен клъстър за положението в бежанските центрове.
Нито един от клъстърите не може да се свърже с произход на заразата от училищна среда, дори преди прекратяването на учебните занятия.
Като цяло засегнатите деца са значително по-малък дял от всички заболели в Австрия. Обикновено те са част от домашни клъстъри, при които обаче детето никога не е източник на заразата.
Краткотрайните срещи не водят до заразяване
Клъстърни зарази в превозните средства на обществения транспорт или в магазини също не са открити. „Мимолетните срещи“ не са достатъчни за заразяване с вируса, казва Даниела Шмит, ръководител на отдела за следене и инфекциозна епидемиология на Агенцията по здравеопазване на Австрия. Тестовете сред касиерите в магазините за хранителни стоки и служителите в магазините за строителни материали, които бяха сред първите отворени, са отрицателни, допълва министърът на здравеопазването Рудолф Аншобер.
Въпреки това, учените правят уточнението, че издирването на контактните лица и проследяването на заразата в условията на масово постоянно движение в публични места е много трудно. Клъстърите са проследявани изключително прецизно. Проучваните пациенти са обяснявали в детайли къде са ходили и с кого са се срещали в 2-седмичен период преди положителния тест за Covid-19.
При 35,5% от изследваните клъстърни случаи болестта се е разпространила в условията на домове за стари хора или хора с увреждания.
Засегнати са както живеещите в домовете, така и обгрижващият персонал, и семействата на първите заболели. Австрия все пак смята, че се е справила по-добре с контролирането на епидемията сред възрастното население в домовете на фона на други страни по света като Италия, Испания, Белгия, Швеция и др. В повечето държави между 33-60% от всички смъртни случаи, свързани с Covid-19, се дължат на огнища на заразата в домове за стари хора. Статистиката на Австрия показва, че смъртността сред пенсионерите и хората с увреждания през първото тримесечие на 2020 г. не е значително повишена в сравнение със същия период на миналата година.
От 1 май домовете за стари хора са отворени за посетители, но при спазването на определени условия и строги хигиенни мерки.
Едно от решенията за овладяване на кризата е провеждането на масов скрининг на всички обитатели и служители в домовете. Засега са направени са общо 24 000 теста, но не всички провинции на Австрия са обхванати равномерно в този процес.
При сегашния по-малък брой нови инфекции лекарите могат по-лесно да установят къде се развива огнище на заразата и да предприемат адекватни мерки за прекъсване на веригите на разпространение на новия коронавирус. Ако в началото на епидемията медиците са прилагали пасивна тактика за изследване само на гражданите с изявени симптоми, сега вече биха могли да предприемат активни мерки и да тестват и контактните лица на пациентите. От друга страна информираността на обществото за опасността от заразяване, симптоми и необходими мерки се повишава непрекъснато и това спомага за ограничаване на разпространението на заразата като хората често сами ограничават контактите си с други лица и спазват отстояние от повече от един метър.
Изводите на епидемиолозите в резултат на анализа на клъстърите:
- Инфектираните хора често могат да предадат вируса, преди да осъзнаят, че имат симптоми
- Преносът на вируса към други хора се случва в рамките на няколко дни (обикновено между 3 и 5 дни). Краткият интервал превръща издирването на контактни лица в надпревара с времето.
- Предаването на заразата е успешно, когато много хора се съберат за по-продължителен период от време (например, в продължение на 15 минути или за три срещи по 5 минути) на едно и също място – това може да включва колективни спортове, пеене, семинари, групови събирания, погребения и др.
- При повечето клъстъри може да се установи кой е първоизточникът на заразата. Ако той прекрати контакта си с други хора, преносът на инфекцията може да се спре.
- Карантинните мерки и ограниченията имат ефект – ако се приложат своевременно, предаването на заразата се спира.
Екипът на Меланж Булгарен се стреми да предоставя актуална и достоверна информация на своите читатели.
Ако харесвате нашата работа и имате желание, подкрепете ни.
