Празнуването на български празници в чужбина е свързано с една особена тъга, но и с една особена гордост. Тъга, защото често българският празник е всъщност обикновен работен ден в държавата, в която живеем. Така формалното честване някак се отлага и се смесва с ежедневните работни задачи. Гордост, защото празнуваме нещо изконно българско, нещо, което понякога ни е трудно да обясним на чуждестранните си приятели, но много обичаме. Истинското честване на 24 май се случва в разговорите по между ни, във връщането към детството и първата изписана буква, в спомена за учителите, в предаването на уважението към езика на децата ни.
Днес имаме много източници на информация, а сякаш знанията ни са по-колебливи. Дали влагаме по-малко съдържание в думите напредък, култура и човечност? Нека само си припомним строфите от Химна на Кирил и Методий „Народността не пада там, дето знаньето живей! И нека доброто образованието бъде нашата истинска обединителна кауза, защото просветеният, знаещ човек не може лесно да бъде подведен и излъган.
Честит празник на всички, които познават силата на словото и вярват в постиженията на духа!
Честит 24 май! Честит празник на буквите! Нека ги пазим, уважаваме и употребяваме, където и да сме по света, защото те са нашата сила.
______________________
Важно за днес, 24 май:
Виена: Тържествено отбелязване на 24 май с българското училище „Св.св.Кирил и Методий“
