В непривичната ситуация е нормално да се страхуваме и да се чувстваме безпомощни. Ако усетим, че стресът ни превзема, добре е да се обърнем за помощ към специалист, съветва Евтимия Радева-Кулниг, психолог
Текст Елица Ценова
Средно голямото жилище на четиричленно семейство вече шест седмици е офис, училище, детска площадка. Поле за забавни игри и нелеки конфликти.
Млада двойка с котка и два велосипеда. Денят минава между работа и спорт, романтични вечери и дълги закуски. Докато несигурността не започне да заема все повече място в отношенията, а плановете за бъдещето са с хоризонт до края на седмицата.
Самотна възрастна жена седмици наред наблюдава света през прозореца. Тя знае, че от кухнята до креслото пред телевизора я делят точно десет стъпки. Не я е страх от коронавируса, но надвисналата самота я съсипва.
Неочаквано сполетялата ни пандемия с COVID-19 наложи тотално разместване на ежедневието ни, преминаване в непознат режим на съществуване и пренареждане на приоритетите. Екстремната обстановка неминуемо повдигна и въпроса как да се съхраним психически по време на социална изолация.
„Поставена пред изпитание, например болест или неочакван проблем, човешката психика първо се фокусира върху оцеляването”, коментира Евтимия Радева-Кулниг, психолог с дългогодишна практика във Виена. „Едва когато опасността премине, започват да се появяват и темите от ежедневието. Този психологически феномен наблюдаваме и в сегашната ситуация с коронавируса. В началото хората се стегнаха и приеха ограничителните мерки, но колкото по-дълга е социалната изолация, толкова по-тежки стават страничните ефекти като несигурност, страх, безпокойство, тревожност, депресия”. Според нея как човек ще премине през този период зависи от неговата нагласа към ситуацията. За някои тя е „домашна изолация”, за други „ваканция”, за трети е „самота”.
Една стая – много конфликти
Обитателите на едно жилище трябва да разположат в неговата ограничена площ задълженията, забавленията, отношенията и проблемите си 24 часа в денонощието. Това неминуемо води до появявата на конфликти от най-различно естество. Оставането на децата у дома и ученето онлайн е голямо натоварване за родителите, които трябва да съчетават собствените си служебни задължения с помощ в подготовката на уроците или организацията на игри за по-малките. Така родителите се оказват без свободна минута за себе си и без лично пространство, което е голямо натоварване за психиката им. „В такава ситуация е нормално да се стигне до конфликти, които могат да бъдат породени и от съвсем дребен битов повод. Добро решение е членовете на семейството да разделят пространството така, че всеки да има късче място само за себе си и да получи време, в което да се занимава само с нещата, които обича – да чете книга, да слуша музика, да упражнява любимо хоби. Не е нужно всичко и през цялото време да се прави заедно”. Според Евтимия Радева-Кулниг, изправен пред извънредни обстоятелства, човек трябва да остане активен и да не си позволява да се фокусира върху алкохол, храна, телевизия. „Това е типична реакция при депресия и потиснатост, но не води до разрешаване, а до задълбочаване на проблемите”, допълва тя.
Психоложката подчертава, че прекарването на повече време заедно може да има както негативни, така и положителни последици за развитието на една връзка, тъй като партньорите „имат шанс да открият нови неща в себе си, за които са нямали време или възможност преди това”. Тя подчертава, че не е редно да натоварваме партньора с очакването да ни прави щастливи. Всеки сам трябва да открие какво му доставя удоволствие и да го прави.
С деца по време на изолация
Конфликтите в един дом са не само между възрастните, но и между децата, а често и по оста родител-дете. Изнервени и притеснени майката или бащата могат по-лесно да повишат тон и да се стигне до конфликтна ситуация. Често след това те се измъчват и от чувство за вина и терзания, че са лоши родители. Като семеен терапевт Евтимия Радева-Кулниг успокоява: „Трябва да бъдем честни със себе си и да не очакваме да сме безгрешни. Позволено е да изпитваме всичко, дори гняв, който не трябва да ни плаши, а да възприемем като знак, че реагираме и имаме желание да се предпазим от натрупването на негативни емоции”. При конфликти с децата тя предлага да разделим вината в съотношение 80:20, тоест в 80% от случаите да останем спокойни и да реагираме разумно, а в 20% може да се случи да „изпуснем нервите”. „След всеки гневен изблик обаче трябва да поговорим с детето и да му обясним защо се е стигнало до напрежение. Във всеки конфликт има две страни и трябва да покажем на малчуганите, че с поведението си те също допринасят за повишаването на тона. Така учим децата, че проблемите се решават с говорене и им показваме, че трябва да се научат да носят отговорност за действията си”. Подходът към децата е различен в зависимост от възрастта им – ако за тинейджърите комуникацията с писане на съобщения през Whats App е добър вариант, за 4-5 годишните е нужна прегръдка и спокоен разговор. „Децата трябва да знаят, че е важно да имат собствено мнение и че могат да променят ситуацията. Това ще им помогне да се справят по-лесно и в училище, и в общуването с връстници”, допълва Радева-Кулниг.
Човешки страхове
Кризата с COVID-19 отключи множество страхове в хората, които рефлектират върху психологическия им статус. Изведнъж се оказахме опасни за близките си, което поражда огромно напрежение у нас. Незабавно последвалата икономическа криза и страхът от оставане без работа и доход натоварват допълнително. „Внезапното загубаване на работа се счита за едно от най-стресовите събития в живота на човек, които се отразяват на психиката”, коментира Евтимия Радева-Кулниг. Нейният съвет към хора, оказали се в тази ситуация, е да останат активни, да не прекъсват социалните си контакти и да се опитват да търсят нови ресурси за опора.
„Знам, че е много трудно, но това може да се окаже момент, в който да се възстановят забравени умения, да се изградят нови или да се намери друга посока за развитие. В такива случаи е добре да се обърнем и към родители, баби и дядовци и да се допитаме до техния опит, да разберем как те са преодолявали трудни ситуации”. Има хора, които в такива ситуации от само себе си се мотивират и стягат, други пък посягат към алкохола, хазарта или други пороци. „Ако човек усети, че не може да се справя сам, най-добре веднага да се обърне към психолог”, допълва Евтимия Радева-Кулниг. Според нея колкото по-рано се потърси специализирана помощ, толкова по-бързо може да се постигне ефект от терапията.
В тази криза разбрахме, че смъртта е част от живота, че всичко, което сме планирали, може да се разпадне за дни, че важни решения могат да се взимат за минути. Страхът от неизвестното се настани трайно в отношенията на хората, а за някои той се превърна в огромен психологически товар. Правилното индентифициране на източника на страха е съществен елемент от процеса на преодоляването му, защото подходите към тези, които се страхуват за себе си и тези, обладани от страхове за техните близки, са различни, пояснява психоложката.
SOS
Като психолог и социален педагог Евтимия Радева-Кулниг е привърженик на теориите за позитивното мислене, но се отнася критично към призива „мисли позитивно”? Нашият свят зависи от нашата собствена организация, от структурата, която ние му задаваме и затова е важно да бъдем активни, да се грижим за физическото си, а от там и за психическото си здраве”. И ако забележим сигнали за несправяне с рутинните задължения, липса на концентрация, мотивация, енергия, по-добре да потърсим помощ, отколкото да натрупваме проблемите и тревогите по-дълбоко. Те няма да изчезнат, но могат да експлодират в най-неочаквания момент.
Евтимия Радева-Куниг в три въпроса
Ще промени ли настоящата криза отношенията между хората?
Надявам се кризата наистина да донесе определена промяна, от която всички имаме нужда. В тези извънредни обстоятелства видяхме колко важен е личният контакт, разбрахме значението на професии, които сме подценявали, и се уверихме, че можем да живеем и с много по-малко. Надявам се, че след като всичко това отмине, ние ще сме по-фокусирани върху истински важните за нас неща, ще ценим това, което имаме и ще сме по-благодарни за него.
Има ли нещо от сегашното ежедневие на социална изолация, което бихте искали да се запази по-трайно?
В това изключително напрегнато и стресово време ние сякаш се успокоихме. Имам предвид, че спряхме да бързаме. Графикът ни обикновено е разчертан до минути и всяко забавяне се оказва фатално. Всеки от нас иска да е перфектен и да се раздава на 100%. Сега виждаме, че можем да живеем пълноценно и на по-бавни обороти. Това ни дава шанс да открием и нови ценности, а не непрекъснато да сме в надпреварата за още и още.
Какво може да направи всеки един от нас, за да се справи с тази трудна ситуация?
Преди всичко е важно да разбереме, че трябва да се грижим за себе си, за да не прехвърлим нашата тревожност върху децата или близките си. Структурирайте ежедневието си, бъдете физически активни – отделяйте време за спорт и хобита, грижете се за връзката си с партньора и правете заедно нови неща, поддържайте контакт с приятелите си – социалните мрежи дават достатъчно възможности, говорете често с близките си, особено с по-възрастните хора, поемайте малка, но качествена доза новини.
Маг.Евтимия Радева-Кулниг е системен семеен терапевт, психолог и социален педагог. В своята практика тя работи активно както с малки деца, така и с младежи и възрастни, провеждайки терапии при паник атаки, проблеми, свързани с ученето, разстройство на съня и храненето, хиперактивност и проблеми с концентрацията и др.
За повече информация и контакти:
Тел: +43 (0) 699 1707 07 06
Уебсайт: ТУК
_________________
Още по темата:
Евтимия Радева-Кулниг, психотерапевт: Отделяйте време на децата си
Екипът на Меланж Булгарен се стреми да предоставя актуална и достоверна информация на своите читатели.
Ако харесвате нашата работа и имате желание, подкрепете ни.
