Книгата „Боговете на града“ на Емил Ценов и стихове на Катя Кремзер, Ирен Филипова, Сузана Йорданова и Стоянка Пурлатова станаха повод за откровени и интересни разговори на сбирката на Българския литературен кръжок във Виена
Септемврийската сбирка на Българския литературен кръжок във Виена събра хора на различна възраст, с различни професии и интереси, но обединени от любовта към книгата.
Във фокуса на вниманието този път бе Емил Ценов и книгата му с разкази „Боговете на града”. „Емил Ценов създава свят със свои правила и там нещата, които се случват, и героите, които действат, съответстват на тази литературна реалност”, написа преводачката Жанина Драгостина в рецензията си. „Действащите лица са „офисни“ хора, яхнали глаголите, те винаги нещо правят. Дефинират се чрез работата си, любовта ги спохожда почти винаги на работното място, щастието и нещастието минават не през стомаха, а през професионалната им (не)реализация. Това са съвременните богове – разположени сред маркови стоки: сакото, чантата, тефтерчето”. Авторът на книгата, чиято професия е далеч от литертаурата, сподели, че психологията на хората, техните мотиви и реакции в определени ситуации винаги са го интересували. В образите на съвременните боговете, които той изгражда, всеки може да разпознае частица от собствените си страхове, колебания, радости, мечти и стремежи. Емил Ценов прочете разказът „Между небето и земята”, който според него най-добре задава рамката на цялата книга.
Кои са мотивите да посегне към белия лист, как намира сюжети, какви са тревогите на съвременния човек бяха част от темите, по които присъстващите задаваха въпроси на автора.
След кратките разкази думата имаше поезията в лицето на Катя Кремзер, Ирен Филипова, Стоянка Пурлатова и Сузана Йорданова.
Катя Кремзер е поетеса и журналист. Нейни стиховете са преведени на сръбски, македонски, украински, турски и арабски език. Поетичното й творчество е оценено със специалната награда на Съюза на българските писатели 2018 и Първа награда за поезия в международния конкурс „Небесни меридиани“ 2018.
ДВЕ ДЛАНИ
Не гоня никой, нито пък преследвам.
Излишно става, смешно и безумно…
Той просто спира, трескаво привлечен
и търси сам магнитните ми длани.
Ефирно нежни, тихи и сребристи,
преливат в ярко, пурпурно сияйни.
Разпалват огън, без дори да искат,
и в този пламък моли да остане.
Живот да пие, топъл и различен,
магия вечна, раждаща всемира.
Да ме закриля, силно да обича
и всички други надалеч да спира.
Звездите нощем нежно ни покриват.
В очите сутрин вечността изгрява.
Не е палатът, който ни събира.
Две длани топли – истинската стряха.
Ирен Филипова е родена в България, живее и работи във Виена. Завършила е НХГ „Илия Петров“ и Художествена кадемия „Жул Паскин“. Дебютната й стихосбирка „Сънище“, изд. АРС ще бъде представена на 24.10.18 в БКИ „Дом Витгенщайн“. Ирен е художник на картини и думи…
нямам нови начини за наблюдение
всяко оризово зрънце е различно
тревожа се
откога ли е мъртва
малката китайка
усмивката й не помръдва
[…] Тирол го изтактувах до Китай и други и други места над покривите светът е равноделен надскачам го като скат с опашка която може да убива като царица пчела летейки зачевам раждам раждам да надживея плоската земя безцветните очи на света […]
чудя се
чии са животите в мене
нови начини за наблюдение нямам
само твойто водно отражение
свят
Стоянка Пурлантова – на 28 ноември в рамките на Българския литературен кръжок ще бъде представено нейното участие в антологията „Човешката душа”, в която тя участва с 15 стихотворения на немски език.
ТИ
Привлече ме с това
и промени моя ден-
произнесе важни слова
Ти.., за мен…
Написа ми-
,,Когато се молих на Бога,
както аз знам и мога,
той тебе ми посочи
и…с истинска любов нарочи,,.
Както винаги и сега,
Бог шанс ми даде,
подаде ми щедра ръка,
пак не ме предаде..
Гледам земята
и небето над мен,
радвам се и на полята-
друг е вече моя ден…
Без напрежение искам да живеем,
животът си разумно сътворим,
най-мечтани песни да изпеем,
един от друг да не се уморим.
С трепет да посрещаме зората,
за обич и ласки да не стига вечерта,
да не стихват похвалите в словата-
това е сърдечната ми мечта.
Ще ми стига обичта ти тиха
и да не мисля какво ще е нататък,
да остане все такава -нимфите ми я откриха,
хоризонта да прехвърли и оттатък…
Такава обич ми трябва,
особено пък сега,в чуждата страна-
тя ме грабва ,
нужна ми е като хляб и вода…
С Ирен Филипова на стихове, музика и шампанско
Лятото и няколко интересни книги, свързани с Австрия и България
Книга: „Боговете на града” – 12 разказа за съвременния човек
Сузана Йорданова e родена в град Варна, учи бизнес администрация във Виенския университет, обича да пътува, да мечтае, а когато ѝ остане време и има вдъхновение, подхранва душата си, пишейки. Влюбена в живота, в залезите, в лятото и в любовта, тя споделя част от своите емоции в блога си във Фейсбук – Душата дрънка.
БАР
В този бар
всичко е наопаки.
Столовете са маси,
които гостите събарят,
за да стоят на клатушкащите си крака.
Барманът има нужда
от силно питие, което да изслуша мъката му.
Самотата има нужда
от още самота,
а самотниците
са щастливи сами.
Само влюбената двойка
е нещастна.
Аз и ти.
