Българинът отдавна пътува и работи свободно в рамките на ЕС и вече предпочита да говори за мобилност вместо за емиграция
Текст Мария Колева
Навремето, когато някой искаше да се спаси от разкоша на зрелия социализъм, намираше начин да избяга в друга държава. Тогаваше трябваше не само голяма доза кураж, но и изобретателност, за да се мине през охраняваните граници. Често тези хора бяха обявявани за „невъзвращенци” и нямаха възможност да поддържат контакт с роднини и близки в България. От тогава до днес образът на емигранта съществено се промени. Много граници изобщо отпаднаха, чужбината отдавна не е далечна и имагинерна, а нещо реално и достижимо, което всеки може да опита. Човек може да отиде зад граница на екскурзия, да учи, да работи, да живее. Може да остане завинаги, но може и да се върне след няколко месеца в родината. Може отново да опита – в друга държава, в друг град, с друга професия.
Носталгичният образ на емигранта, откъснат от дом и родина, не може да се приложи към днешните българи, макар и първичните причини, тласкащи човек да опита късмета си навън, да са в основата си същите. И днес хората се отправят към други държави в търсене на по-добри условия на работа и заплащане и на система, която да уважва и оценява техните способности. Разликата е, че сега всеки е с усещането, че може лесно да се върне, че може да стои наполовина навън, наполовина в България. И още нещо – съвременните комуникации дават възможност връзката със семейството и приятелите да се поддържа ежедневно и да се следят събитията в родината. Хората са свободни в избора си и не се притесняват да сменят държави и региони. Когато започна кризата в Испания и Гърция, много от сънародниците ни напуснаха тези страни и се насочиха към Германия, Англия, Белгия. Някои се прибраха в България, използвайки момента да започнат свой бизнес и да потърсят ново начало за себе си.
Колкото цифри и тенденции да описваме по темата, нещата винаги си остават лични. Защото зад всяка цифра стои конкретен човек със своята съвсем конкретна лична история.
Напускането
Васил живее в Тирол повече от 25 години. Идва 22-годишен с ясното намерение да остане в Австрия. Всяка година на трети март от терасата на спретната му къща се развява българското знаме, води семейството си на почивка на Черно море, но няма намерение да се връща. „В България ми е хубаво да отида за 10-15 дни, да се видя с приятели и роднини, но толкоз. Трудно ми е да си представя да се върна и започна нещо там”.
Силвия е във Виена от пет години. С мъжа ѝ напускат работата си в София, събират всичките си спестявания и идват в страната на Моцарт. Не знаят език, но са готови да работят всичко. Тя се захваща с почистване на офиси, мъжът ѝ в строителството. С помощта на приятели се справят с административните изисквания и уреждат престоя си. Доволни са. „Парите ни стигат да имаме пълен хладилник и да покриваме разходите. Живеем спокойно и тук се чувстваме хора – градът е уреден, чист, интересен. Имаме приятели. Почти не излизаме по заведения, но и не съм имала нужда от това.”
Семейството на Андрей идва във Виена след като той получава повишение в службата и от софийския офис на фирмата е преместен в централата. Не знае колко време ще остане, но е доволен, че децата му ще научат още един език, а той ще натрупа международен опит.
„Един ден ми писна да се занимавам с бюрокрация и да прикривам тъпотиите на шефа и напуснах работа в държавната администрация. С мъжа ми решихме да дойдем във Виена, защото градът отдавна ни привличаше – достатъчно близо, за да се върнем бързо и достатъчно богат, за да ни предложи нови възможности”. Елена бързо се разделя с илюзиите да търси престижна работа, но способностите ѝ и професионалният ѝ опит са оценени и тя намира позиция, която осигурява на семейството възможност да покриват разходите си. По-трудна се оказва ситуацията с мъжа ѝ, въпреки че и той притежава дипломи от реномирани европейски университети. И двамата не губят надежда, че скоро ще се намери добра работа и за него. „Все пак сме тук от само година и половина”, успокоява се Елена. Тя е доволна, че се отдръпнала от цялата интригантска и политиканска атмосфера, която доскоро я е заобикаляла в София.
Броят на българите в Австрия продължава да нараства. Графиката по-долу дава ясна представа за динамиката на процесите – рязко увеличаване на идващите след 2014 г. Ако през 2002 г. живеещите в Австрия българи са били 4 690, през 2014 те са 15 942, а през 2019 – 29 920. В същото време нивото на безработица в България е значително по-ниско спрямо други европейски държави и все по-често се говори за липсата на квалифицирана работна ръка в страната. Мобилността дава на хората свободата да напускат родните си места не само подгонени от икономическа нужда (ниско заплащане на труда, лоши работни условия), но и отвратени от корупцията, политическата стагнация и ниското ниво на образованието.
Завръщането
И ако това са примери на хора, решили да изпробват нови възможности и хоризонти, сега ще ви разкажа за други, които също толкова смело и категорично решават да се върнат.
Един от тях е Селим (53 г.). Прекарал е в Австрия 15 години – все на различни места. „Бил съм по строежи във Виена, в хотелите в Щайермарк, градинар в Долна Австрия. Семейството ми е в България и каквото изкарам – там пращам. Мислех да ги взема при мен, но и тук нещата много се промениха. Животът поскъпна, трудно се намира работа, конкуренцията е голяма. Унгарци и словаци идват и си отиват същия ден, спят си по домовете, а ние се редим по пет-шест човека за една баня. Когато бях по-млад се издържаше, сега вече ми опротивя”. Селим иска да отвори магазин и кафене в родния си град. Надява се, че с наученото в Австрия, ще се справи и ще може да изкарва достатъчно пари, за да живее достойно.
След завършването на Икономическия университет във Виена, Мария остава да работи в австрийската столица. „Работата ми беше хубава, но виждах, че нямам особено големи перспективи за израстване. И тук системата с връзките се добре позната. Освен това данъците „изяждат” почти половината ми заплата и след като платя квартира и другите разходи не ми остават кой знае колко свободни средства. Виждах, че приятели в София, работещи в ИТ сектора, живеят и се развиват по-добре от мен. С моята квалификация и езици не ми отне много време да си намеря отлична позиция в западна фирма в България. Доволна съм от тази стъпка. Вече имам самочувствието, че мога да живея и работя където искам”.
Все по-често млади хора от чужбина избират да работят в България. Защо?
Виена: Кариерен форум представи възможностите за работа в австрийски компании в България
За Мария завръщането засега е само спирка и начало на нов професионален проект. За Селим то е може би окончателно – установяване на познатото място.
Искам, но не е дошъл моментът
Има една голяма група хора, които биха се завърнали, но все още не припознават България като тяхното място. Някои вече са пробвали да осъществят свои проекти, но събраният опит е по-скоро горчив. „Не можах да се справя с шуробаджанашката среда и посредствените резултати от работата. Останах с впечатление, че повечето хора искат да разполагат с много пари, но ако може да работят малко за тях. И нещото, което мен ме ужасяваше, беше лежерното отношение към некачествената работа.” Галин и Валя се опитали да започнат малък бизнес в родния си град, но само след година се отказали и промени плановете си за завръщане. Поне засега. „Иска ми се да се върна, защото Австрия не е моето място, въпреки че имаме добър живот. Не мога да го опиша, но тук не мога да си отпусна душата. Надявам се, че България ще стане нормална държава и ще се върнем там”, споделя 45-годишната Валя, която живее и работи в Горна Австрия вече 15 години.
Абонирайте се за безплатния месечен електронен бюлетин на Меланж Булгарен
Именно тази категория хора отива да гласува на всички избори, следи новините и очакват знак, че в страната ни има промяна. Те търсят промяна в морала, в работата на правосъдната система, в борбата с корупцията. Това са важните за България хора – тези, които са готови да внесат опита си и да работят за собственото си добруване, а оттам и за това на съседите и цялата държава.
Доклад на Евростат за работната мобилност в Европа, публикуван на 9-и юли 2019, разкрива интересни детайли. През последните десет години, откакто българите могат да се движат свободно в ЕС, се е увеличил двойно процентът на гражданите, които са използвали възможността да живеят и работят в друга страна от ЕС. Данните сочат, че през 2018 г. 13,3% от българското население на възраст между 20 и 64 години е мобилно. От възможността да живеят и работят в друга държава през този период са се възползвали много повече нискоквалифицирани кадри като броят на българите с основно образование, напускащи страната, се е увеличил с 10,4% за периода 2008-2018 г.
