текст Жанина Драгостинова
назаем от Дневник
Жанина Драгостинова е журналист и преводач. Живее и работи във Виена.
Централните виенски гробища, краят на лятото на 2019 г. До така наречения „гроб за бедни“, поддържан от общината на Виена, са се изправили няколко служители на организацията MEN VIA, изпращат в последния му път българския гражданин Хр. С. Успели са да издирят в България дъщерята на покойника, която е пристигнала за погребението, макар че връзките с баща й, ако някога ги е имало, отдавна са изтънели. В последните дни до Хр.С. всъщност са били само хората от MEN VIA, финансово подпомагана от социалното министерство на Австрия организация, която се занимава с подкрепа на мъже, засегнати от трафик на хора. А българският гражданин Хр.С. е жертва на този трафик. Делото, в което той участва като защитен свидетел, завърши с успех за MEN VIA – на 7 януари извършителите бяха ефективно осъдени на лишаване от свобода. Само че 68-годишният Хр.С. не доживя до този момент на възтържествуване на правото, няколко месеца по-рано почина от рак на белите дробове. „Не успяхме да го избавим от болестта, но поне му осигурихме достойни последни месеци“ – казва Манфред Бухнер, ръководител на MEN VIA.
През 80-те години на ХХ век Хр. С. е успешен музикант, барабанист. Заедно с жена си, която е певица, участват в група с много музикални участия. Най-често гостуват в Югославия, където изкарват добри пари. Но Хр. С. се увлича по хазарта. Първото му залитане постепенно минава в тотално пропадане. Проиграва всичко, което има. Жена му го напуска. За кратко се опитва да се закрепи, като става таксиметров шофьор, хазартът обаче не го оставя на мира.
Така се озовава на улицата, като клошар е приет в Приют за бездомни хора в Русе.
Към всичко това се прибавя и онкологичното му заболяване. И точно в този момент се намесва бандата за трафик на хора. Уговарят Хр. С., че ще го прехвърлят във Виена, където биха му осигурили лечение. Превозват го с микробус до Австрия, там вече му прибират паспорта и го принуждават да проси.
В зимната спалня, предоставяна от виенските социални служби на бездомните хора, се усъмняват, че Хр. С. може да е жертва на трафик и се обръщат към MEN VIA. Така започва разплитането на една дълга история. В продължение на година към Хр.С. независимо един от друг се присъединяват още четирима души, подмамени от същата група. Разказите им са идентични: причаквани са пред приюта в Русе, и тъй като всички са със здравословни проблеми, им е обещавано лечение в Австрия, след което са принуждавани да просят, а парите прибирани.
MEN VIA е организацията, която предоставя на полицията данни при съмнение за трафика на хора, и отделно
осигурява на жертвите защита от трафикантите, медицинска и правна помощ на техния роден език.
В резултат на сътрудничеството в конкретния случай двама от бандата са заловени, други двама все още се издирват с европейска заповед за задържане. При досъдебното производство свидетелите живеят в защитено жилище, което в първата седмица заради тяхната сигурност не напускат сами. Средствата за храна се осигуряват от организацията. При делото съдът изслушва двете страни чрез видеостени, като подсъдими и свидетели не се виждат едни други. Присъдите си от 33 и 37 месеца лишаване от свобода двамата български граждани ще излежат във виенски затвор, след което единият ще бъде изпратен в гръцки затвор, където също е осъден, но е успял да се изплъзне от тамошните органи. Съдът е отсъдил, че извършителите трябва да платят и обезщетение на жертвите. Този въпрос е проблематичен според MEN VIA, защото, за да бъдат събрани средствата от извършителите и дадени на жертвите, трябва да се намесят българските органи, а в момента липсва сигурността, че ще го направят.
Друг проблематичен въпрос е бъдещето на жертвите. Всички те са тежко болни и би трябвало да им се осигури медицинска помощ. Освен това се страхуват от евентуални действия на отмъщение от страна на роднини на осъдените. Жертвите няма как да бъдат приети в дом в Австрия, тъй като не са част от австрийската социална система.
От MEN VIA се обръщат към сектор „Трафик на хора“ към ГДБОП, откъдето отказват
да търсят начини за настаняване на защитените свидетели в България. След личното ангажиране на служител от българското посолство във Виена все пак хората са приети в българска болница, където обаче им дават да подпишат декларация, че се отказват от съдействие от българските социални служби. Най-вероятно в момента те са отново на улицата. Случаят е приключен, забравете.
Не и за Манфред Бухнер. „България е подписала всички международни документи за сътрудничество в разкриването и превенцията на трафика на хора, така че би трябвало да участва активно както при разкриването на престъплението, така и при последващата грижа за жертвите. Само така би се намалила вероятността те отново да станат жертви на трафик“ – казва той. За Бухнер, който е психолог, второто се е превърнало в мисия „Ще търсим начини да задълбочим сътрудничеството си. Липсата на адекватна социална система, която да защитава жертвите, в някакъв смисъл също е насилие срещу тях.“ Бухнер разказва, че организацията, създадена преди десетина години, постепенно разширява периметъра на действията си. Разбира се,
много повече се знае и се говори за трафика на жени. Но и мъжете са не по-малко засегнати.
Известни са сферите, където най-често се задейства – хотелиерство, ресторантьорство, строителство. Най-често на жертвите им се обещава едно заплащане, а получават значително по-ниско. След което са подложени на тормоз и заплахи, някои са принуждавани принудително към секс-услуги, други да просят. Обикновено им се отнемат документите. Поради езиковата бариера и най-често ниското или напълно липсващо образование мъжете не знаят към кого да се обърнат и как да се защитят. В случаите от България хората обикновено са принуждавани да просят, като за тях не остава нищо от просията.
Има осъдени по казус от Румъния: работодателите от строителна фирма дават заплата от 1400 евро, но мъжете са принуждавани да връщат обратно по 900 евро на фирмата-посредник, така на практика остават без средства за издръжка в Австрия. Възрастен мъж с увреждания от Словакия е подмамен да проси. Трафикантите му оставят само пари за цигари, останалото прибират. Ако обаче намерят, че е недостатъчно, не го допускат в общата спалня с останалите просяци и така мъжът остава на улицата. Не са малко случаите на наемане работници от Източна Европа за селското стопанство, поставяни при унизителни условия на живот. Повечето от жертвите са със здравословни проблеми или пък зависими от алкохол, наркотици или хазарт. Предоставяйки им защитени жилища, MEN VIA се старае да ги откъсне от средата, където биват експлоатирани, и също така чрез тях полицията да стигне до главното зло – трафикантите на хора. Крайната цел обаче може да бъде постигната само при ефективно сътрудничество от всички страни, а не при действия само от граница до граница. „За съжаление в Източна Европа все още има проблем с грижата за най-слабите – казва Манфред Бухнер – и това активно се използва в криминалните среди.“
_____________
Още по темата:
По принуда в бранша. Защитени жилища спасяват жените, станали жертва на трафик, сп.А4, бр.6, 2012
Жанина Драгостинова: Ако някой е роден, за да прави култура, той ще го направи
