Калин Стоянов е завършил специалност „Информационни технологии и проектен мениджмънт“ във Виена. От 1999 до 2009 г. учи и работи в австрийската столица, след което се завръща в България. От три години е старши софтуерен консултант в немската компания Software AG в София.
С него разговаряме за промените в живота, за предимствата и недостатъците да живееш в България и за възможностите за професионално развитие в голяма компания.
Вие сте градили дълги години професионалната си кариера в Австрия. Какво Ви мотивира да заминете за тази страна?
Не мога да посоча една-единствена причина, по-скоро сбор от обстоятелства и хора в този определен период от живота изиграха роля за решението ми. В края на 90-те години обстановката в България беше нестабилна, току-що бях завършил Техникум по електроника и започвах студентски живот, а перспективата пред мен беше неясна. Ако мога образно да се изразя, имах вече едната кънка, за да тръгна към нова пързалка. Подадох си документите в Централния виенски университет и ме приеха. Оказа се, че вече имам и връзките за втората кънка, но за да съм напълно екипиран, липсваше дом или място като дом във Виена. За това ми помогнаха приятели и познати (някои познати повече от приятелите и обратно) и вече бях готов да изляза на леда. Оказа се, че нямах никаква идея в какво приключение се впускам.
Както виждате, нямам конкретен отговор на този въпрос, но смятам, че решението ми беше мотивирано от обстоятелствата през 90-те години на прехода и жаждата за “нормален” живот, изградена от стереотипа за другия идеален живот на хората отвън, примесен с мирис на шоколадови яйца.
Кои бяха най-ценните уроци, които научихте от престоя си в Австрия?
Оказа се, че цялата ми ценностна система се промени. Забелязах го едва след няколко години, когато се прибрах за малко в България, където някак си се виждах различен от местните, но не осъзнавах и промяната в мен. Тогава най-вече забелязах, че хората в България живеят с предразсъдъци, които не са верни (например, че сме много бедни), и че убежденията, които са били фикс идея (навън е по-хубаво), карат хората да напускат България при първа удобна възможност. Срещнах чудесни, но зле реализирани идеи.
Осъзнавах ясно, че трябва промяна и от моя страна и започнах да уча „Проектов мениджмънт и информационни технологии“ към BFI във Виена. Така разбрах как работи икономиката при капитализма, който комунистическото управление изобразяваше и описваше в нашето съзнание на пионери като „гнил капитализъм“. Понеже израснах и се развих като личност в две коренно различни системи, промяната за някои неща в мен беше трудна, но смятам, че се получи.
Все по-често млади хора от чужбина избират да работят в България. Защо?
Защо решихте да продължите професионалната си реализация в България?
Прибрах се, защото исках децата ми да израснат в България, а не в Австрия. Тук отново стечението на куп обстоятелства изигра своята роля. Правителството тъкмо беше сменено и всички имаха големи очаквания и също толкова апокалиптични прогнози. Първо се прибрахме уж за малко, после вече осъзнахме, че някак си не ни се връща. Бях добре интегриран и можех да продължа живота си и в Австрия, но обстоятелствата и вътрешното ми усещане за дом някак надделяха и останахме в България. Оказа се, че тук също може да се живее много добре и ни харесва. Децата имаха детство, което там нямаше как да имат. Близкият контакт с баби и дядовци, лета на вилата с море по 3 месеца е нещо, което там нямаше как да им го осигуря. Оказа се обаче, че да работиш в България не е толкова регулирано, както беше в Австрия. Но тук съм у дома и не ми липсва нищо. Професионалното ми развитие не спря и не съжалявам дори и за минута, че не продължих живота си в Австрия.
Кои са нещата, които в момента не Ви допадат в България?
Има много неща, които не ми харесват, но животът не е идеален. Опитвам се да бъда професионалист и да оценявам ситуацията обективно. Сред най-съществените проблеми са посредствеността и склонността към омаловажаване на изискванията. Качеството струва време и пари и смятам, че трябва да си отделяме достатъчно и от двете, за да направим нещо добро, а и за да надминем себе си. Всъщност, това е, което не ми допада и все още ме кара да се възмущавам, е обезценяването като спорт и позиции като „e, няма какво да го изпипваме, защото и без това не ни плащат достатъчно“, „e, няма нужда да е перфектно!“, „e, какво толкова му се вглеждаш?“. Да, но перфекционизъмът е понятие, което има нива, а с тези лозунги ние автоматично сами си смъкваме нивото.
Иначе всичко друго ще си дойде на мястото с времето и с икономическото и духовното израстване на хората. Боли ме, че нямаме добра съдебна система, защото цивилизованите отношения се заменят със саморазправа и корупция. Това спира много инвестиции и рефлектира върху развитието на държавата, икономиката и обществото, отразява се върху образованието и стандарта на живот. За щастие, хубавите моменти в България са повече от негативните.
А кои са нещата, които компенсират тези недостатъци и Ви задържат в родината?
Хората в България. Те имат много жар, душа и сърце, които усещам много добре. Не че в Австрия не съм срещал такива, но по-добро от „вкъщи“ няма. Непланираните топли вечери на морето и студените утрини на Витоша, близостта на родители, роднини и приятели. Няма нещо, което да ми липсва от Австрия толкова, че да не мога да хвана самолета и да го видя, когато поискам. Но после мога да се прибера вкъщи. Имам възможност да бъда част от държавата и израстването ни като икономика и култура. Виждам, че София няма нищо общо с това, което беше преди 10 години, когато пристигнахме „за малко“. Дори начинът на шофиране е коренно различен вече. Веднага можеш да познаеш кой не е местен. Имах една случка преди много години. Бях се зачел в едно списание и пресичах на пешеходна пътека, сякаш бях в Западна Европа. Клаксонът на колата, свирещ като за сватба, ме вкара в реалността. Това вече го няма и хората имат друго разбиране за пешеходна пътека. Хубаво ми е да виждам промените в нас и да съм част от тях.
България е прекрасна и знам, че много хора не живеят нашироко, но и знам, че, ако имаш образование, ако си мислещ и деен човек си и знаеш малко език, няма как да не си доволен от живота си тук, защото можеш да постигнеш много.
С какво Ви спечели българският офис на немската софтуерна компания Software AG?
С култура и начин на работа, които не съм усещал другаде в България. Професионализъм и възможност за избор. Работа с огромни компании, с които аз нямаше как да имам досег на това ниво, на което се работи тук. Колегите са невероятни и съм благодарен, че имам възможност да съм част от тази компания. Условията са много по-добри от това, което бих имал в Австрия и възможността за развитие е огромна. Като човек, който е живял и обикалял из доста места, мога да кажа, че това е моят избор за компания, с която да се идентифицирам.
Повече от 17 години съм работил като специалист на свободна практика и имам много опит с малкия и среден бизнес. Тук обаче имам възможността да правя повече и по-технологично завършени продукти. Участвам в по-големи процеси и с по-голям брой професионалисти, включени в тях.
С какво се занимавате в момента в Software AG?
В момента съм бизнес анализатор и координатор на проекти в едно доста голямо начинание и няма ден, в които да не се забавлявам и да работя с огромно удоволствие. От време на време провеждам обучения за нашите продукти на клиенти, което пък ми дава възможност да си припомня и освежа технологията, с която работя, защото обученията са винаги с новите версии на продуктите ни. Няма ден, в който да съм съжалил, дори и за малко, че започнах да работя във Software AG. Всеки ден научавам по нещо ново, защото работя с много различни технологии и продукти, до които няма как да се докоснеш, ако си част от малка фирма с клиенти от малкия или среден бизнес. Ежедневието ми е динамично, а общуването с колеги и клиенти, които са абсолютни професионалисти, е изключително зареждащо и мотивиращо. Скоро ще станат 3 години, откакто съм във фирмата, но всеки ден „отивам на работа“ (често работя от вкъщи или съм в командировка в чужбина) с желание.
След индустриалната революция сме в средата на виртуалната революция и смятам, че в тази фирма сме в крак с времето и ежедневно допринасяме за развитието на бизнеса на много компании. Имам колеги, които работиха по доста различни проекти във времето и натрупаха голям и разностранен опит в различни технологии. Хубавото е, че всеки сам може да избира до голяма степен проектите си и ако не му допада технологията, с която работи и/или иска промяна, мениджмънтът полага необходимите усилия, за да промени ситуацията.
Немската компания Software AG търси специалисти за офиса си в София
Коя е най-интересната част от работата на един консултант в софтуерна компания?
Ако мога да опиша работата си по-поетично, бих казал, че тя е идеалното съчетание от красиви цветове. Разнообразието на технологии и възможността за избор на къде да се насочиш са нещата, които продължават да ме привличат във Software AG . Когато започнах преди три години, имахме две възможни посоки на развитие и един „шеф“ (на който и до ден днешен не мога да намеря кусур, а аз съм добър в това). Днес вече имаме три звена в консултантския отдел и трима отделни ръководители. Технологиите, с които можеш да се занимаеш и специализираш, се умножиха, а компанията подпомага обученията и намирането на проекти по зададена тематика.
Другото, което мен лично много ме привлича в консултантската професия, е, че ако съзреш възможност за продукт, който смяташ, че ще има потенциал, можеш да го създадеш и компанията ще те подкрепи в идеята ти така, че тя да проходи.
Като консултант мога да бъда едновременно ангажиран в различни проекти и с различни технологии и екипи в няколко огромни компании. Ако това се прави в „редови“ живот за доста години (първо в една компания с един екип, после в друга с друг екип и друга технология), то като консултант можеш да го изживееш паралелно, ако това ти харесва или да работиш само в един проект, ако така ти допада повече. Динамиката можеш да си я зададеш сам и да я изживееш напълно. Работи се изцяло с клиенти в чужбина, които са професионалисти и проектите са големи и интересни.
Software AG е глобален лидер в сферата на иновативните софтуерни решения. Това е най-старата софтуерна компания, създадена през 1969 г. с повече от 4 400 служители в над 70 офиса по света. Офисът в България е създаден през 2006 г. и в него работят над 230 служители като близо 190 са заети в ИТ отделите на компанията.
____________________
Още по темата:
Не съм емигрант. Аз съм мобилен европеец.
спонсорирано съдържание
