Изследване на американския институт „Пю” показва разликата в ценностния модел на гражданите на „старите” и „новите” държави членки на ЕС. Както пише журналистът Михаел Лацински от австрийския вестник „Ди Пресе”, разделителната линия между Източна и Западна Европа върви точно по някогашната Желязна завеса.
Изследването е направено в периода 2015-2017 г, а резултатите бяха обявени в края на октомври. Te са обобщени възоснова на отговорите на 1 400 анкетирани от всяка страна.
Отношението към националната култура, към европейските ценности, към еднополовите бракове, абортите и религията са сред основните въпроси, на които са дали отговори анкетираните общо 56 000 човека.
Докато на Запад оценките за достойнствата на националната култура са по-отворени към чуждото влияние, в Централна и Източна Европа е точно обратното. 20% от испанците, 31% от холандците и 36% от французите са убедени, че тяхната култура превъзхожда тази на останалите народи. В същото време 55% от поляците и чехите, 66% от румънците и 69% от българите вярват в превъзходството на националната им култура пред тази на другите народи. Германия и Австрия се нареждат по средата на скалата със съответно 45% и 47%, докато Гърция застава начело с 89%.
Резултатите показват, че в държавите, в които оценката за нивото на националната култура е високо, толерантността към мюсюлмани и евреи е по-ниска. Ако в Холандия 88% от запитаните отговарят, че биха приели мюсюлманин за член на семейството, то в Чехия този процент е 12%. От „старите” държави членки на ЕС най-малко толерантни са италианците – 43% са отговорили положително на горния въпрос, а сред австрийци – 54%. В България 32% биха приели мюсюлманин в семейството си и 55% – евреин.
Подобно разграничаване между Изтока и Запада се наблюдава и при отговорите на въпроса доколко националната принадлежност се определя от мястото на раждане. За 85% от българите, за да бъдеш истински българин, трябва да си роден в страната. Този процент е по-висок само в Румъния – 89%. Близки са резултатите в Унгария (83%), Полша (82%0, Чехия (78%). За 53% от австрийците, 48% от французите и 41% от холандците месторождението е определящо за националната идентичност. За хората, живеещи в Западна Европа знаенето на езика, уважението към закона и институциите на съответната държава са по-важни фактори за определянето дали един човек е „истински“ австриец, белгиец или германец.
графика Pew Research
Друга рязка раделителна линия се наблюдава и в отношението към еднополовите бракове. В България 79% от анкетираните са посочили, че са против, в Румъния – 74%, в Унгария – 64%. В другия край на графиката са Швеция, където само 7% от запитаните не подкрепят еднополовите бракове, Дания – 9% и Холандия и Белгия – 10%.
Отношението към религията също показва различни нагласи. В държави, в които повече от половината население вярва в Господ, толерантността към чуждите култури е по-ниска. Този извод обаче не е еднозначен, тъй като Чехия (7%), Естония (6%) и Латвия (10%) показват много ниско ниво на религиозност. За сравнение в Гърция процентът на хора, които посочват, че религията е много важна в техния живот е 55%, Румъния – 50%, България – 19%, Австрия – 12%.
В държавите от Централна и Източна Европа е висок и процентът на вярващите в силата на съдбата. За 71% от запитаните българи съдбата им е предопределена, толкова са и сърби и украинци, които вярват, че нещата не зависят от тях. В Австрия 34% залагат на силата на съдбата, а в Германия и Швейцария – 31%. Според изследването нивото на разпространение на вярата в урочасването в Централна и Източна Европа е сравнимо с някои райони на Латинска Америка и Африка.
Въпреки че понятието „европейски ценности“ се използва широко от политици, залегнало в решения на Европейския съд, европейските граждани нямат обща визия какво точно означава то. В Харта на основните права на Европейския съюз се говори за уважение към културното и религиозно разнообразие, забрана на дискриминацията по религиозен или полов признак, право на убежище за бежанците и гарантиране свободата на движение в ЕС. Оказва се, че жителите на новите страни, присъединили се след 2004 г., са по-нетолерантни към верския и културен плурализъм, макар че това не са единствените разделящи теми. Факт е, че мултикултурният модел не среща еднаква подкрепа и сред държавите от Западна Европа, което внася допълнително разделение в разбирането за общи европейски ценности.
