Текст Мария Колева
1.176 млрд. евро. Толкова пари са изпратили българите, работещи в чужбина, в родината си. Или поне това сочат данните на Евростат, които отчитат само официалните банкови преводи. Така тази група сънародници отново е най-големият чуждестранен инвеститор в България, а за първи път преводите, направени от тях, надхвърлят един милиард евро. Около 833 милиона от тези пари идват от държава-членка на ЕС, а останалите 343 милиона – от държави извън съюза. Сред тях са Съединените щати, Канада и Турция, в които има големи български общности. България не е най-големият получател на частни парични преводи – шест държави от ЕС водят тази класация – Португалия, Румъния, Полша, Великобритания, Италия и Хърватска.
Отново по данни на Евростат към 2018 година над една пета (21.6%) от населението на Румъния в трудоспособна възраст, т.е. между 20 и 64 години, живее извън страната. Следват хърватите (15.4%), литовците (14.5%), португалците (13.6%) и българите (13.3%).
Демографската криза в тези страни започва да се усеща все по-осезаемо и пазарът на труда в тях изпитва глад за квалифицирани кадри.
Да върнем българите в България
Факт е, че животът в България постоянно се подобрява и хората живеят по-добре. Това сочат и статистиките. Друг е въпросът какво е общото усещане и настроение в държавата. Най-малкото, защото градове като София, Бургас, Пловдив и Варна не покриват цялата страна и не могат да дадат работа на цялото население.
Да твърдим, че никой от излезлите в чужбина българи не се завръща е пресилено. Завръщат се. Има хора, които виждат повече перспективи и шансове за реализация в родината си, отколкото на Запад. Тази тенденция е особено отчетлива при работещите в IT сектора, където заплатите и в България са достатъчно високи. Като се има предвид, че данъците и разходите за живот в страната са значително по-ниски, стимулът за решение в тази посока е налице.
Все по-често млади хора от чужбина избират да работят в България. Защо?
Не е такава обаче ситуацията с хората от други сфери – лекари, медицински сестри, научни работници или по-нискоквалифицирани кадри, получаващи ниски заплати. За една голяма група от хора основният стимул за заминаване е намирането на достойна работа, тоест работа, която да позволява нормално покриване на ежедневните битови разходи.
Василка е във Виена от три години. Идва от Монтана, където е била продавачка. Тук чисти офиси и непрекъснато търси и допълнителна работа. Не ѝ е лесно, признава тя, но няма голям избор. „Там, от където идвам, работа няма. С парите, които плащат, не може да се живее”. Засега жената изпраща спестените средства на близките си в България, но вече обмисля идеята да ги вземе при себе си.
Заплатите обаче далеч не са единственият проблем, който кара българите да напускат страната си. Защото от България си тръгват и хора с добри професии, уреден и стабилен начин на живот. Причините за крачка в посока Терминал 2 са далеч по-разнородни.
„Работех в държавната администрация”, разказва Стоян. „Ежедневно се сблъсквах с нередности на най-ниско ниво – фалшификация на документи, вършене на услуги „под масата”, откровена корупция. Не исках да бъда част от тази прослойка и голяма част от колегите ме гледаха накриво. При първа възможност ме „натопиха” и едва успях да избегна съдебен процес. Натрупах толкова много нерви, че ще ми трябват години, за да помисля да се върна там”. 43-годишният мъж с магистърска степен днес работи по строежите на Виена. И казва, че е щастлив. „Живея по-скромно отколкото в София, но мога сутрин спокойно да се погледна в огледалото”.
Семейството на Антония се е преместило, за да осигурят добро образование на децата си. Сега бащата, който е управител на успешна фирма в Пловдив, пътува почти всеки уикенд до Виена. Галина е дошла, защото само тук болният ѝ син получава адекватно лечение и внимание. След завършването на музикалното си образование в австрийската столица, Константин твърдо остава: „Търсих начини, но не виждам перспектива в България”.
Не съм емигрант! Аз съм мобилен европеец.
1 200 лева месечно за завръщане в България
Идеята на правителството да се подготви пакет от услуги в размер на 1 200 лева месечно, с които в рамките на една година да бъдат покривани разходите на 350 млади семейства, решили да се върнат в България, бе посрещната с огромно недоверие и множество критики от хората. И не, защото не желаят да се връщат. Напротив! Повечето искат и най-вероятно ще го направят обратния завой в един момент, но не заради тези 600 евро месечно в продължение на една година. Тези пари сигурно ще бъдат стимул за някои и те ще се възползват от тях. До колко трайно и успешно ще е завръщането им, не е ясно.
Абонирайте се за безплатния месечен електронен бюлетин на Меланж Булгарен
Българите, заминали в чужбина, ще започнат да се връщат, когато видят, че причините, накарали ги да заминат, са отстранени. Добро образование, здравеопазване, честно заплащане, социална и правна сигурност, прозрачност, възможност за развитие и растеж – привидно прости, но същевременно много важни неща, които всеки иска и търси. И още нещо много важно – наличието на усещане за бъдеще, на усещане за перспектива на отделния човек, отделното семейство, на града и на държавата.
Ако държавата наистина иска да направи нещо за българите в чужбина, то не е нужно да им предлага пари, за да се върнат. Достатъчно е да започне да се отнася към тях с уважение.
