Дни преди представянето на българското издание на книгата си „Двайсет лева или смърт“ австрийският писател Карл-Маркус Гаус бе любезен да даде интервю за блога на българите в Австрия Меланж Булгарен. С него говорим за страстта му към опознаване на нови места, за промените в България и за съвременна Европа, обединена от многообразието си.
Интервю Елица Ценова
Вие сте пътешественик по душа, който предпочита да посещава непознати места и да пише за народи, встрани от обществения фокус. С какво Ви привличат те?
Може да го наречем любопитство или суета, но аз в никакъв случай не искам да бъда там, където властват тълпите. Регионите в периферията ме привличат, защото там може особено интензивно да се усети и отчетливо и ясно да преживее определено развитие на епохата. Ако човек иска да знае истината за ЕС, не трябва да седи само в красивите кафенета на Париж, Брюксел или Берлин, а да отиде в изоставените села и малки градове на Изток.
Когато пътувате, как трупате повече впечатления за страната, която посещавате – като обхождате повече места или като разговаряте с повече местни хора?
Аз се подготвям много внимателно и задълбочено за всяко пътуване – чета книги и преди всичко добра литература и студии. На място обаче трябва да се движа и да се доверявам на това, което виждам и чувам. Освен това трябва да се опитвам да общувам не само с известни интелектуалци, но и да говоря със случайно срещнати хора, както и да чуя какво имат те да ми кажат.
Как избирате хората и местата, които да опишете в книгата си?
Това е една смесица от предварителен план и случайност. Разбира се, подготвям пътуването си и местата, които да посетя и винаги имам със себе си телефонните номера на няколко от местните писатели. Но отивайки в страната, често се отклонявам от планувания маршрут и следвам други улици, отивам в региони, които изобщо не са в списъка ми и срещам хора, които случайно пресичат моя път.
В книгата си „Двадесет лева или смърт” се отправяте на път към четири държави – Хърватска, Молдова, Сърбия и България. С какво Ви привлича източната част на Европа?
Винаги съм бил на мнение, че Европа е много по-голяма и не включва само богатите градове на Запада. Европа, всъщност, е по-голяма от сегашния ЕС. И аз винаги съм бил убеден, че е по-интересно да кажа и науча нещо за тази „друга” Европа, за чието състояние европейците често не знаят почти нищо.
Кога посетихте България за първи път и какво Ви направи впечатление тогава?
През 90-те години посетих на два пъти България за кратко, но не с цел да търся истории, за които да пиша. Когато през 2014 г. се върнах, първият град, който отново обходих беше София. Бях изненадан. При предишните ми посещения 20 години по-рано, не ми беше направило впечатление, че този град е истински европейски метропол. А всички българи, с които разговарях, ми казваха, че това е нищо, защото през лятото половината население отива на море и градът е много по-тих от обичайното. А за мен той беше достатъчно неспокоен и жив.
Какви бяха първите Ви впечатления от България? Промениха ли се те с течение на времето?
Със сигурност за 20 години България се е променила много. Поне доколкото аз мога да преценя. Като позитивен виждам факта, че страната е станала по-отворена, пъстра и разнообразна. От друга страна, за някои региони промяната е негативна, защото населението там почти не може да намери възможности да оцелява чисто икономически.
Пишете, че не е възможно българите да са най-нещстния народ, както го определят някои международни класации. Какво Ви кара да мислите така?
Успях да говоря с българи от различни социални слоеве и това, което ме впечатли, е техният дяволит хумор, както и желанието и способността им, въпреки неприятните обстоятелства, да не униват. Надявам се, че това не е някакво мое романтично клише.
И България, и Австрия са част от ЕС. Какво надделява в днешно време – разликите или приликите между двете държави?
И двете. Въпреки че разликите се набиват по-силно на очи, тъй като България е сред най-бедните страни в Съюза, а Австрия – сред най-благоденстващите. И в двете страни това доведе до забележителни последици. Докато, боя се, много българи изобщо вече не вярват, че могат да променят своето социално и икономическо положение, обратно, много австрийци се страхуват, че ситуацията при тях се влошава. Но затова те не смятат за отговорни неолибералните движения в Европа, а мигрантите от Изток, които им отнемат от благосъстоянието.
В Европа има толкова много различни нации, езици и култури. Какво я обединява?
На този въпрос мога да отговоря с един парадокс. Това, което прави Европа специална, е точно разнообразието от национални традиции, култури и езици. Именно в разликите лежи обединението на Европа. Ние трябва само да разберем, че е така и че уеднаквяването на Европа би отнело от същността й.
Визитка
Карл-Маркус Гаус е роден на 14 май 1954 г. в Залцбург, където живее и днес. Той е сред най-ярките и критични гласове в австрийската литература и култура, издател е на списание „Литература и критика”, убеден европеец и защитник на малките езици. Носител е на престижни международни отличия, сред които Prix Charles Veillon (1997), наградата „Виленица” (2005), наградата „Георг Дехио” (2006), наградата „Йохан Хайнрих Мерк” (2010), Австрийската творческа награда за литература (2013), Почетен знак на град Залцбург (2014), отличието „Жан Амери“ за европейска есеистика (2018).
Жанина Драгостинова е родена през 1962 г. във Варна, журналистка и преводачка от немски. Сред преведените от нея книги са „Измерването на света“, „Слава“ и „Тил“ на Даниел Келман, „Продавачът на вестници и цигари“ от Роберт Зееталер, „Във времена на гаснещата светлина“ от Ойген Руге и др.
С австрийския писател може да се срещнете и разговаряте на 16 януари 2020 г. от 18.30 ч. в БКИ „Дом Витгенщайн“. С него ще бъде и преводачката на книгата „Двадесет лева или смърт“ (издателство „ Black Flamingo Publishing“ ) Жанина Драгостинова.
България в австрийското огледало
КОГА: 16 януари 2020 от 18.30 ч.
КЪДЕ: БКИ „Дом Витгенщайн“, Parkgasse 18
Повече за събитието ТУК
