Хора като доц.Кристиан Таков и д-р Анелия Хохвартер събуждат духа ни и ни учат да бъдем по-добри
Текст Мария Колева
Паисий Хилендарски, Черноризец Храбър, Христо Ботев, Иван Вазов, Любен Каравелов. На плакати по случай Деня на народните будители сме свикнали да слагаме добре познати лица от миналото. Това е хубаво и безопасно, защото поне по отношение на тази част от историята ни, сме постигнали негласно споразумение за мир. В това малко поле не прехвърчат искрите на омразата и гневния спор кой е по, по, най.
Но на този ден винаги си мисля за съвременните будители. За тези, които днес, в умореното ни, апатични и озъбено ежедневие не се страхуват да ни показват пътя и да ни държат будни. Учители, писатели, учени, преподаватели, хора, непозволяващи мисълта им да потъне в океана от дребнотемие и лесна ненавист към различното и непознатото, устремени напред, увличащи с действията си свои съмишленици.
И в миналото, и днес будителите са хора изпреварили времето си, които виждат, какво трябва да се направи за България, за да стане тя добро и уредено място за живеене, които мислят за бъдещето на страната и за бъдещето на сънародниците си и които влагат своите сили и енергия в него.
Надявам се, че всеки има своя съвременен будител. Аз бих посочила Кристиан Таков. За съжаление, болестта рано го отнесе от този свят, но той остави мислите си, примера си и книгите си сред нас, за да ни будят. И веднага бих дала за пример следния цитат от негова реч пред студентите в Софийския университет:
„Променяйте формата на протеста си непрестанно, не ги оставяйте на мира, те свикват с всяка форма на протест. Те са като флуид – в каквато съдина ги налеете, такава форма заемат. Не смятайте, че от вашето протестно действие ще последват конкретни последици, но ще има много други важни последици и ви благодаря, че сте се събрали тук, за да ги осъществите. Показвайте на отвратителните, че са нетърпими, те няма да се засрамят, бъдете сигурни, но ако им отнемате комфорта, това ще ги направи поне по-предпазливи, няма да се променят или да станат по-добри. И тогава за какво всъщност си струва да се води някаква борба? Веднага ви казвам: Вчера попаднах на едно много интересно научно предаване, там имаше психологически експеримент, който показва, че когато ние се намираме в среда на мошеници и на тарикати, постоянно, постепенно и неотклонно започваме да копираме поведението им. Когато виждате безобразността навсякъде, вие няма как да не започнете рано или късно да я копирате повече или по-малко. И, уверявам ви, нещата започват с малкия компромис и вие вероятно го знаете. Благодаря ви, че не сте направили малкия компромис”.
И тъй като живея в Австрия, бих искала да дам още един пример за съвременен будител – д-р Анелия Хохвартер. Неуморна и целеустремена тя се бори за своята кауза „Локомат за България”. В тази своя битка ни показва какво можем да постигнем, ако се обедини, ако бъдем по-настоятелни пред институциите, по-твърди в исканията си и непримирими срещу несправедливостта.
Ето какво пише тя в книгата си „Пътуване”:
Любовта не е река, която тече в една посока, повличайки камъни и дънери по пътя си. Тя е океан, в който се вливат много реки: река от мен към теб, от теб към мен, от нас към света, от света към нас, от сутрешната прегръдка към нощната милувка, от нощна милувка към сутрешна прегръдка, от смеха към тъгата, от тъгата към смеха, от мига към вечността, от вечеността към мига.
Добре е, че съвременните будители ни припомнят, че най-важните неща в живота са добротата, милостта и способността да прощаваме. Защото, както казваше доц.Таков „злото не може да бъде изкоренено, но може да бъде ограничавано”.
Много ми се иска на този ден повече да четем, отколкото да почитаме будителите с венци по паметници, иначе самотни в останалите дни на годината, или с умни постове и плакати в социалните мрежи. Днес е празник на духа, на хората, които с таланта си, със словото си са успели да запалят любопитство и интерес у хората и желание да се направи нещо. Именно да се направи, да се създаде, да се промени нещо. Имаме невероятна нужда от действия – позитивни, добри, общи. И също толкова голяма нужда от малко мълчание и самовглъбяване.
Имаме нужда от революция на духа.
______________
Още по темата:
Д-р Анелия Хохвартер: Мисия Локомат
Марчела Мурадян: Съвременните будители са обикновените хора
