От 1-ви до 7-ми ноември професионалният смесен хор ще бъде на турне в Австрия. Той ще изнесе концерти и ще участва в различни културни мероприятия под мотото „Пътешествие на светлината“
Интервю Елица Ценова
Г-н Матев, как се срещнахте с Хора на слепите „Акад.Петко Стайнов”?
Срещнахме се по най-тривиалния начин, но вече 26 години сме заедно. През 1992 г. спечелих обявеното място за пианист на хора и пет години работих на тази позиция, а от 1997 г. съм диригент след като отново бях избран чрез сериозен конкурс. По това време съставът бе на издръжка към Съюза на слепите в България и всички бяхме на нормален работен ден, с ежедневни репетиции. Хористите разполагаха и с време за самоподготовка, имахме изяви, участия в различни фестивали и събития, концерти.
Харесва ми това, което правя, хората, атмосферата, свикнал съм с ритъма и не мога да си представя да се разделя с тях. Когато човек има хубаво очакване за следващия ден, значи обича работата си.
От колко човека се състои хорът? Идват ли нови хористи?
Към момента съставът варира между 24 и 28 човека и това по-скоро е камерен хор, но е имало години, в които числеността е била до 70 човека. Тогава почти 2/3 от хористите бяха напълно слепи или със силно увредено зрение. За съжаление след 1999 г., когато финасирането на хора беше прекратено, поддържането на голяма формация стана много трудно. Тогава и доста хора напуснаха или отпаднаха от състава по различни причини.
Липсата на финансиране наруши и приемствеността в хора. Днес не можем да осигурим постоянни ангажименти и парите, които се получават за концерти, могат да бъдат само някакво допълнение, но в никакъв случай не могат да изхранят човек. Ние наблюдаваме развитието на деца с музикални заложби в Училището за деца с нарушено зрение в София, правим заедно с тях концерти. Има талантливи младежи, които завършват Музикалната академия, но предпочитат да се ориентират към поп и джаз музика.
Как се издържа съставът сега?
Както споменах, през 1999 г., поради липса на средства, Съюзът на слепите в България прекрати финансирането на хора. Тогава създадохме Фондация „Хор на слепите „Акад.Петко Стайнов”, която пое грижата за незрящите певци. Благодарение на нейната работа съставът е жив, продължава да твори и и изнася концерти. Получаваме средства от дарения, както и по спечелени проекти в програми на Агенцията за хората с увреждания, Фонд „Социална закрила”, Програма „Култура“ на Столичната община, Министерството на културата и др. Приходите отиват единствено за творческата дейност на хора. Трудно е, но не се отчайваме и се радваме на всяка подкрепа.
Хорът на слепите „Акад.Петко Стайнов“ с първо турне в Австрия
Вашите хористи не могат да Ви виждат и да следят движенията на ръцете Ви. Как осъществявате комуникацията с тях?
Комуникацията с незрящите не е трудна. Не трябва да се забравя, че те са като всички нас, имат същите болки и радости.
Да, разбира се, в работата има известна специфика. В началото бях леко притеснен, но нещата бързо се наместиха. Репетиционният процес не се различава съществено от този в другите формации. Необходимо е малко повече време, защото нотите се изписват на брайлово писмо на ръка и това се прави за всеки хорист поотделно. За концертите обаче певците научават повечето от материала наизуст. Напоследък подготвям звукови файлове, където съм изпял ноти и текст – хористите ги слушат и запаметяват по слух.
На репетициите обяснявам много, опитвам се да представя картинно нещата, повтаряме и постепенно научаваме произведението. По време на концерт обикновено диригентът застава на 2-3 метра от хора, а аз съм в непосредствена близост до него; ръцете ми са буквално над главите на хористите от първия ред. Така те усещат дишането и движенията ми, а за различните забавяния, забързвания, встъпления си имаме и устни сигнали, които произнасям съвсем тихо. Например в началото броя 1-2-3-4 в темпото, в което ще пеем. Докато се подготвяме, тактувам с крак, но на сцената няма такива неща – всичко е съвсем професионално.
Как определяте репертоара на хора? Имате ли предпочитания към определени произведения?
За този хор няма тайни в музиката и той може да изпее абсолютно всичко. Това не е само мое мнение, а и на много музиканти и специалисти. Не следваме строги правила при избора на произведения. Най-важният критерий е дали ни харесват или не. Хорът е много силен в изпълненията на църковно-славянски песнопения, обработени български народни песни, пиеси на нашия патрон Петко Стайнов, но с удоволствие пеем оперни хорове и кантатно-ораториални творби, съвременна музика, евъргрийни.
Както всички и ние срещаме трудности, но по-важното е да ги преодоляваме. Може нещата при нас да се случват по-бавно, но важното е, че се случват.
Какво Ви мотивира и вдъхновява в работата с хора на слепите „Акад.Петко Стайнов”?
Любовта. Сигурно да звучи тривиално, но любовта е в основата на всичко. Любов към музиката, към хората, към професията. И добротата на хората, които помагат да се случват хубавите неща.
За нашите незрящи хористи самото идване на репетиция е предизвикателство. Ние се събираме в Синдикалния дом на транспортните работници, който се намира близо до Централна гара. Мястото е много натоварено, трудно за ориентиране, но те се справят. Тези хора заслужават достоен живот. Понякога е нужно да направим нещо много малко, за да улесним тяхното ежедневие, но без да нараняваме достойнството им. Вдъхновяващо е да видиш как те се борят и успяват, или да усетиш, че по време на концерт сме докоснали душата на публиката.
Сигурно не липсват и весели моменти в живота на хора. Бихте ли споделили някоя случка?
В нашия колектив поддържаме много добри отношения помежду си. Понякога сядаме заедно на маса, разказваме си истории, споделяме грижи и радости.
В началото се учех как да водя някой от незрящите колеги до определено място. Трябваше да се обяснява – тук има стъпало, следва неравна настилка, сега ще завием наляво, сега надясно. В един момент се усетих, че пренасям това поведение и спрямо зрящи колеги и приятели и те често се шегуваха с мен за това.
Заради трудното ни събиране с особено чувство си спомням първата ни репетиция в Синдикалния дом на транспортните работници. За незрящите това беше съвсем непознато място и се бяхме разбрали, че с моята колежка ще ги вземем от спирката и да ги заведем до залата. Но тогава около Централна гара имаше осем спирки на автобуси и трамваи! Но успяхме. На следващата репетиция всички до един дойдоха навреме – бяха запомнили пътя и намерили начин да се справят.
Какво да очакваме от хора на слепите „Акад.Петко Стайнов” в Австрия?
На турнето „Пътешествие на светлината” в Австрия ще дойдат около 28 хористи като половината от тях са напълно незрящи или със силно затруднено зрение. Зрящите певци, които попълват хора, са наши приятели, с които дълги години работим заедно. Освен като изпълнители, те много ни помагат с логистиката и с тяхна помощ можем по-лесно да се придвижваме.
Надявам се нещата да се случат така, както сме ги замислили и турнето да бъде успешно. Подготвили сме се и ще дадем всичко от себе си, за да зарадваме публиката. Надявам се повече хора да посетят концертите, да се срещнем и заедно да бъдем съпричастни към магията на хубавата музика.
Повече информация за програмата и концертите на хора по време на турнето „Пътешествие на светлината“ в Австрия може да намерите ТУК
Смесеният професионален хор на слепите е създаден през 1935 г. и носи името на един от най-големите български композитори академик Петко Стайнов. В този уникален в световната практика певчески колектив работят незрящи инвалиди, като музиката е смисъл на живота им и единственият начин за препитание и реализиране в обществото.
На 1 октомври 1948 г. с Указ на правителството съставът е обявен за професионален.
Репертоарът на хора обхваща произведения от български и чужди автори – предкласика, класика, романтизъм, съвременна музика, църковно-славянски песнопения, авторски обработки на български фолклорни песни, вокално-симфонични творби.
От 1997 г. негов диригент е Петър Матев. Той е завършил Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в София през 1987 г. със специалност „хорово дирижиране”. Работи с различни хорови състави – детски, мъжки, смесени, фолклорни, с които концертира в Германия, Франция, Италия, Гърция, Швейцария, Люксембург, Испания, Турция, Македония. През 2002 г. е носител на сребърен медал в категорията „Фолклор” на IХ международен хоров конкурс „Орландо ди Ласо” в гр. Камерино, Италия. Има многобройни записи и издадени четири компактдиска.
