Актьорите от театралното студио към БКПО”Кирил и Методий” се готвят за премиерата на „Женско царство” на 23-и февруари в БКИ”Дом Витгенщайн”
Текст Елица Ценова
– Да, точно така! Продължавай да люшкаш бебето! Не спирай! Хайде сега се наведи, завърти се. Еее, не така – тук има ограда, ще я блъснеш!
– Ох, пак забравих! Добре, почвам отново!
– Стоенчо! Стоенчо, бе! Много ти е хубава китката! Ела да те целуна по мустачките – какви са мекички и пухкави!
– У-ууу, ма, Райно, засрами мя!
Забавни, интересни, но и много уморителни са репетициите на актьорите от театралното студио към БКПО”Кирил Методий”. От месеци Виктория Арнаудова, Елица Панова, Светла Нейкова, Владислав Милков, Деян Арнаудов и Христо Павлов подготвят постановката „Женско царство” (1931) на Ст.Л.Костов (1879-1933). Те работят под ръководството на режисьорката Лина Гладийска, която е и автор на драматургичната адаптация на пиесата.
Непривични роли
Премиерата наближава и актьорите отработват всеки жест, изглаждат текста, изпипват движенията. А това не е лесно, най-малкото, защото, ролите на мъжа и жената в пиесата са разменени. Мъжете са запасали престилки и забрадки, метат, гледат бебета и се оплакват от доминацията на жените. Жените пък са властни, командват и взимат всички решения.
Деян малко непохватно пристяга забрадката, но ме уверява, че се справя добре с „женската” работа. За Влади, който явно трудно свиква с дългата престилка, поемането на метлата и шишето с мляко за бебето е било доста необичайно в началото. Въпреки мустаците, Христо затъква китка зад ухото и срамежливо отвръща на комплиментите на напористата Райна.Той споделя, че колкото повече навлиза в ролята си, толкова по-добре разбира женската гледна точка.
Дамите в пиесата също са три и с лекота се вписват в променената ситуация. „В днешно време жените изпълняват толкова много роли, а границите между мъжките и женски професии са размити. За мен най-трудното беше да свикна със строгото разделение на полето за изява, заложено в основата на пиесата.”, казва Светла, която играе Злата. Елица е все още ученичка и в началото ѝ е непривично да бъде дръзката Райна. „Не можех да си представя да съм такава мъжкарана, да се държа грубо и властно. Постепенно свикнах и след като научих текста, ми стана по-лесно”. Ролята на кметицата е поверена на Виктория и тя подхожда изключително отговорно към този образ. За нея тази пиеса е начин да се подчертаят някои от недостатъците на съвременното българско обещество, което все още не може напълно да се отърси от патриархалния модел на семейството.
За сериозните проблеми с доза хумор
„Женско царство” е една от най-играните български комични пиеси. Днес темата за мястото на мъжете и жените в обществото и за насилието в дома е особено чувствителна и важна. Ако в края на 19-и и началото на 20-и век ролите на мъжа и жената в обществото е строго разграничени и размяната им води до комични ситуации, то през 21-и век нещата са по-различни. От една страна, има промяна в разпределението на отговорностите и задълженията, но на чисто битово ниво отношенията продължават да бъдат диктувани от патриархалните норми, а това поражда повече въпроси, отколкото смях.
„Една от причините да се спрем на тази пиеса е именно съвременното ѝ звучене”, казва Лина Гладийска. Тя сама е адаптирала постановката спрямо нуждите и възможностите на театралната трупа, извличайки есенцията на историята и подчертавайки основното послание в нея. „Искаме да накараме публиката да се разсмее, но и да се замисли върху случващото се на сцената, защото аналогиите със съвременната действителност са много и понякога дори болезнени”, допълва режисьорката.
Заразени с театър
Театралното студио към БКПО”Кирил и Методий” е създадено през 2016 г. Всички участници в него имат своите професии и реализация, не са учили театрално майсторство и не са били пряко свързани със сцената. Някои влизат случайно в екипа, други идват, водени от любопитството, но общото е, че повечето остават и вече няколко години поред отделят от свободното си време, за да се занимават с театър. Явно всички са заразени от неговата магия и не се страхуват да изследват границите на въображението и да търсят нови и нови начин да изразяват себе си чрез чувства и емоции.
Още с първата си постановка „Малкият принц”, която българската общност във Виена и Линц имаше възможност да гледа, трупата показа, че си поставя амбициозни задачи. Разплакани зрители, бурни аплодисменти, покани за участия – това са сериозни доказателства, че актьорите са поели на прав път и бързо усвояват уроците по актьорско майсторство, преподавани им от тяхната ръководителка Лина Гладийска.
С „Женско царство” екипът дава заявка за излизане на ново ниво – пиесата е по-сложна и като текст, и като мизансцена. И ако актьорите не се притесняват толкова от дългите диалози и монолози, то проблемът от къде и как да набавят костюми, декори, осветление ги изправя пред истински предизвикателства. Събраните средства от дарения след представленията им дават възможност да закупят осветление и някои основни материали. Виктория с удоволствие рисува част от декорите, а за костюмите засега разчитат на раклата на баба, на собствения си гардероб и на приятели.
– О, стига си се обаждал! Една маджа не можеш сготви като хората!
– Сега тук трябва да се свиеш, да погледнеш притеснено, но и с досада. Не забравяй да се завъртиш малко към нея…
Режисьорката Лина Гладийска продължава с наставленията, а Виктория Арнаудова, Елица Панова, Светла Нейкова, Владислав Милков, Деян Арнаудов и Христо Павлов съсредоточено се стараят да отговорят на изискванията ѝ. Премиерата наближава.
Първата среща на „Женско царство” с публиката ще бъде на 23 февруари в БКИ”Дом Витгенщайн”. За повече информация ТУК
Едновременно с тази пиеса, трупата репетира и постановката „Последните страстни любовници“ по Нил Саймън.
Премиерата на „Последните страстни любовници” е на 27 февруари от 19.00 ч. в театър Spektakel (Hamburgerstraße 14, 1050 ) За повече информация ТУК
