Художничката, която обича да екпериметира с природни материали, се готви за нова изложба
Текст Елица Ценова
Силвия Генова е пътешественик. От онези любопитните, които трябва да видят какво има зад всяка отбивка, искат да пипнат пясъка на пустинята, да обходят най-лъкатушещите улици и да си поговорят с местните хора. Можех да започна с това, че Силвия е актриса, режисьор, художник, автор на пиеси, но си мисля, чепрез годините талантът ѝ се проявява в различни посоки, провокиран именно от пътешественическия ѝ дух и естествено любопиство към света.
Израстнала в артистично семейство в София, още съвсем малка Силвия се занимава с танци. След като се убеждава, че няма да стане прима балерина, тя се насочва към сцената. Като ученичка се занимава с куклен, а по-късно навлиза в дебрите и на драматичния театър. Повече от четири години се изявява в различни постановки из цяла България и пише детски сценарии, които се реализират на сцената. Макар че вече е призната за професионална актриса, Силвия решава да учи в НАТФИЗ „Кръстю Сарафов” и завършва успешно класа на проф.Елена Баева.
Години за театър
Съдбата я отвежда в Берлин, където повече от година посещава театрална академия за театър и режисура „От г-н Гаиар, койте беше французин, научих много за особеностите при поставянето на немски театър”, спомня си за този период Силвия. Допълнително тя се записва на международен семинар за Брехтова режисура в Брехтовия театър.
Целият практически и теоретичен опит от театъра, танците, писането, рисуването упоритата българка използва в следващото си начинание – създаването и развитието на детски интегративен театър (Viva Integratives Kindertheater) през 1997 г.. В него тя работи с деца в неравностойно положение като ги поставя в екип с много даровите малчугани без физически затруднения. С този свой проект Силвия дава възможност на деца с проблеми със слуха или говора да намерят място за личностна изява и да развият своя потенциал. Повече от 20 години тя посвещава на този театър, обучавайки десетки малчугани да изразяват емоциите си, да преодоляват трудностите и да намират своето място в обществото. „В работата си с Viva Integratives Kindertheater винаги съм се стремяла да използвам българските си контакти, например, когато ни трябваше специална музика – търсех български композитор, търсила съм български художници, музиканти”, разказва Силвия, която е реализирала редица проекта и в родината си. За работата си с деца със специални нужди и усилията да сближи българската и австрийска култура, тя получава награди от културните министерства и на двете държави.
Време за рисуване
След 20 години упорит труд, репетиции, писане на пиеси, Силвия решава, че е време за промяна. А може би любовта ѝ към четката и желанието за експериментиране надделяват. Както тя самата казва: „Рисувам от дете. Винаги ми е било приятно да се изразявам скицирайки нещо, така че беше естествено да се завърна към тази моя страст”.
Но и тук пътешественическият ѝ дух не я оставя на едно място. Вместо да се занимава със смесването на цветове на палитрата, тя се впуска да изследва нови материали и техники. „Днес има такива богати възможности за експериментиране! Интересно ми е да откривам неща от природата, на които да вдъхна нов живот в моите картини. Старо листо, парче кора от дърво или мида могат да отприщят фантазията ми и да ме провокират седмици наред в търсене на най-красивата форма”.
Художничката внимателно изучава характеристиките на растенията и вече знае, че листата в Европа са по-крехки, докато много дървета в Азия имат плътни големи листа, които сред хербаризиране се превръщат в чудесни платна. „Аргоновото дърво, например, е с много красив естествен фурнир и дава чудни възможности за творчество”, споделя опит Силвия.
Идеята за кръговрата на живота я занимава отдавна и често намира израз в нейните картини, където превръща умрялото листо в цветно платно, а мидената черупка в калинка, риба или пате. Така тя постепенно изгражда собствен свят на хармония и баланс с природата. Свят, изолиран от истеричното ежедневие, на границата между реалното и нереалното, по детски чист и любопитен. „Понякога започвам една картина без да знам какво ще се получи накрая и оставям материалите сами да ме водят. Друг път, уж имам ясна идея, а нещата не се получават, както ги искам”, разкрива тайни от творческия процес Силвия.
Картините й са цветни, фантастични и излъчват спокойствие. Без претенции за сложни всемирни послания, те носят радост и напомнят, че най-трайни са простичките неща в живота – слънце, море, усмивка, небе. „Истински се забавлявам докато работя върху картините си и искам да предам тази радост и положителна емоция както на самата творба, така и на хората, които ценят това изкуство”, не пропуска да отбележи художничката.
Куфар, пълен с миди и листа
Силвия пътува много и всяка нова дестинация е за нея източник на вдъхновение и нови материали. Тя носи миди и раковини от Индийския океан, кори от кокосови орехи от остров Бали, листа от Хаваите, камъчета от Тайланд. „Пътувам с малко багаж, за да има място за всички интересни неща, които намеря по пътя”, смее се тя и признава, че често трепери при преминаване на границите.
Всички тези материали намират място в картините ѝ, а те все по-често се подреждат в изложби. Само през тази година Силвия Генова е поканена да участва в девет съвместни изложби със свои колеги в Линц, Грац, Кицбюел, Вайц, Мьодлинг, Виена. В момента тя подготвя изложбата си в галерия Sandpeck във Виена, която ще бъде открита на 2 юни.
Интуитивна и емоционална, Силвия не спира да пътешества в търсене на всевъзможни комбинации от материали, с които да разширява творческия си свят. А желаещите да се докоснат до уюта и спокойствието на природата, лъхащи от нейните платна, стават все повече. Може би, защото все повече имаме нужда да особождаваме фантазията си и да се радваме на света около нас.
Най-новите картини на Силвия Генова могат да се видят в Galerie Sandpeck, Florianigasse 75. Изложбата ще бъде официално открита на 2 юни и ще продължи до 7-и юни 2019 г.
______________
Още по темата:
