Любов и вино! Вино и любов!
Не, няма да си говорим за силата на любовта и аромата на виното. На днешния 14-ти февруари ще дадем думата на поетите – те умеят да обличат чувствата в слово.
За днешния ден сме подбрали няколко стихотворения на поетеси, които живеят и работят във Виена: Катя Кремзер, Сузана Йорданова, Ирен Филипова и Мариана Лазарова.
СТЪПКИТЕ ТИ ЧАКАМ
от Катя Кремзер
Свободна птица, в слънцето се взирам.
Докосвам с мисли всеки звук и спомен.
За стари грешки вече не помислям.
Сълзите, както знаете, прогоних.
Посока сутрин винаги намирам –
по цвят и песен гребвам от зората.
Сънувала съм някого щастлива.
В косите си заплитам южен вятър.
Отрано синевата ще изтрие
тревожна мисъл,болка от приятел.
Под камък всичко мрачно ще покрия,
а обичта си давам на цветята.
Навярно да мечтая съм призвана.
От всяко нещо – чудо ще направя.
Да съм любов със всичките и странности,
която вижда всичко, дълго чака…
От амфората вино ароматно
наливам тихо в празните ни чаши.
Сама заспивам. С теб светът е радост.
Желана лудост. Стъпките ти чакам…
ЩЕ ТЕ ПОГАЛЯ С ПОГЛЕД
от Катя Кремзер
„Ще те погаля с очи.
Ще те целуна с мисъл“
Надежда Захариева
Ще те погаля с поглед тихо в мрака.
С очи си казал всичко до сега.
Нощта без нечия вина да чака,
разстила плътната си пелена.
От нас ли крие сякаш, от кого ли,
прозрачната невинна голота.
Сега съм твоя, аз съм просто твоя…
Със тебе сме единствени в света.
Къде да бързам, знам че време има
и цялата потъвам във мечти.
От теб желана, търсена любима,
ненужно е безкрайно да мълчиш.
В сърцето вярвай, то е твоя лира…
Съмненията грешно си посял.
От този огън само Бог разбира
и той решава взел или е дал…
МОЯТА НОМИНАЦИЯ
от Мариана Лазарова
Звъня от много далече,
и се чудя дълго вече,
как ти беше името, скъпи?
Повтарях го на ден по сто пъти,
но май само първата година,
а от тогава толкова време мина.
Стреснах се от твоят глас,
а някога бях в захлас,
дори не можах да проговоря
и реших… да затворя.
За миг онемях
и се осъзнах.
В живота ти да се бъркам,
мислите ти да обърквам?
Упреци не ми се слушат,
а те там…да се гушкат.
Достатъчно сама се борих,
мъжките страници затворих.
Аз не съм същата..
Друга ти е в къщата.
Ако не ти е на сърце,
съдбата е в твои ръце.
Всичко се промени,
времето ни раздели.
Имало е навярно сълзи,
сигурно са останали следи.
Имах не малко премеждия,
от много неща лишения…
Оставаш моята номинация!
Но дали аз съм твоята грация?
ТИШИНА
от Сузана Йорданова
Когато птиците говорят,
небето просто си мълчи,
те никога не му се молят,
„Позволи да похвърчим“.
Когато дъждът припява,
земята го поема в свойта почва,
той никога не ѝ се извинява,
„Съжалявам, ако те намокря“
Когато слънцето играе
на криеница с някой облак
и тръгва си, когато пожелае,
не му се сърдим, чакаме го пак.
Когато кучетата лаят
недоволно, че дошла нощта,
понякога, те може би не знаят,
добре е, да запазиш тишина.
И когато силно се обича,
се говори повече с очи,
излишно е дори да се изрича,
Любовта говори и като мълчи.
Ирен Филипова
ти ме докосвaш
аз те докосвaм
сдобрявaме се
с животa в тяло
–––––
някой виждал ли е светлината
как сипе брилянт върху езерото
ако е виждал
обичан е
Ирен Филипова
оранжево и синьо
пламъче в капчица
портокал търколен кротко
монах в мантра
дзен дзън
аз и ти
в оранжев сън
