24-то издание на Прайда във Виена отбеляза повече от 460 000 участници
Снимки Меланж Булгарен
Цветно, шумно, весело. Така протича 24-ят Парад на дъгата във Виена. Тази година събитието отбелязва рекорден брой участници – между 460 000 и 500 000. В дългото два километра шествие участваха 107 камиона на различни фирми и организации, подкрепящи каузите на ЛГТБ общността.
Маршът започна по традиция от площада пред кметството, където е изградено своеобразно градче. Присъстващите бяха поздравени от бившия президент на Австрия Франц Фишер, от лидерката на Социалистическата партия Памела Рендъл-Вагнер, говорителя на Зелените Вернер Коглер, представител на партия NEOS. Всички те подчертаха подкрепата си за правата на хомо-, би-, транс- сексуалните хора.
Шествието бе поведено от два трамвая на Wiener Linien, фирмата, отговаряща за обществения транспорт в столицата, която традиционно подкрепя Прайда. Участниците правят обиколка на известния Ринг булевард като тръгват в посока, обратна на тази в която стандартно се движат превозните средства. След 19.00 ч., отново пред Ратхауз, партито продължава като на него ще говорят президентът Александър Ван дер Белен, европейската комисарка по правосъдието Вера Йоурова и кметът на Виена Михаел Лудвиг.
Сред участниците тази година бе и победителката в конкурса Евровизия през 2015 Кончита Вурст. Тоалетите отново бяха пищни и креативни като за карнавал. Имаше ангели и рогати дяволи, аристократи от началото на 19-и век, имаше маскирани като кучета, стюрдеси, полицаи. Имаше и хора просто преметнали знамето с цветовете на дъгата.
Цяла седмица Виена се готви за празника като много обществени сгради бяха украсени със знамето на ЛГТБ общността. Стълбите на музея Албертина бяха оцветени с багрите на дъгата, Виенската държавна опера и Виенският университет също поставиха флагове. Знамето се развя и пред президенството.
Виена – културна гей дестинация номер едно за 2013
Интересен момент в подготовката на събитието бе искането на младежката секция към консервативната Народната партия (ÖVP) да участва на Прайда. Тя получи отказ, който председателят на организациония комитет HOSI ( Homosexuelle Initiative) Мориц Ивон аргументира така: „Не може някой, който 364 дни в годината води политика срещу възприемането и равните права, на 365 ден да празнува на Парада на дъгата. Човек трябва да вярва в целите на демонстрацията, в която иска да участва”. Организаторите заявиха ясно, че няма да допуснат най-големият парад в страната да бъде използван за трупане на политически дивиденти от хора, които довчера са били против организирането на събитието. Изненадани от отказа, от младежката секция на ÖVP са заявиха, че ще се постараят през 2020 г. да получат одобрение за участие в Прайда.
Както всяка година и сега имаше Поход на традиционното семейство. По данни на полицията той е събрал около 200 човека и е преминал спокойно.
Гей гордост (или още гей прайд от англ. gay – шарен, весел; и pride – гордост) е философия и движение в различни страни по света, защитаващо правото на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните да не бъдат дискриминирани от своята сексуална ориентация и/или полова идентичност. Активистите му работят за признаването и утвърждаването на равни „права и облаги“. Движението отстоява три основни принципа: хората трябва да се гордеят със сексуалната си ориентация и/или полова идентичност, сексуалното разнообразие е дар и че сексуалната ориентация и полова идентичност са вродени и не могат да бъдат променяни.
Походи, празнуващи гордостта (паради на гордостта), се организират на много места по света. Терминът „гей-прайд“ е въведен от Лий Крег Шунмейкър във връзка с отразяването на бунтовете от Стоунуол през 1969 г. Терминът „Гей Прайд“ или познат още като „Денят Кристофър Стрийт“ – „CSD“ (от англ. Christopher Street Day) произлиза от първия в историята масов протест на хомосексулни и представители на други малцинствени групи, срещу полицейското насилие упражнявано върху тях на улица „Christopher Street“ в квартала Greenwich Village в Ню Йорк. В ранната сутрин на 28 юни 1969, в заведението „Stonewall Inn“ се провел така нареченият „Бунт – Stonewall“, повод за който били непрекъснатите нападения и гонения от страна на органите на реда срещу барове и заведения, посещавани предимно от хомосексуални клиенти. Последица от този така наречен „бунт“ са няколкодневни улични сблъсаци между хомосексуални и полиция. По случай първата година от „Бунта – Stonewall“, в Ню Йорк е основана гражданска организация под името „Christopher Street Liberation Day“ (от англ. Освободителния Ден Кристофър Стрийт). Оттогава, в последната събота на месец юни, в Ню Йорк се провежда улично шествие, което има за цел да напомни за участниците и жертвите на този първи по рода си бунт.
С течение на годините се заражда една, впоследствие традиционна за много цивилизовани държави проява – организирането на улично шествие или парад под името „Гей Прайд“ или „CSD“. Тази проява и до ден днешен има една цел: да напомни на обществото, че гейове, лесбийки и транссексуални не трябва да бъдат обект на нападение , и като неразделна част от това общество, трябва да се ползват с всички права и задължения.
