За разкриването на секции извън дипломатическото представителство, за организацията на избори в чужбина и за необходимостта от гласуване разговаряме с Паулина Владимирова и Мария Бояджиева, които са част от доброволците, направили възможно събирането на заявления за нови секции
Изтече срокът за подаване на заявление за регистрирането на избирателна секция извън зоната на българските дипломатически и консулски представителства. От данните на ЦИК става ясно, че 375 българи са заявили желание да гласуват в Австрия и са подали заявление по електронен път. Нужният брой от 60 заявления са събрани в Линц (72), Брегенц (64), Инсбрук (66) и Залцбург (62). Във Виена секции ще има в сградата на българското посолство и в сградата на Постоянното представителство на РБ пред ООН и други международни организации. Оказа се, че секция в БКИ”Дом Витгенщайн” няма да има, тъй като за там не са събрани нужните 60 заявления.
Защо се налага събиране на заявления?
От няколко години секциите извън австрийската столица са факт благодарение на усилията на група доброволци. Сред тях е и архитект Паулина Владимирова, към която се обърнахме за коментар по въпроса. „Според стария Избирателен кодекс секциите, в които на предходните избори се гласуваше масово, се разкриваха автоматично за следващи избори. По новия Избирателен кодекс, променен от Патриотите, отварянето на секции е затруднено. Вече няма възможност за автоматични секции и се изискват 60 вместо 40 подадени заявления за всяка секция извън дипломатическото представителство.” Тя пояснява, че много хора са смятали, че секция в БКИ”Дом Витгенщайн” ще бъде отворена автоматично и затова не са подали заявление за гласуване там.
„Тъй като много от сънародниците ни не са наясно с тези промени, ние, доброволците координатори, помагаме при събирането на заявления за секциите извън дипломатическите представителства и провеждаме разяснителна кампания.
Нашата кауза е да помогнем на сънародниците ни в чужбина да упражнят по-лесно правото си на вот в място, удобно за тях. Ние смятаме, че гласуването не само е основно право на българския гражданин, а е и начин да се поддържа жива пъпната връв на българската диаспора с родината.”, убедена е Паулина Владимирова.
Какво следва?
Събирането на нужния брой заявления все още не гарантира отварянето на секция в съответното населено място. Да разкаже за следващите стъпки от организацията на изборите се обърнахме към Мария Бояджиева, която от няколко години е активно ангажирана като доброволец с всички избори. „Събирането на 60 заявления за всяко място извън дипломатиеските и консулски представителства (ДКП), за съжаление не е краят на пътя до откриването на изборна секция. Още до петък, местните общности следва на предложат на Посолството подходящо помещение, което в повечето случаи е много енергоемка задача. Доскоро получавахме никакво или малко съдействие от Посолството, но в последните дни сме доволни да отбележим голяма ангажираност и помощ от тяхна страна. Вече може да се похвалим с помещение в Линц, усилено се търси в Залцбург. Много ми се иска да уточня, че доброволците нямат никакви ангажименти към материалното и логистичното осигуряване на избирателните секции, какъвто ангажимент често им се вменява от страна на Посолствата, включително и според информацията, която към момента фигурира на тяхната страница. Доброволците не са носачи, шофьори и прочие. Те са там, за да осигурят на всички нас безпроблемно гласуване и да гарантират законността на резултатите. След намиране на подходящо помещение в относително кратък срок следва да се предложат и членове на секционните избирателни комисии, а Посолството да ги предложат за одобрение от ЦИК. Комисиите са два вида – големи от 7 члена и малки, от 5 члена. Винаги един член е представител на държавата-служител на Посолството или специално командирован човек от администрацията в България. От нас, местните общности, се очаква да предложим всички членове, освен държавните служители. Използвам случая, да призова всеки, който има желание, да се включи да се обърне към нас или към Посолството.”
Според Мария Бояджиева работата в комисиите съвсем не е неблагодарна и неприятна, каквито легенди се носят. Тя самата е вече два пъти е участвала в тази работа и е останала с изключително позитивни впечатления. „Препоръчвам го на всички новодошли, тъй като е чудесен начин да опознаеш повече хора. Тук трябва да отбележа, че заради активната диаспора в Австрия и големия брой гласуващи, служителите на Посолството са доста опитни в организацията на избори и обикновено Изборният ден протича гладко и безпроблемно. Нагласата на всички гласуващи е много положителна. На последните избори във Виена поради големия брой разкрити секции гласуването беше изключително бързо, което изненадващо предизвика известно „недоволство” и хората се застояваха пред секцията, за да се социализират. Имаше избирателка, която ни донесе баница.”
Защо отварянето на повече избирателни секции в чужбина е важно и необходимо?
Често се чуват гласове, че отварянето на повече избирателни секции в чужбина е излишно харчене на държавни средства. Въпросите за облекчаването на гласуването от чужбина винаги срещат съпротива от страна на депутатите и вместо да се стимулират сънародниците ни зад граница да участват активно в избирателния процес, те всячески са затруднявани. Ето какво смята по въпроса Мария Бояджиева:
„На първо място, категорично не е вярно, че изборите в чужбина са някакво непосилно бреме за държавата. Има достатъчно статистически данни, че разходите за един гласоподавател в чужбина и в България са приблизително еднакви. Намирам за изцяло погрешно съсредоточаването на темата само върху материалната страна на въпроса. Българските граждани в чужбина са равноправни граждани и имат права като всички останали, включително и изборни такива. Много хора, отивайки да живеят в чужбина, особено на място без Посолство, без българско училище или някакъв друг събирателен пункт, доста бързо започват да се откъсват от държавата. Не от родината, не от българщината, но от държавата със сигурност. И за част от тези хора, поне така мисля, изборите са последната невидима нишка, която ги свързва с държавата. И когато един ден държавата престане да пита гражданите си в чужбина, какво е тяхното виждане по въпроса за бъдещото ѝ развитие (това е все пак смисълът на едни избори), то тази нишка вече е скъсана, вероятно безвъзвратно. В тази кампания бяхме много близо до това да загубим почти всички избирателни секции и това, което движеше мен, а и доста от останалите доброволци е, че вероятно ще има хора, които ще отидат да гласуват, но няма да има къде. Дали на следващите избори биха опитали пак? Едва ли.”
Според Мария Бояджиева държавата не бива да обръща лековато гръб на огромния запас от знания и енергия, които са съсредоточени в диаспората, особено имайки предвид отчайващата демографска статистика и неспирното изтичане на човешки потенциал. „Това е моята лична мотивация да се боря за всяка възможна изборна секция по света.
В изборния ден България не е малка балканска държава. България е една огромна държава, на много континенти, през океани и морета. България е навсякъде, където има българска изборна секция, има българско знаме и се говори български език. В този ден България е голяма и задружна, такава каквато аз я обичам.”, категорична е Мария, която по професия е микробиолог.
Българите във Виена, Брегенц, Линц, Залцбург и Инсбрук ще имат възможност да упражнят своето конституционно право да гласуват. Кого ще изпратим като представител на България в Европейския парламент зависи от гласоподавателите. Избор има. Важно е повече хора да се възползват от него и да участват активно в изборния процес.
____________
Още по темата:
