Опитът на вътрешния министър Херберт Кикъл да наложи цензура на критични медии предизвика скандал в Австрия
Текст Мария Колева
Вече втори ден австрийските медии дискутират темата за свободата на медиите, границите за намеса на държавата в тяхната работа и използването на властта като инструмент за принуда. Повод за горещите въпроси е опитът на вътрешния министър Херберт Кикъл да наложи цензура на някои „критични медии”. В имейл от неговия кабинет до регионалните дирекции на полицията се дава указание общуването с някои критично настроени спрямо министерството му издания като Дер Щандард и Фалтер, да бъде ограничено до „законовия минимум”. На тези медии, сред които е и вестник Куриер, не трябва да се дава допълнителна информация. В същия документ се съдържа и инструкция в прессъобщенията на полицейските дирекции да се съобщава националността на заподозрените в извършени престъпления лица.
Още вечерта на 24 септември, когато въпросното указание стана обществено достъпно, социалните мрежи прегряха с изказвания за защита свободата на словото и спиране на опитите за налагане на цензура и диктатура.
На следващия ден и канцлерът Себастиан Курц, и президентът Александър Ван дер Белен, които са посещение в Ню Йорк, излязоха с ясна позиция, че подобно ограничаване на свободата на словото е недопустимо. От пресцентъра на Вътрешното министерство се разграничиха от скандалния документ. Повечето медии в Австрия застанаха зад пряко посочените издания и излязоха с критични статии срещу действията на Кикъл. Самият вътрешен министър ще се изправи пред парламента, за да отговаря на подготвените му от опозицията повече от 50 въпроса.
Това не е първият случай, в който идеологът на крайнодясната Партия на свободата Херберт Кикъл се забърква в шумен скандал. Службите за разузнаване на европейски държави все още избягват да споделят информация с австрийските си колеги, след като по нареждане на вътрешния министър полицията влезе и обискира офиси на Службата за защита на конституцията и контраразузнаването.
Тъй като и двете му грешки предизивикаха сериозен отзвук извън старната, вече се заговори за смяната му. Курц се разграничи от указанията на Кикъл, дадени в документа, но не каза нищо за последиците от такива действия. Много анализатори посочват, че вътрешният министър, който не може да се раздели с идеологическите си пристрастия и не спазва конституционните разпоредби, вреди на международния имидж на Курц и неговата Народна партия, която защитава християндемократични ценности. Те предвиждат, че скоро младият канцлер ще трябва да преосмисли отношенията си с коалиционния партньор, който все по-често му създава главоболия.
Дали Курц ще предприеме някакви конкретни действия, предстои да видим. Това, което впечатлява в случая, е огромната реакция не само от страна на медиите, но и на обществото и институциите. На този фон с тъга можем да си припомним, че шефът на ГДБОП Ивайло Спиридонов поздрави полицаите, задържали журналиста от сайта „Биволъ” Димитър Стоянов и румънския му колега Атила Биро и каза, че МВР не дължи никакви извинения по случая. Министър-председателят ни Бойко Борисов пък смята спазването на законите за ненужна формалност и не се притеснява да отменя по телефона решения, взети от легитимни органи. И нищо чудно той наистина да си живее във времето на Народна Република България, където решенията се взимаха еднолично и тоталитарно.
Изкушението да се слага наморник на медиите е голямо и всяко правителство се стреми да си създаде комфортна среда за работа. Въпросът е как работят механизмите в държавата, колко политици съзнават наистина какво е демокрация и как работи тя, колко институции са готови да застанат зад демократичните принципи и как обществото реагира на престъпването на крехката граница между демокрация и тоталитаризъм.
В България границите се пристъпват ежедневно, но реакциите не се чуват. Става все по-тихо. Стигнахме ли дъното?
