Текст Диана Пиперова, екскурзовод
Последната ни разходка приключи точно на Дунавския канал и началото на великолепния Ринг булевард. Вляво се издига модерната стъклена сграда на австрийския застрахователен концерн UNIQA. Фасадата й от 7000 кв.м. е реализиран медиен проект с 40 хил. светлинни точки, 160 хил. LED-лампички, сменящи се 25 картини в секунда. Впечатляващи цифри, но виенчани едва ли ги знаят. Нищо, по-важно е удоволствието от възприятието. Особено по Коледа, когато е част от общата феерия, чувството е вълшебно.
Пресичаме Канала по моста Асперн (Aspernbrücke), наречен така на мястото, недалеч по Дунава, където митът за непобедимостта на Наполеон бил развенчан и то от австрийски пълководец – ерцхерцога Карл, но за него по-късно.
Отдясно долу се вижда кораб с басейн. Всъщност това е имитация на кораб, но басейнът е истински, а ресторантът на него, ако се вярва на рецензиите в интернет, нелош. Изобщо Канала си заслужава да бъде разучен лятно време. Може да ни изненада приятно с някое хитово кафене, плаж с истински пясък и шезлонги или летен бар.
Виена сред топ 10 на най-хубавите градски плажове според английския вестник The Guardian
Урания
Вляво е „Урания“ – сградата е кръстена на музата на астрономията. Завършена е през 1910 г. само за 11 месеца и е дело на архитекта Макс Фабиани (с австрийско-словенско-италиански произход), считан за един от бащите на модерната архитектура във Виена. Тук малко се е повъздържал, вероятно съобразявайки се с околните сгради, затова стилът му се определя шеговито като „baroccus fabiensis“. Незначителният епизод , че като архитект на свободна практика уволнил един чертожник след три месеца работа заради недостатъчно старание и вялост, е останал в историята, само защото този чертожник се казвал Адолф Хитлер.
«Урания» е замислена като (остава такава и до днес) институция за просвещение на обикновените хора, народна академия. Имало е прожекции, сказки, доклади и пр. Тук са говорили такива личности като Томас Ман, Артур Шницлер, Херман Хесе, Алберт Айнщайн и пр., макар че за Айнщайн, поради многото желаещи да чуят от неговата уста за теорията на относителността, се наложило да наемат съседния Концертхаус. Урания оправдава името си, тъй като в нея наистина има обсерватория. Това е най-старата отворена за всички обсерватория в Австрия и ще я познаете по белия купол. Интересно, че всеки ден в 12 часа от сградата се разнасял топовен изстрел и по него сверявали часовниците на учрежденията. «Урания» е и кино, а през 1928 г. тук се е състояла първата прожекция на филм със звук във Виена. Днес то е известно с това, че в него се гледат предимно некомерсиални филми. От 1950 година в «Урания» има и куклен театър, а от oт 2003 година – кафене с остъклена тераса към Канала, идея още на Макс Фабиани. Издаденият напред портал не отговаря на стила и формата на сградата, може би защото е построен допълнително през 1935 г., а сегашната си съвременна форма от стъкло и стомана придобива през 2000 година.
Първата професионална спешна помощ във Виена
Преместваме поглед по посока на часовниковата стрелка и виждаме по-навътре от пътя ни къща с островръх покрив, бюст в нишата над входа и колона в градинката. Къщата е от края на 19-ти век, бюстът е на д-р Мунди, забележителен човек и лекар, а колоната на Светото триединство е от 1683 г., годината на Втората османска обсада. Това е седалището на първата професионална спешна помощ във Виена. Една голяма трагедия се крие зад създаването ѝ, но за това ще разкажа също по-късно.
Ринга
Най-после поемаме по Ринга. Този булевард прилича на огърлица, на която като перли са наредени една от друга по-красиви и внушителни сгради. „Ринг“ на немски означава пръстен. Той като пръстен обгръща стария град, следвайки линията на градските укрепления. През декември 1857 г. в писмо-обръщение към народите на Короната император Франц Йосиф I обявява волята си тези укрепления да бъдат сринати. За няколко десетилетия Виена е най-голямата строителна площадка на Европа, но в резултат се ражда разкошен булевард, широк близо 60 м, с алеи, по които на кон са се разхождали офицерите и сигурно са предизвиквали въздишки у младите госпожици. Пръстенът обаче е по-скоро подкова, дълга около 4,5 км. Каналът (по-точно Франц-Йозефс-Кай) свърза двата й края. Днес няма офицери на кон и госпожици в дълги рокли с волани, но по алеите, сред шпалир от кестени, виенчани продължават се разхождат. Конете са заменени с велосипеди, тротинетки и какви ли не още техни модерни разновидности.
Едва поели по Ринга и от лявата ни страна се разпростира внушителна сграда с разперен на върха ѝ 16-метров двуглав бронзов орел, тежащ цели 40 тона. Това е бившето военно министерство (1909-1913 г.). Над всеки партерен прозорец с решетка ни гледа по една глава, каменни представители на различните видове войски в монархията. Е, не всички имат особено щастлив вид. Пред централния вход под двуглавия орел на кон е един от най-известните австрийски пълководци – фелдмаршал Йосиф Венцел Радецки фон Радец (1766-1858).
Да, на него е бил кръстен корабът „Радецки“ и на него Йохан Щраус-баща е посветил марш, с който задължително завършва Новогодишният концерт на Виенската филхармония. Най-голямата заслуга на Радецки е била, че успял да потуши въстанието на италианските провинции през 1848 г. и така била запазена целостта на империята. Не вярвам да е много любим на италианците, но в Австрия определено се е радвал на всички почести, включително и на привилегията да влиза при императора без да иска аудиенция. Императорът искал да му окаже особената чест да бъде погребан в криптата на Хабсбургите. За съжаление през дългия си живот фелдмаршал Радецки успял да натрупа внушителни дългове, вкл. и от хазарт, но един военен доставчик обещал да му ги плаща до живот, срещу което генералът му завещал тялото си. И така пълководецът, служил на петима императори, е погребан в частния пантеон Хелденберг в Долна Австрия.
Конникът Радецки сочи към Пощенската спестовна каса (1904-1906 г., разширена 1910-1912 г.).
Неин първи вложител бил Франц Йосиф I. Във формуляр номер едно, в графа професия стои „кайзер“.
Сградата, завършена малко преди военното министерство, бележи преломен момент в архитектурата на Виена. Стилът историзъм, интерпретиращ съществували вече архитектурни стилове и владял цялата втора половина на 19-ти век, безвъзвратно си отивал, сменен от новия „Югенд-стил“, от виенския „Сецесион“. Пощенската спестовна каса е дело на Ото Вагнер, „патриарха“ на този стил във Виена, оставил след себе си над 60 ученика. Неговото кредо било, че нищо, което не е практично, не може да бъде красиво. Така че Пощенската каса е олицетворение на хармонията между красота и функционалност. Сградата е забележителна с формата си на трезор и с фасадата си от гранитни и мраморни плочки. Металните болтове с алуминиеви глави са само декорация.
След малко от същата страна идва сграда, изградена от червеникави тухлички в неоренесансов стил. Това е Музеят на приложните изкуства (1869-1871 г.), навремето първият по рода си в света, наричан тогава Музей на индустрията и изкуството, дело на Хайнрих фон Ферстел, един от големите архитекти на епохата „Рингщрасе“.
Към него е имало и училище по художествени занаяти – днешният Университет по приложни изкуства. Двете крила са свързани с фонтана на богинята Минерва, изобразена на стъклена мозайка със златен фон, подобно на византийските образци. Училището по приложни изкуства е известно с един свой възпитаник – Густав Климт, прочутия автор на още по-прочутата картина „Целувката“. Произхождащ от скромно многодетно семейство на гравьор, единственият начин да получи образование е била спечелената стипендия. Заедно с него тук учил и талантливият му по-малък брат Ернст, за съжаление, починал млад. Климт поел моралния ангажимент да се грижи за вдовицата му. Нейната сестра, Емилие Фльоге е жената и музата в живота на Климт, нищо че въпросът дали е консумирана връзката остава без отговор. На Климт са приписвани многобройни афери с изискани дами от висшето общество, които портретирал по поръчка на съпрузите им. Многобройни били и връзките му с обикновени момичета, негови модели. За броя на незаконородените му деца се спори, често се спряга цифрата 19. Във всеки случай художникът с харизматичното излъчване никога не се е женил и до края на живота си остава да живее с майка си и двете си неомъжени сестри.
Продължаваме по Ринга и вляво от нас е сенчесто и зелено. Това е Градският парк на Виена или както често го наричаме Щатпарк, оформен в стил „английска градина“.
Сред лъкатушещите алеи са разположени само паметници на австрийски художници и композитори, с едно единствено изключение – бюстът на кмета Андреас Целинка, по чието време е създаден паркът. Виенчани силно жадували за въздух и зеленина, защото градът в прегръдката на крепостните стени бил прашен и горещ.
Щатпарк – любимо място за разходка на виенчани
Нека спрем тук за кратка почивка и се потопим в цветове и аромати. Разхождайки се, със сигурност ще откриете един «златен мъж» (в буквалния и преносния смисъл). Да, това е той, кралят на валса. В красивата неоренесансова сграда от дясната му страна са валсували виенчани под звуците на неговия оркестър. Тук са концертирали и двамата му братя – Едуард и Йосиф. Природата е била щедра към семейство Щраус.
След почивката ще продължим с една много българска история.
Продължението следва.
Диана Пип
ерова е професионален екскурзовод, създател на страницата „Това е Виена“ във Фейсбук и вече повече от пет години гид на разходките „Непознатата Виена„, организирани от блога на българите в Австрия „Меланж Булгарен“.
За контакти ТУК
________________
Още по темата:
Непознатата Виена: Виртуална разходка от хълма Каленберг до Рингщрасе
Непознатата Виена: Виртуална разходка из къщата на Хундертвасер и Пратера
