11.5 C
Виена
вторник, 5 ноември, 2024
spot_img
НачалоактуалноС мартеничка в чужбина

С мартеничка в чужбина

-- Реклама --

На първи март е истинското преброяване на българите в чужбина. Изведнъж ставаме по-видими и разпознаваеми един за друг.

Текст Елица Ценова

На първи март винаги завързвам на ръката на дъщеря ми мартеница, закачам и на палтото й. В ученическата чантата тя носи поне още пет-шест червено-бели пискюла, топки или гривнички за приятелките. Така от няколко години Амели, Габи и Бригите също се закичват с мартенички, а желаещите да се сдобият с оригиналното бижу, всяка година стават повече. На австрийците им харесва цветната символика за здраве и сила и с удоволствие носят мартениците, които им подаряваме.

Аз пък ги получавам в плик по пощата от моята майка и от приятели в България. С времето писмата съвсем спряха, новогодишните картички и те оредяха, но пликовете с мартенички продължават да пристигат всяка година в края на февруари.

На първи март е истинското преброяване на българите в чужбина. Изведнъж ставаме по-видими и разпознаваеми един за друг. Усуканите червено-бели конци на ръката, на ревера и дори като гердан на врата ни правят по-усмихнати и горди. И чуждите градове, в които довчера сме били загубени и самотни, ни стават по-близки, защото откриваме, че не сме сами, че има и други сънародници. А те, точно в този ден, поздравяват, кимат, заговарят. Миналата година Габи, приятелката на дъщеря ми, разказваше как в трамвая една жена дълго й обяснявала нещо на български. Детето едва успяло да каже, че мартеничката му е подарък.


Марто и Белона – тракийските имена на Пижо и Пенда

Приятели с мартеници


Близо два милиона са българите в чужбина. Явно износът на мартеници ще продължи да расте – най-точният измерител на последиците от неслучилия се преход и все не получващите се реформи в България, на голямото разочарование и голямото недоверие. Мартениците са тези красиви червено-бели нишки, които останаха да ни свързват, независимо в коя част на света сме. Сякаш усуканите тънки кончета се опитват да  задържат по-здраво изтънелите връзки с родината. Според етнографите всяка от завитките олицетворява съхраняването на единството и взаимността. Не случайно старите хора навремето заръчвали мартениците да бъдат усукани, както „момите се усукват около момците” и то задължително отдясно наляво. Не мога да не се питам как точно ще оцелеем пръснати по света, разочаровани от настоящето, без ясна идея за бъдещето, горди единствено с миналото, което дори не познаваме добре.

Мисля си още, че мартениците останаха един от малкото безспорни символи, които ни обединяват и събират като хора. На първи март сме склонни да приемем всички предания и легенди за произхода на красивите червени и бели пискюли, да забравим темите, които ни противопоставят и да се усмихнем.

Вдъхновено обяснявам на дъщеря ми символиката на цветовете: бялото е чистота, невинност, радост и предвещава дълголетие; червеното – здраве и сила; синьото (в някои райони добавят и други цветове) – небето и водата; зеленото – плодородие и възраждане; оранжево – слънце, огън, топлина. Искам и тя да вярва, че червено-белите конци носят щастие и късмет във всяко важно начинание, така както ме учеше моята баба. Тя не купуваше, а правеше мартеници и втъкваше синьо мънисто за късмет, паричка за благоденствие, чесън против болести и уроки. Защото от стари времена мартеницата е амулет, защитаващ от злите сили и лошотията. Днес ми се иска мартеницата да ни защитава от злобата и негативизма – тези демони, които изпиха вярата ни, претъпиха сетивата ни, обърнаха ни един срещу друг.

Скоро ще цъфнат дърветата, ще дойдат лястовиците и щъркелите. Ще свалим мартениците и ще ги вържем на някое австрийско плодно дръвче и по български ще си пожелаем здраве, сила и берекет. И може би тайничко ще се надяваме, че спирането на износа на мартеници един ден ще бъде държавен приоритет.

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

Реклама

Календар

Реклама

Последвайте ни

Реклама

Абонамент за бюлетин

Реклама

Последни публикации