На 2-и октомври в БКИ”Дом Витгенщайн” бе открита ретроспективна изложба на големия художник Анастас Константинов
Текст Елица Ценова
Внушителни по размер платна, почти поглъщащи стената, разпилявайки ярките си цветове по нея. Символи, които не искат да бъдат тълкувани, метафизични препратки към космоса и осезаеми връзки със земята и миналото. Първата ретроспективна изложба на известния художник Анастас Константинов впечатлява с разнообразие не само от гледна точка размера на картините, но и на темите, рисунъка и цветовете. Те са подредени в три зали на БКИ”Дом Витгенщайн” във Виена и отразяват повече от 35-годишния творчески път на един витален артист, неповторим художник и уникален дух.
Инициатор и вдъхновител на изложбата е доц.д-р Емилия Константинова, арт мениджър на галерия „Анастас” и съпруга на художника. Представените платна са специално подбрани, за да хармонират на естетиката на сградата на Културния институт, проектирана от австрийския философ Лудвиг Витгенщайн и обявена за паметник на културата. Част от картините пристигат от САЩ и различни краища на Европа, за да представят различните етапи от изключително динамичното и емоционално наситено творчество на художника, донесло му широка международна известност.
Достатъчно е да погледнем „Червен джаз” и „Исихаст”, за да видим колко различни като визия картини могат да излязат изпод четката на Анастас Константинов. „Стилът на един художник не е само начинът, по който той работи и полага цветовете. Стилът е начинът на мислене, намиращ израз в идеите и темите, които Анастас поставя в картините си”, казва доц.д-р Емилия Константинова. А виталният и вечнотърсещ дух на твореца открива вдъхновение във всяко проявление на живота – тръгвайки от тракийските корени и стигайки до квантовата физика.
Специално за Меланж Булгарен д-р Константинова разказа за последните години от творческия път на художника, които тя нарича „американски период”. Поради интереса към неговото изкуство зад Океана Анастас Константинов работи част от времето в ателието си в Питсбърг. От прозореца наблюдава провеждащите се на съседна площадка експерименти с роботи. Постепенно в неговите картини се появяват издължени, изчистени фигури, съчетаващи човешки движения с космическа визия. Извънземният дух, безкраят на галактиката и същевременно вярата в Бога си дават среща в платна като „Квантово причастие” и „Планетарен прах”, населени със символи и кодове, чието значение тепърва ще разгадаваме.
Същевременно „Селфи” и „Мистична музика” ни държат здраво на земята и напомнят за историческите връзки с траките. В тези картини Анастас Константинов експериментира с нова техника, опитвайки се с маслени бои да постигне ефекта и лекотата на акварела. „Той беше убеден, че българският творец носи гена на изкуството от траките, което за разлика от това на маи и ацтеки не е гротескно, войнствено и драматично. В изкуството, завещано ни от траките, извира радостта от живота”, разказва д-р Емилия Константинова.
Точно такава витална личност е бил и самият художник – бохем, обожаващ хората, обичащ живота. Неговата жизненоутвърждаваща философия намира отражение в цветовете, с които работи – динамични, ярки, наситени. Цветове, които грабват зрителя и сякаш директно го дърпат навътре в картината, където са скрити тайните послания на сюжета.
По-малките платна, обединени под заглавието „Танц” („Танц 1”, „Танц 2”, „Виолетов джаз”), също са наситени с енергия и радост. „Той обожаваше джаз и предпочиташе да работи, слушайки джаз”, осветлява връзката на Анастас Константинов с музиката неговата съпруга.
Художникът е известен и със своята активна гражданска позиция и непримиримост към несправедливото. Стаеният гняв и болка крещят от картини като „Протест”, чиито тонове са нервно приглушени, а очите, гледащи ни от платното, широко отворени и болезнено изразителни. И ако останалите творби респектират, утешават, радват, тези успяват да прибавят елемент на бунт в общата палитра от емоции. Непримиримост към злото в най-първичната му форма, бунт към бездействието и примирението, с което го допускаме в живота си.
В изложбата са представени и бронзови скулптури на Анастас Константинов, продължаващи пътуването през неговия мистичен и философски свят. Пътуване, което няма как да завърши, защото за търсещия творчески дух няма крайна спирка – идея, намерила точен израз в мотото на изложбата „Пътуване в безкрая”.
Ретроспективната изложба на Анастас Константинов „Пътуване в безкрая” може да се види в БКИ”Дом Витгенщайн” до 2-ри ноември 2018 г.
_____________
Още по темата:
