Отглеждането на растения в закрити вертикални ферми набира все повече привърженици
Текст Искра Ванкова
Когато говорим за ферма, често си представяме изорана нива, добре обработени лехи, трактор. Модерните технологии обаче позволиха на фермите да напуснат хоризонталното пространство на земята и да се настанят на стелажи във вертикални сгради.
В последното десетилетие идеята за вертикални ферми в града става все по-популярна и все по-често старото индустриално хале успешно се превръща в модерно място за производство на зеленчуци. Световен лидер в развитието на така наречените вътрешни ферми (indoor farms) е Япония. Новият метод се прилага активно в Китай и САЩ, а вече и в Европа.
Модерното градско фермерство върви ръка за ръка и с новите кулинарни тенденции. Така освен иновативни начини за производство на кълнове, растения и зеленчуци, в ресторантите се появяват непознати рецепти и ястия.
Вече и в Австрия
Пионер във вертикалното производство на храни в Австрия е машинният инженер Отомар Рутнер, който още през 60-те години представя 41-метрова кула, на която се отглеждат растения. Няколко десетилетия по-късно идеята за земеделие без земя набира популярност. През 2015 г. започва отглеждането на водорасли в 6-метрови стъклени тръби. В провинция Бургенланд пък се намира най-голямата в Европа закрита ферма за васаби.
В началото на тази година Клеменс Ян и Роналд Франк, които се определят като нова генерация земеделци, отвариха в провинция Долна Австрия първата в страната вертикална ферма. „Без пестициди, без ГМО, без хербициди” е мотото на Herbeus Greens. „Нашите растения нямат никакъв контакт с външната среда, с вредните автомобилни газове или торове от съседната нива”, казва Клеменс Ян. „Ние можем перфектно да контролираме условията, в които се отглеждат растенията ни и да ги напасваме спрямо нуждите на конкретната култура”.
Поглеждайки сградата отвън, човек трудно би предположил, че вътре, разположени на няколко етажа, се отглеждат подправки и кълнове. Първият досег с ферма без земя е странен и усещането е доста футуристично, пише австрийски журналист, посетил мястото. На входа гостът трябва да дезинфекцира обувките и ръцете си и да си постави специална шапка и изолиращи обувки. Основната зала е с площ от 600 кв.м и в нея са разположени стелажи с по няколко реда пластмасови щайги. В тях се отглеждат предимно различни видове зародиши и кълнове. Напояването се осъществява отдолу нагоре на принципа на приливи и отливи. Светлината идва от цветни LED клетки, чийто спектър отговаря точно на нуждите на растенията. Екипът на Herbeus Greens, който се състои от 12 човека, сам е развил ноу-хау затова възоснова на проведени опити.
Целта е 365 дни в годината да се произвеждат свежи, хрупкави и вкусни микрозеленчуци, кълнове и салати. Затова се залага на няколко основополагащи принципа. Високото качество на продукцията се гарантира чрез безопасност и проследимост на всяка стъпка от производствения процес, който е под постоянен контрол. Особено внимание се отделя на температурата и влажността на въздуха около растенията, което позволява осигуряването отличната им култивация. Основните критерии при избора на растения, които да се отглеждат във фермата, са възможността да образуват зародиши, да имат бърз цикъл на растеж и привлекателен цвят.
„Нашата продукция има нужда от около 80% по-малко вода спрямо тази, отглеждана на земята”, казва Ян. Като прибавим и факта, че за целта не е необходима допълнителна обрабоваема земя, а се използват обогатени почвени субстрати, различни хранителни среди и хидропоника, предимствата на закритата ферма са очевидни.
Перспективи
Данните сочат, че вертикалните ферми имат голям потенциал за развитие в Австрия. Към момента страната успява да задоволи сама около 60% от нуждите от пресни зеленчуци. В същото време земеделските площи намаляват. Микрозелечуците и кълновете са изключително подходящи за трапезата през зимния сезон и началото на пролетта, когато необходимостта от пресни зелени храни е голяма.
От Herbeus Greens искат да се опитат да отглеждат по новата технология и ягоди, но все още имат съмнения дали те са подходящ продукт за целта. Поради високите разходи за електроенергия, един килограм, отгледани по този начин ягоди, би струвал до 20 евро. Отглеждането на ягоди извън полето към момента е изгодно единствено в Исландия. В стъклените оранжерии там се използва и естествената топлина на почвата, идваща от термалните води на острова.
Младите предприемачи планират да разширят фермата си и тя да достигне 12 етажа, на които да бъдат обособени отделни климатични зони, съобразени с изискванията на различните култури.
Въпреки че отговаря на редица изисквания, продукцията на Herbeus Greens няма шанс да бъде сертифицирана като „био”, тъй като се използва изкуствена светлина и топлина.
Често конвенционалните фермери твърдят, че поради липсата на естествен досег с почвата, отглежданите по хидропонен метод зеленчуци нямат достатъчно витамини и вкус. Научните изследвания обаче показват, че растенията живеят не от почвата, а от въглеродните газове в атмосферата. Докато в закритите ферми се знае точно колко и какво се използва при отглеждането на растенията, тези данни не винаги са ясни за произвежданите по класически начин продукти.
Мини растения в чинията
Новите методи за отглеждане на зеленчуците вървят ръка за ръка и с появата на нови видове и сортове, подходящи за малкото пространство, с което вертикалните ферми разполагат на стелажите. И ако кълновете са добре познати, то микрорастенията и бейби зеленчуците, които се появяват за първи път през 80-те години в Сан Франциско, са все още сравнително екзотичен елемент в менюто на градския човек. Микрозеленчуците не са специален сорт и за тяхното производство не се използва ГМО или специална технология. Те са мини версия на добре познатите ни развити зеленчуци и най-честият способ за получаването им е да се берат в по-ранна възраст. Така на пазара популярност добиват бейби краставички, царевички, морковчета, репички. Основното изискване към тях е да са свежи и крехки. Размерът им е между 2,5 и 3,8 см, а периодът на отглеждане варира между 10 дни и четири седмици взависимост от вида растение и условията за отглеждане. Зеле, салата, маруля, магданоз, босилек и редица подправки са сред най-предпочитаните растения за отглеждане в закритите ферми.
Вертикалните ферми се явяват добър отговор на световната битка с с пластмасовите отпадъци, с климатичните промени и недостига на обработваема площ. Те могат да бъдат отлична възможност за осигуряване на свежа пълноценна храна без да имат амбицията да заменят изцяло класическите зеленчици, произведени на полето. Поне засега.