На 1-и ноември се смесват два празника – отдава се почит на всички светци и мъченици и на мъртвите
На 1-и ноември католическата църква отдава почит на всички светци и мъченици, за които в църковния календар няма отделен специален ден. От своя страна 2-ри ноември е Задушница и по традиция тогава се посещават гробовете на мъртвите близки. С времето двата празника се смесват и днес много хора предпочитат да отидат на гробищата на 1-и ноември, който е и официален почивен ден.
История
Денят на Вси Светии има своите корени още в зората на християнството. С увеличаване броя на светиите и мъчениците ставало трудно всеки да има специален ден и затова назряла идеята в календара да се определи една дата за тези, които нямат свой отделен празник. През 865 г. папа Григорий IV решава, че такъв ден ще бъде 1-и ноември. Днес празникът се възприема повече като смесица от Деня на всички светци и Задушница.
В календара на българската православна църква се чества Неделя на Вси светии – празник, който се отбелязва седем дни след Петдесетница, когато се чества Светият Дух и рожденият ден на Христовата църква.
Задушница е. А аз съм в чужбина.
Гробищата като обществено огледало
Традиции и обичаи
На този ден близките на починалите посещават техните гробове, поднасят цветя (предимно астри и хризантеми), палят свещи и се молят за тях. Много гробове се украсяват с фенери, които светят и през нощта.
Отдава се и специална почит на загиналите във Втората световна война войници като на гробовете им се полагат венци и паметни плочи.
Особено типично за Деня на Вси светии е приготвянето и раздаването на т.нар. Allerheiligenstriezel или Allerheiligenzopf –вид сладък хляб, подобен на нашия козунак. Счита се, че формата му – плитка – символизира душата. Тя идва от античния култ към скръбта – отрязването на косите, спелетени на плитка, тогава се е считало като израз на дълбока печал. В някои райони Allerheiligenstriezel се оставя върху гробовете, защото се вярва, че през нощта на 1-и срещу 2-ри ноември мъртвите излизат на земята и търсят нещо за хапване. На много места кръстниците раздават на кръщелниците си такъв хляб.
Централният гробищен парк, открит през 1874 г. на Виена се простира на 2,5 кв.км и е по-голям от първи район на столицата. В него съжителстват в мир всички религии – будисти, евреи, православни, мюсюлмани, мормони… Тук са почетени жертвите на войните, на съпротивата, на катастрофи и революции, неродените деца, тези, които са завещали телата си на медицината. Тук са завършили земния си път бедни и богати, неизвестни и велики личности. В централните гробища има и български военен паметник, който след реставрация бе официално открит на 5 май 2015 г.
