Поглед от Пловдив – разрушени културни паметници, един хипстърски район и кино от съветско време – така журналистката Стефани Руеп вижда европейската столица на културата 2019
Дни преди официалното откриване на „Пловдив – културна столица на Европа 2019 г.” австрийският вестник „Дер Щандард” излезе с обширна статия, проследяваща проблемите на града в реализирането на заложената при кандидатстването за този статут стратегия. Журналистката Стефани Руеп надниква зад кулисите, разкривайки неизпълнените обещания и неосъществени проекти на общинската управа.
„Заедно” е мотото на първия български град, който ще бъде европейска столица на културата. Пловдив, който със своите 343 00 жители е вторият по големина град в страната, е мултикултурно място. В него живеят православни българи, католици, протестанти, турци, евреи, арменци и роми. Въпреки че различните етнически групи живеят заедно от столетия, между тях има търкания. Предразсъдъците спрямо малцинствата са големи и преди всичко спрямо 80-хилядното ромско население, което живее главно в квартал Столипиново, едно от най-големите ромски гета в Европа.
С подаването на апликация за културна столица Пловдив заяви, че има намерения да разреши социалните проблеми с култура и образование. За съжаление от тази цел са останали само няколко проекта като театралното представление „Медеа”, в което заедно играят роми, евреи и арменци, и една инсталация на германски архитект в Столипиново на река Марица. Някои ромски фондации критикуват разпределението на парите във връзка с инициативите за „Пловдив културна столица 2019”.
Общо 300 проекта и 500 събития са планирани да се проведат в Пловдив и региона през тази година. В кандидатурата за инициативата Пловдив 2019 като една от основните точки е залегнало желанието за дългосрочна промяна на лицето на града, съживяване на изоставените градски пространства и изпълването им с културно съдържание. Градът на седемте хълма има вече много лица и имена, тъй като е един от най-старите обитавани без прекъсване градове в Европа.
Така наречният „Тютюнев град” бе предопределен за изцяло ново препозициониране. От двете страни на тесните павирани улички на квартала, намиращ се близо до гарата, се издигат празните сгради на бивша тютюнева фабрика и складове. Те са от края на 19-и век и носят в себе си голям част от историята на тютюневата индустрия в града. Въпреки това фасадите им се рушат.
Нелегално събаряне на културни паметници
Според плановете, изложени при кандидатсването, това пространство трябваше да се превърне в културен център на града. При провъзгласяването на Пловдив за културна столица на Европа специално бе подчертана целта, която Пловдив следва – в най-стария град на Европа да запазва историческите сгради. Уви, сметката е направена без участието на частните собственици на сградите. Преди две години и половина един от тях просто събаря една от сградите с цел изграждането на хотел в този ареал. Тогава хората протестират, образуват жива верига около сградата, а Върховният съд постановява, че разрушаването е незаконно, тъй като целият ансамбъл от сгради е индустриално-културен монумент и защитен паметник на културата. Въпреки това половин година по-късно четири постройки от бившите тютюневи складове изгарят в пожар.
„Ние нямаме власт да решаваме бъдещето използване на сградите, тъй като те са частна собственост”, казва пред Дер Щандард Светлана Куюмджиева, артистичен директор на фондация „Пловдив 2019”. С помощта на изкуството и различни събития в публичното пространство трябва да се покаже какво може да се случи на това място. „Много от собствениците нарочно оставят сградите да се рушат. С други успяваме да работим заедно”, казва още Куюмджиева. Поне една от сградите е оцеляла – на приземния етаж репетира оркестър, на първия работят дизайнери на театрални костюми, а на последния етаж е офисът на екипа, ангажиран с организацията на Пловдив 2019. От прозореца се разкрива гледка към останалите сгради – полуразрушени, запустели, без прозорци и покриви, с излющени фасади.
Полезни адреси на български експерти, фирми, организации, институции, училища в Австрия
От паркинг до хипстърски квартал
Като пример за успешно преустройство на градската среда авторката на статията посочва квартал Капана, който с малките магазинчета, уютни кафенета и барове носи съвсем различна атмосфера от тази в Тютюневия град. Преди шест години мястото, превърнало се почти в паркинг, се трансформира в пешеходна зона. През 2014 година общината отдава някои от заведенията под наем като първата година наемателите не плащат, а след това наемът по 150 евро на месец. Оттогава тази част на града разцъфтява.
При все това, проблеми не липстват, подчертава Руеп и посочва оплакванията на местните жители от станалите непосилни наеми на околните жилища, а вече и на заведенията и магазините, тъй като помощтите от общината са спрени. Мястото е любимо на туристите и вечер се превръща в парти зона, което създава редица неудобства на живеещите в района. За тази специална година кметът Иван Тотев е ангажирал частна охранителна фирма, а след 22.00 ч пиенето на бира по улиците е забранено.
Кино „Космос”
Като пореден пример за обещан, но не осъществен проект, свързан с културната столица на Европа Стефани Руеп посочва старото кино „Космос”, намиращо се само на няколко пресечки от кметството. Историята му е проследена още от 2011 г, когато инициатива на гражданите го спасява от събаряне и превръщане в гараж. Специален колектив „Кино Космос”, обединяващ архитекти, артисти, културни мениджъри и творци, започва да разработва планове за бъдещето на сградата много преди изобщо да се заговори за кандидатстване за културна столица. Целта му е да превърне сградата в отворен културен център. Проектът е един от водещите в кандидатурата на Пловдив, а колективът е разработил икономически план, стратегия за развитие и архитектурна концепция за бъдещето културния център.
Абонирайте се безплатния месечен информационен бюлетин на Меланж Булгарен
През 2017 г. обаче организационният колектив оттегля всички разработени планове и се дистанцира от Пловдив 2019 г. Участниците в колектива считат, че осъществяването на успешна, политически независима, ориенирана към хората кампания е невъзможно. „Фондацията „Пловдив 2019” е една зависима институция с изключителна политическа намеса от управляващите партии”, пише в мотивите за оттеглянето на колектива. Той отказва да бъде част от „голяма материална и морална кражба наречена Пловдив – културна столица на европа 2019”.
Пред Дер Щандард Светлана Куюмджиева отхвърля обвиненията и подчертава, че кино „Космос” никога не е планирано като инфраструктурен, а като културен проект. Тя обяснява финансовите аспекти на конфликта между фондацията, общината и колектива и изразява надежда, че киното, превърнато в културен център ще бъде част от наследството на проекта Културната столица на Европа 2019 г.
______________
Още по темата:
Случаят с продажбата на ЧЕЗ влезе и в австрийските медии
Австрийският вестник „Дер Щандард“ за сезон 2018 на българското Черноморие
