Ако се доверим на архивите на Музикферайн, през 30-те години на 20-ти век Българска рапсодия „Вардар” вече е звучала на престижната музикална сцена в изпълнение на виенските филхармоници. На 3-и декември произведението на големия композитор Панчо Владигеров отново огласи Златната зала на Музикферайн. Софийската филхармония, водена от маестро Найден Тодоров, подари на българите в Австрия едно невероятно преживяване – познатата ни още от уроците по музика в училище рапсодия, прозвуча тържествено в залата, която милиони зрители по света свързват с Новогодишния концерт на Виенската филхармония. Секунди след заглъхването на последните тонове на симфоничната композиция, публиката избухна в бурни аплодисменти.
Включването на рапсодия „Вардар” в програмата на концерта не бе случайно и както самият диригент разказа пред Меланж Булгарен, това се дължи не само на факта, че тази година се навършват 120 години от рождението на композитора, но и на емоционалната връзка, която той самият има със семейството на Панчо Владигеров.
Маестро Найден Тодоров излезе на сцената с диригентската палка, подарена му от неговия учител – австрийският диригент Карл Йостерайхер. Възпитаникът на Виенския музикален университет не скри вълнението си от сбъдването на голямата му мечта – да изведе Софийската филхармония на една от най-известните музикални сцени в света.
Софийските филхармоници изпълниха още Сюитата „Жар птица“ от Игор Стравински и Симфония №9 „Из новия свят“ от Антонин Дворжак и очароваха публиката със своя професионализъм и класа.
Златната зала на Музикферайн, която се счита и за залата с най-добра акустика в света, бе пълна с възторжена публика от цял свят, но в коридорите най-отчеливо се чуваше българска реч. Сред гостите бяха и внуците на Панчо Владигеров – музикантите Александър и Константин Владигерови, които бяха лично ангажирани с популяризирането на събитието сред меломаните във Виена.
Концертът на Софийската филхармония в Музикферайн безспорно бе празник за българската общност в Австрия и тази вечер тя имаше достатъчно основания за гордост. Българските музиканти, водени от маестро Найден Тодоров, не само доказаха високата си класа и покориха виенската публика, но и дадоха сериозна заявка, че са готви за бъдещи изяви по световните сцени. Доказателство са нестихващите аплодисменти на публиката в края на концерта.
