Тя е млада. Идва от средноголям български град. Студентка е във Виена. Един ден ще има престижна професия. Сега обаче между лекциите работи като сервитьорка в средностатистическо виенско кафе. Сега е само „една сервитьорка” без име и лице. Между чашите и масите събира хорски истории. Тя е момичето с рентгенови очи, което прониква зад дрехите, претенциите и преструвките и безмилостно телеграфно докладва какво е видяло зад тях. Държи да остане анонимна.
Попитаха ме днес:
– Ей, ти защо работиш като сервитьорка? Толкова ли не можеш да си намериш нещо по-добро?Мога, помислих си. Но тук за един ден научавам повече за хората, отколкото ти някога ще научиш за цял живот.
Защото „нещо по-добро“ говори повече за теб, отколкото всичките ти титли, пари, значки и придобивки. Защото „добро“ е неизмеримо понятие за трупане на опит, но не и вътре в душата на хората.
Защото целият голям свят се побира всеки ден в едно малко кафене, а целият твой свят се побра в един едничък въпрос.– Харесва ми. – отговорих и си изтърсих цигарата върху предразсъдъците му.
Из „Историите на една сервитьорка”
Публикуваме няколко импресии „Историите на една сервитьорка” с изричното съгласие на администратора на страницата във Фейсбук.
ОБСЕБВАНЕ
Отдавна не съм ви писала.
Напоследък си мисля за едно определено качество у човека – способността му да се обсебва.
Ето, например, днес от сутринта при мен идват все обсебени.
Едните от кафе,
други от алкохол,
трети, обсебени от човешка ласка, идват да я подушат, защото нямат у дома,
четвърти, обсебени от чуждия живот, наблюдават ли наблюдават, чакат човекът да се препъне, че да го осмеят, и да възвеличат собствения, който диша от чуждия.
И всичките до един обсебени от себе си.
Питат, за да чуят.
Помагат, за да получат.
Отмъщават, защото са били наранени.
И са наранени, защото им е било отмъстено.
Превърнали сме
живота в симбиоза на
его с его.
Една разяждаща симбиоза.
Защото, ако моето его,
и твоето,
и нейното,
и неговото,
и така всички до едно
бяха цветя,
ние отдавна щяхме да сме
изгнили.
Отдавна не съм ви писала.
Сигурно защото
се бях обсебила
от себе си.
С любов,
Една сервитьорка
______________
Още от „Историите на една сервитьорка“
