Автори на статията Кармелита Денева, Ива Стойкова,
специални пратеници на EconomyNews.bg във Виена
Вероятно малцина биха предположили, че главният лекар на виенската Бърза помощ е българка. Тя е Милена Дамянова, Браунбьок по съпруг. Завършила медицина в София, в началото на 90-те Милена се премества в австрийската столица, където специализира и започва да работи като хирург. До едно лято, когато пред нея се открива възможност за работа в Бърза помощ. След още година колебание, д-р Милена Браунбьок решава да остане там за постоянно и така е и до днес, когато изпълнява функцията и на заместник-директор по медицинската част.
Именно тя разказа пред екипа ни как работи Бързата помощ във Виена.
Д-р Милена Браунбьок: Ние сме отдел на Община Виена. Основните ни задачи се състоят в преклиничното осигуряване на здравословното състояние на гражданите на територията на Общината. Организираме спешната лекарска помощ, като отговаряме и за случаите при катастрофи, природни бедствия, оказваме първата медицинска помощ, докато пациентите бъдат транспортирани до болниците. Т.е. ние покриваме всичко, което преклинично се случва във Виена.
С какъв екип работите?
Д-р Милена Браунбьок: При нас има 700 парамедици. Те са с различна степен на образование – някои от тях са много високо квалифицирани – те са еквивалентът на фелдшерите в България. По-младите, които не са с такава висока степен, ги обучаваме ние, в нашата академия. 30 служители са в оперативния сектор и изпълняват мениджърски функции. 80 души отговарят за административната и техническата част. Разполагаме със звено от 110 лекари, които са специализирали спешна медицина. Тези медици идват при нас както от Медицинската академия, така и от различните болници във Виена.
Начело на нашия отдел е съветник Райнер Готвалд. В отдела имаме ръководител на оперативната дейност, който отговаря за всичко, което се случва на улицата. Имаме икономическо и медицинско ръководство, където аз съм заместник-ръководител.
В нашата организация има контролен орган от седем главни лекари. Бързата помощ във Виена е организирана на паравоенен принцип и някои от служители имат например, офицерски чин.
Как Виенската Бърза помощ покрива цялата територия на града?
Д-р Милена Браунбьок: Имаме 11 отделения във Виена. В момента се намираме в централата, тук е по-скоро административната част, но тя е свързана с друга сграда, където е оперативното звено. Тук е централата, която приема всички спешни повиквания във Виена. Пунктовете са разпределени така на територията на Виена, че да може екипите да достигнат максимално бързо до нуждаещите се и средното време за това е между 7 и 12 минути. Когато има по-висока степен на алармиране, използваме хеликоптер. Отделно от това имаме осем отделения, където винаги има дежурен лекар на Бърза помощ и поема само спешните случаи. Шестима доктори са в общинските болници, разпределени отново стратегически, и двама са в Медицинската академия.
В централата на Бързата помощ се намира още хеликоптерната площадка и академията, където обучаваме парамедиците.
От една – две години имаме отделение, в което обучаваме санитарите на макети, кукли. Разполагаме и с аула с капацитет 40-50 души, в която също провеждаме обучения в рамките на собствената ни академия.
Започва се с курс с продължителност 2-3 месеца или 160 часа. След това се върви нагоре – теория, практика, обучение в болницата. Допълнително има 40 часа обучение за даване на медикаменти. Следва 40 часа практика в болница. Доста голяма група от санитари имат правото и да интубират – това е най-високото ниво.
Каква е историята на Бързата помощ във Виена?
: Бърза помощ съществува в този вид от 1977 г., но началото е поставено през 1891 г. Тогава имало голям пожар в театър с много жертви и след това е организирана Бързата помощ. По-късно тя се развива, става отдел на общината, включват се и доброволчески организации като Червения кръст, Самарита и др.
Колко са случаите на година, които поема Бързата помощ?
Д-р Милена Браунбьок: Пикът е през 2016 г. , когато са регистрирани 170 хиляди транспортирани пациента.
Има ли обяснение защо тогава е имало толкова много случаи?
Д-р Милена Браунбьок: Градът расте. Урбанизацията става по-силна. Вероятна причина за разликата в цифрите е и фактът, че повече случаи са били пренасочени към нашите партньорски организации.
Как се свързват хората с вас?
Д-р Милена Браунбьок: 144 е номерът на Бързата помощ на Виена и този телефон работи 24 в денонощието седем дни в седмицата. На този номер хората се обаждат, когато има опасност за живота, произшествие, тежки наранявания или тежки заболявания.
На телефон 1450 се дават отговори на медицински въпроси или такива, свързани със здравето – дават се инструкции дали трябва да се посети лекар или да се отиде в аптеката, дали е възможно човек сам да се справи у дома. От понеделник до петък между 19 часа и седем сутринта, както и събота и неделя медиците поемат по-банални случаи като грип, главоболие, настинка, температура при децата и т.н., когато трябва да се издаде рецепта.
Разбира се, използваме и европейския номер за помощ 112.
Кой работи във вашата телефонна централа? Колко души, с каква подготовка са те?
Д-р Милена Браунбьок: Там работят висококвалифицирани санитари. Те работят по каталог – отваря се една схема, започват се въпросите и в зависимост от случая, накрая на запитването става ясно дали ще е необходим лекар или само парамедик, какъв транспорт или човекът ще бъде пренасочен към другия номер 1450, където му дават информация.
В телефонната централа винаги работят осем души, които приемат сигналите, плюс още двама, които започват да търсят болница за пациента. Още две работни места се отварят при катастрофи или природни бедствия, за да може да се поеме потокът от обаждания.
С какъв автопарк разполагате?
Д-р Милена Браунбьок: Имаме общо 70 коли, които се използват от парамедиците, но са оборудвани с всичко необходимо, за да може и лекар да работи. 15 автомобила са само за лекар и парамедик, които обаче не превозват пациенти. Нашата сисмета е такава, че докторът идва самостоятелно с кола, за да може по-бързо да реагира. Когато се налага, лекарят влиза в линейката. Имаме един хеликоптер, който осигурява периметър на 16 минути от Виена. Въздушното спасяване е към нас от 2001 г. Има и девет специални автомобили, които са за бедствия и катастрофи. Един автомобил е за интензивен транспорт – той е голям като камион. Един автомобил е с по-леко оборудване и три коли в непрекъснато движение, които правят супервизия при по-тежки случаи.
Отделно разполагаме с камион, който ни снабдява с провизии, храна, в него можем да влезем да се стоплим, когато сме работили дълго навън през зимата или да си починем – използва се при големи случаи като природни бедствия. Отделно имаме друг автомобил, който превозва материали, медикаменти, инфузии. При големите случаи, когато се изисква концентрация на сили на едно място, използваме и мобилна телефонна централа, за да не натоварваме основната и нормалното обослужване на населението.
Има регистър, който посочва какво да съдържат съответните коли на Бърза помощ. Във всяка линейка има дефибрилатор, уред за обдишване, за интубиране на пациент, който е в кома. Непрекъснато се правят проверки дали са спазени разписанията.
Как се финансира Бърза помощ?
Д-р Милена Браунбьок: Като отдел на Общината, ние имаме собствен бюджет, който е над 80 млн. евро. 20% идват от осигуровките, а останалите са от Общината.
Какви са заплатите?
Д-р Милена Браунбьок: Началните заплати са високи – стартовата е около 2 000 евро. Прави се голяма селекция. Има приемен изпит, за да може да се постъпи при нас. Освен физически подготвени, служителите трябва да са и психически устойчиви. Прави се компютърен тест. Работните смени на парамедиците са 2 дневни, 2 нощни и 4 дни почивка. Работата е доста напрегната. Понякога по цял ден са на улицата.
Сблъсквате ли се с по-агресивни пациенти?
Д-р Милена Браунбьок: Да, разбира се, но организираме за служителите си деескалационни семинари – учим ги как да се държат с пациенти, особено по-агресивните. Работим в сътрудничество с полицията – полицаите са задължени да дойдат до две минути на място, когато ги повикаме чрез специален код. Има спацелиална програма, по която се водят разговори със служителите след дежурство, за да могат да преживеят шока.
Снимки: EconomyNews.bg, www.rettung.wien.at
