Не всички млади българи, завършили в чужбина, остават да живеят навън. Все по-често се случва и да се върнат в България, защото виждат, че тя има какво да им предложи. Както и те на нея.
Текст Елица Ценова
През 2017 година в България са се върнали близо 9.3 хил. души. Заминалите обаче са почти три пъти повече. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ). При цялата условност на тези цифри вече се забелязва една промяна, която става все по-отчетлива през последните години – в България започват да се връщат млади хора с дипломи от западни университети и опит в големи компании. Дали става дума за устойчива тенденция е все още рано да се каже, но е факт, че в много от офисите (засега предимно в София) делът на служителите, завършили в чужбина постепенно се увеличава.
Около 30% от българите в чужбина биха се завърнали в България, а други 21% се колебаят дали да направят подобна стъпка. Това показа онлайн анкета на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), направена сред 4 300 сънародници от 70 държави. Подобна тенденция отбелязват и организаторите на кариерния форум „Кариера в България? Защо не!” Макар и непредставително, онлайн проучване на Капитал от 2018 г. показа, че най-склонни към завръщане в родината са хората на възраст между 20 и 34 години.
Ирина Обущарова, Цвета Капацинова, Влади Йотов и Георги Начев са завършили университети в Германия или Австрия и са работили в престижни фирми в тези държави. Тръгнали с различни мотиви, в момента те са намерили своето място в София. И не съжаляват за избора си.
И четиримата веднага след завършването на езикови гимназии поемат към Германия (Цвети и Влади) и Австрия (Ирина и Георги). Към този момент водещ мотив за напускането на България е желанието им да получат качествено образование и да опознаят нови държави и култури. Въпросът дали ще се върнат, тогава не стои на дневен ред и всеки от тях търси своето място в едно ново общество.
Мотиви за завръщането
Аргументите, които младите професионалисти посочват за решението си да се установят обратно в България, са смесица от емоционални и икономически фактори.
Влади Йотов е завършил информатика в Бремен и седем години е работил в тази сфера във Виена. Близо година обмисля решението да се върне в България като основният му мотив е близостта със семейството. „Намирането на работа, която да ми предложи едновременно добра позиция, заплата и работен климат се оказа по-лесно, отколкото си представях”, казва Влади, който от няколко месеца е в консултантския отдел на немската софтуерна компания Software AG. „Повечето ми колеги са точно като мен – завършили в чужбина, но решили да се върнат в България и всички са много доволни”.
След завършване на университета „Лудвиг Максимилиан” в Мюнхен Цвета Капацинова работи в сферата на комуникациите и дори не си помисля за връщане в България. Последната ѝ работа в един от отделите на австрийската телевизия ORF е свързана с твърде много бюрокрация и Цвета търси промяна. Намира я във временен стаж в президенството (по това време президент е Росен Плевнелиев) и заминава за София. „Аз винаги съм била много свързана с България и съм се интересувала живо от случващото се там”, споделя тя. Решаващ момент за по-трайно установяване в България се оказва намирането на работа, която ѝ дава възможност да работи в София, но често да пътува до Виена, където е и една част от семейството ѝ. По настоящем Цвета работи като представител на Виенската бизнес агенция в София на позиция „Мениджър проекти за Централна и Източна Европа”. Дейността ѝ е свързана с консултиране на стартиращи и развиващи се компании от региона при търсене на бизнес възможности във Виена и Австрия.
„Няма достатъчно добри аргументи за решението да заминеш за София и да напуснеш Виена, която в международните класации за пореден път се класира като най-добрия град за живот в света. Споделяйки плана си с познати и приятели, повечето много ми се чудеха. Но при мен това решение беше емоционално – след единадесет години в Австрия исках промяна. Имах нужда и да се върна към корена си, за да го опозная.” Това е основният мотив на Ирина, която е завършила Виенския университет и работи в областта на медиите и комуникациите. Днес тя е изпълнителен директор на Trending Topics Bulgaria и разделя времето си между София и Виена.
Но към всички тези лични и емоционални причини се прибавят и икономически фактори. Георги Начев е категоричен: „Върнах се, защото България е прекрасна дестинация и бързоразвиващ се пазар. Има добри шансове за професионално развитие на будните и предприемчиви хора”. След завършване на Виенския икономически университет и магистратура в университета „Уебстър”, Георги трупа професионален опит в i5invest – консултантска къща в областта на сливанията и придобиванията. Близките му са се примирили, че ще остане на Запад, но от месец той е в София и работи в консултантска къща „Симбула”.
Изследване на Colliers International от 2018 година показа, че заплатите в Централна и Източна Европа се увеличават по-бързо през последните години като очакванията са за среден ръст от 8%, а за сектори, в които недостигът на кадри е голям повишението може да стигне до 15-20%. В същото време данъците и разходите за живот в България са по-ниски в сравнение с държавите в Западна Европа.
София, здравей!
Прекарали доста години в чужбина, завръщащите се в България сънародници се сблъскват с нова реалност. За щастие, изненадата в повечето случаи е позитивна.
снимка Christian Krzywoblocki
Ирина: Обстановката в България ме изненада. Както много българи в чужбина, първоначално и аз бях предубедена. Може би, защото в чуждестранните медии се изтъкват главно негативните аспекти. Може би, и защото ние като българи – както в България, така и във чужбина – поне от 25 години си повтаряме едно и също: „България е в криза…”, “Тази държава няма да се оправи…”. И със сигурност има още куп неуредици. Но икономически България в момента се равива на много бързи обороти и има остра нужда от многоезични специалисти и образовани кадри във всички индустрии. На тези хора страната може дa предложи добри условия за професионална реализация. Възнаграждението бавно се изравнява със западното. И дори и то, като абсолютна сума все още да е по-ниско, то и разходите са доста по-ниски – особено услугите, наемите и недвижимите имоти. Така човек със средна заплата в България може да си позволи повече от колкото с една западна такава. Определно повече, от колкото една не малка част от българите в чужбина ежедневно си позволяват. Допълнително България в момента предлага и отлични условия да стартираш собствен бизнес!
Георги: В София ми липсват всякакви банални неща – градският транспорт, тротоарите, камъчетата по тях през зимата (които всеки новобранец в началото ненавижда), магазините с кратко работно време, че дори и вечно отворената турска лафка до нас. Една голяма бариера за завръщането на хора, живели и работили в чужбина, е липсата на чувство за оцененост, понякога по-ниските начални заплати и разликите в работната култура.
Основното предимство на България са значително по-големите възможности за развитие и моралната удовлетвореност да работиш за благото не само на теб самия, но и на родината. Чувствам се оценен и щастлив да съм тук. Въпреки това не е лесно.
Цвета: Бях позитивно изненадана, че нищо от нещата, които съм имала в чужбина, не ми липсва в София. Срещите ми с адмистрацията са в 90% от случаите приятни. Разбира се, мръсните улици и разбити тротоари дразнят , но пък само в София може да влезеш в оръфана сграда и в нея да откриеш уютно кафе с най-любезния персонал. Вярно е, че много неща не функционират нормално, но в България човек има и много възможности да подобри средата около себе си. Аз лично постоянно съм в обкръжението на позитивни млади хора, които ме вдъхновяват и мотивират. Чувствам се добре в София, виждам смисъл от работата ми и се радвам, че усилията ми са оценени. Мисля, че всичко е въпрос на настройка – човек може да види и много хубави неща, може да види и лошото.
И тук, и там
Младите хора днес са значително по-мобилни, по-гъвкави и по-отворени към промените от което и да е поколение преди тях. Те изучават света, трупайки собствен опит и не се притесняват да изпробват различни възможности, докато разберат кое точно е „тяхното нещо”. Към характеристиките на поколението У, както наричат родените между 80-те и 90-те години на миналия век, социолозите прибавят и пристрастеност към технологиите, но и нещо много важно – милениалите използват знанията си, социалните мрежи и технологичните новости, за да защитават граждански каузи. За тях удовлетворението от работата и смисълът, който намират в нея, личностното развитие и усещането, че са полезни за обществото, често са по-важни от самото заплащане.
Георги е наясно с всички дефекти в съдебната система, здравеопазването, политиката , икономиката, но е убеден: „Отговорността е в нас, младите, да се ангажираме пряко и непряко във всички направления, за да може България да бъде хубаво място за нашите деца и внуци. Приносът на всеки един от нас е важен, пък бил той и капка в океана”.
Милениалите са по-малко вкоренени към едно мястото. За тях светът е отворен и обозрим. „Нашето поколение е друго – ние сме добре и тук, и там. Не затваряме вратата, защото нищо не се свежда до едно географско място”, пояснява Цвета. Ирина също е отворена за бъдещето: „Мигрантският живот има едно голямо преимущество – дава ти усещането, че светът е отворен за теб и че можеш да се справиш, където си да си. Не правя дългосрочни планове. Любопитна съм за света и оценявам високо свободата си”. Георги си дава три години за интеграция: „Имам ясен план в главата, зная какво искам да постигна и къде е личният ми минимум на удовлетвореност. На края на всяка една от идните 3 години ще си правя кратка равносметка на постигнатото и всичко, в което не съм успял. Ако на третата година съм доволен от развитието и бъдещите перспективи, България ще остане на дневен ред. Времето, в което живеем, предоставя невероятната свобода на избор. Смятам, че всеки има право на лично щастие и не трябва да спира да го търси, докато не го намери – включително и на различни дестинации. С удоволствие ще дам максимума от себе си, но искам да виждам ответ от България, тя трябва да ни задържи.” Толкова категоричен е и Влади: „Засега съм щастлив тук. Бъдещето ще покаже дали отново ще сменя държавата”.
Как да ги задържим?
Към момента за България е изключително важно да привлича качествени млади хора – от една страна заради недостига на квалифицирана работна ръка, но от друга, защото те носят със себе си образование, професионален опит и част от духа и културата на развитите икономики. Това са хора, които могат да променят не само икономическия, но и обществения и културен пейзаж на България.
За да започнат да се връщат повече такива млади хора, държавата ще трябва да продължи с промените – като започнем от подобряване на градската среда и стигнем до работеща съдебна система, добро образование и здравеопазване, повишаване на доверието във властта, справяне с корупцията. Напредък има, но все още не е достатъчен, за да мотивира повече хора да предприемат преместване в България.
Другата стъпка е в разработването и прилагането на програми за целенасочено връщане на квалифицирани кадри – стипендии, материални стимули, кариерни форуми (бел.ред. – кариерен форум „Моето бъдеще в България“ ще се проведе на 23 януари във Виена)
В страната има осезаем глад за квалифицирани кадри не само в IT сектора, но и в сферата на финансите, маркетинга, продажбите. Много компании са с широко отворени врати за хора с опит в чужбина и връзката между тях и българите зад граница трябва да стане по-лесна и бърза. Младите хора трябва да се усетят желани и нужни. Може би тогава, по-често и с повече хъс ще се решават да сменят мястото в посока България.
И още нещо важно, казано от Георги: „Съветвам всички, които скоро се завръщат или обмислят такава крачка, да имат куража да я направят. Не слушайте онези, които ви разубеждават, не се бойте от трудностите и бъдете решителни. Не сте сами, все повече хора се връщат. Крачката назад към родината е трудна и иска усилия, но в дългосрочен план може да предложи достатъчно – от вас зависи да си го извоювате”.
______________________
Още по темата:
Виена и София укрепват сътрудничеството в областта на start up фирмите
