„Аз живея и работя във Виена, но за мен винаги е било важно да запазя корените си. Важно е синът ми да е често в България, да чувства българската култура, да знае езика”, споделя в навечерието на 24 май пианистката Дора Делийска.
Интервю Елица Ценова
Срещата ни е в навечерието на 24 май, затова и ще Ви върна в ученическите години, за да ни разкажете за най-яркия си спомен от този празник.
Денят на Светите братя Кирил и Методий е останал в съзнанието ми като нещо цветно и красиво. Спомням си приповдигнатото настроение в училището в Плевен, музиката, многото цветя. Тази празнична еуфория сякаш ми липсва през годините тук.
Имали ли сте учител, който е изиграл важна роля в изграждането Ви като личност?
Ролята на учителя е изключително важна в живота на едно дете и в процеса на изграждането му като личност. Аз съм имала щастието да уча при прекрасни хора и невероятно добри педагози и в Музикалната, и в Езиковата гимназия в Плевен, които събудиха в мен любовта не само към музиката, но и към литературата, историята, философията. Те ме подтикваха да търся връзките между отделните видове изкуство и този широк поглед, който получих в училище, ми помага и до ден днешен в работата. Изключително съм благодарна на учителката ми по пиано Елеонора Карамишева, която ме научи да вярвам в собствените си емоции и да ги споделям.
Вие живеете от години в Австрия, изнасяте концерти по цял свят, но никога не сте прекъсвала връзката с България. През миналата година бяхте солист на Софийската филхармония на концерт в зала „България”. На 23 май с Ваш концерт бе отбелязан Денят на българската просвета и култура и славянската писменост в БКИ”Дом Витгенщайн”. По-различно ли е усещането да свирите пред българска публика?
Концертът в София бе много вълуващ за мен. Да свиря в зала „България” бе детската ми мечта и съм щастлива, че тя се сбъдна по толкова красив начин. Цялата организация бе на много високо ниво и срещнах пълно разбиране от публиката. Разбира се, че е различно усещането да съм пред сънародници или пред изцяло непозната публика. Но аз съм професионалист и тези вътрешни емоции не променят крайния продукт, който достига до хората в залата.
Тази години Вие получихте специалното отличие на българското Министерство на културата за принос в развитието на българо-австрийските културни връзки. С какво връзката с България е важна за Вас?
Много съм развълнувана от получаването на тази награда и съм благодарна, че трудът ми и това, което правя, са оценени. За мен е въпрос на чест като българка да помагам за създаването и задълбочаването на културните връзки между България и Австрия. Аз живея и работя във Виена, но за мен винаги е било важно да запазя корените си. Важно е синът ми да е често в България, да чувства българската култура, да знае езика.
Радвам се, че моето сътрудничество със Софийската филхармония продължава. На 8 юни ще бъда солист в програмата на откриването на Opera open 2019 в Пловдив и ще свиря с оркестъра на Пловдивската опера. Връзките ми с България става все по-интензивни и това ме радва.
В последните години Вие излязохте пред публиката с много интересни музикални проекти – B-A-C-H, Alles Walzer, einmal anders, с който напълнихте Концертхауз, études & preludes, представен в Музикферайн. С какво те се отличават от класическата концертна програма?
Аз наричам тези проекти „проекти със собствена драматургия”. Определям ги като концертна програма за пиано, но с лична концепция и сюжет. Този подход много ми допада като тип интерпретационно изкуство, защото излиза от границите на типичното чисто пианистично музициране и се доближава до театралния пърформанс, защото реално на сцената се създава ново произведение на изкуството чрез комбинация от творби на различни композитори. При изграждането на един такъв проект подхождам по начин, различен от този за стандартната концертна програма. Тук търся връзките между композиторите, как те биха могли да комуникират един с друг, какво ги свързва, как си влияят. Този подход изисква задълбочено проучване и анализ на огромно количество произведения и информация, но така мога да изградя много ясна вътрешна структура на проекта и да поднеса на публиката нещо различно, което да я провокира.
Това ли е Вашият начин да направите класическата музика по-интересна за младото поколение?
Да! Иска ми се по този начин класическата музика да достигне до повече хора, да се събуди техния интерес и да видят, че нещо създадено преди 200 години и свирено хиляди пъти все пак може да бъде интерпретирано и представено на сцената по нов начин.
Виждам, че публиката проявява жив интерес към този подход и приема предизвикателството да погледне от друг ъгъл на познати вече композитори и техните творби. Билетите за концерта в Концертхауз свършиха две седмици преди събитието, което е голям комплимент за мен. Усещам, че аудиторията ми се доверява, има желание да търси вътрешния смисъл, скрит в подбора и подредбата на произведенията. Това ме радва и ми дава кураж, че мога да привлека повече младежи в концертните зали, а не само меломаните.
Определено изграждането на проекти по предварително избрана концепция е нещо, което все повече ме интересува и което ми доставя огромно удоволствие. Въпреки че подготовката изисква доста време и пълно отдаване, смятам, че ще продължа да работя в тази посока.
Какво е за Вас музиката? Работа, спасение, подарък, привилегия?
Музиакта има много компоненти и обхваща различни части от живота ми. В тежки моменти тя е моето спасение. В ежедневието – моят начин да структурирам емоциите и съзнанието си, което в при съвременния начин на живот си е вид привилегия. Живеем толкова бързо и под такъв стрес, че възможността да подредиш съзнанието си е чист лукс. Докато в реалността човек все няма време и бърза, в музиката трябва да спазваме зададеното темпо. Не мога да изсвиря нотите два пъти по-бързо – трябва да спра и да си поема въздух. В този смисъл хубавата музика ни прави по-одухотворени и чисти. Разбира се, музиката е и страшно много работа и то чисто физически, тя изисква много труд и отдаденост.
Когато ми е тежко, предпочитам сама да седна и да си изсвиря нещо. Имам си любими парчета, които знам, че ще ми подействат успокояващо и ще ми помогнат да си излея сърцето. Най-често Шуберт е голям мой спасител. В неговата музика намирам много успокоение и разбиране в чисто личен план.
Връзката ти с Лист е много стара (първият Ви диск с негови произведения е от 2008 г.). Той не Ви ли успокоява?
О, не! С Лист не мога да се успокоявам. Там нещата са много по-сериозни. С Лист сме голяма любов (смее се). Затова и все още сме заедно, но с него не мога да съм спокойна.
Дора Делийска: Моята връзка с Лист се оказа по-сериозна, отколкото очаквах
Австрийското списание News похвали последния диск на Дора Делийска
Наскоро бяхте приета за член на Ротари клуб в Австрия. Това е голяма чест, за което Ви поздравявам. Знам, че винаги сте отделяла от времето си за различни социални проекти. С какво се занимавате в момента?
Много съм щастлива, че вече имам възможност да изкажа мнение и да бъда чута по редица интересни инициативи, които Ротари клуб от години развива. В момента работя по организацията на благотворителен концерт за тежкоболни деца. Темата и целта на този проект, който се води от жена, преживяла лично драмата да загубиш дете, много ме докосна и съм готова да направя много, за да помогнем на тези, които имат нужда от подкрепа. Така и разбирам членството си в тази престижна организация – това е възможност да помагам и да давам своя принос в благотворителните инициативи, които се организират.
Какво ще пожелаеш на своите сънародници по повод 24 май?
24 май е празникът, който ни дава много поводи да се гордеем, че сме българи. Затова бих казала на своите сънародници „Носете винаги светлината на този празник в душите си!” Вярвам, че знанието е сила, че образованието е ценност , че хубавата книга е вдъхновение. Нека съхраняваме своята индивидуалност като българи и да се подкрепяме и разбираме, където и да сме по света.
Визитка:
Дора Делийска е сред най-успешните млади пианисти на международната сцена. Родена е в Плевен, но от години живее и работи във Виена. Талантливата пианистка изнася концерти на престижни сцени в Белгия, Холандия, Тайван, Китай, Италия. През миналата година тя имаше изключително успешен концерт в Музикферайн, беше и солист на Софийската филхармония в концерт, посветен на Деня на Унгария в София.
Дора Делийска е избрана за представителен артист на световноизвестната фирма за пиана и рояли “Бьозендорфер“. Обявена е от музикалната критика за един от най-добрите млади интерпретатори на творчеството на Ференц Лист, а нейният компактдиск с произведения на Шуберт е удостоен с престижната награда Supersonic Award на списанието за класическа музика “Pizzicato“. Името на Дора Делийска често присъства на страниците на престижни австрийски издания като Falter, News и Online-Merker, които отразяват с позитивни рецензии излизането на нейния най-нов, десети поред компактдиск на музикалния пазар през март 2018 г. – проекта “The B-A-C-H Project“.
