3 C
Виена
четвъртък, 21 ноември, 2024
spot_img
НачалоAвстрияКогато свободата на медиите има значение за обществото, то реагира

Когато свободата на медиите има значение за обществото, то реагира

-- Реклама --

Опитът на вътрешния министър Херберт Кикъл да наложи цензура на критични медии предизвика скандал в Австрия

Вътрешният министър на Австрия Херберт Кикъл (Партия на свободата), снимка Ройтерс

Текст Мария Колева

Вече втори ден австрийските медии дискутират темата за свободата на медиите, границите за намеса на държавата в тяхната работа и използването на властта като инструмент за принуда. Повод за горещите въпроси е опитът на вътрешния министър Херберт Кикъл да наложи цензура на някои „критични медии”. В имейл от неговия кабинет до регионалните дирекции на полицията се дава указание общуването с някои критично настроени спрямо министерството му  издания като Дер Щандард и Фалтер, да бъде ограничено до „законовия минимум”. На тези медии, сред които е и вестник Куриер, не трябва да се дава допълнителна информация. В същия документ се съдържа и инструкция в прессъобщенията на полицейските дирекции да се съобщава националността на заподозрените в извършени престъпления лица.

Още вечерта на 24 септември, когато въпросното указание стана обществено достъпно, социалните мрежи  прегряха с изказвания за защита свободата на словото и спиране на опитите за налагане на цензура и диктатура.

На следващия ден и канцлерът Себастиан Курц, и президентът Александър Ван дер Белен, които са посещение в Ню Йорк, излязоха с ясна позиция, че подобно ограничаване на свободата на словото е недопустимо. От пресцентъра на Вътрешното министерство се разграничиха от скандалния документ. Повечето медии в Австрия застанаха зад пряко посочените издания и излязоха с критични статии срещу действията на Кикъл. Самият вътрешен министър ще се изправи пред парламента, за да отговаря на подготвените му от опозицията повече от 50 въпроса.

Това не е първият случай, в който идеологът на крайнодясната Партия на свободата Херберт Кикъл се забърква в шумен скандал. Службите за разузнаване на европейски държави все още избягват да споделят информация с австрийските си колеги, след като по нареждане на вътрешния министър полицията влезе и обискира офиси на Службата за защита на конституцията и контраразузнаването.

Тъй като и двете му грешки предизивикаха сериозен отзвук извън старната, вече се заговори за смяната му. Курц се разграничи от указанията на Кикъл, дадени в документа, но не каза нищо за последиците от такива действия. Много анализатори посочват, че вътрешният министър, който не може да се раздели с идеологическите си пристрастия и не спазва конституционните разпоредби, вреди на международния имидж на Курц и неговата Народна партия, която защитава християндемократични ценности. Те предвиждат, че скоро младият канцлер ще трябва да преосмисли отношенията си с коалиционния партньор, който все по-често му създава главоболия.

Дали Курц ще предприеме някакви конкретни действия, предстои да видим. Това, което впечатлява в случая, е огромната реакция не само от страна на медиите, но и на обществото и институциите. На този фон с тъга можем да си припомним, че шефът на ГДБОП Ивайло Спиридонов поздрави полицаите, задържали журналиста от сайта „Биволъ” Димитър Стоянов и румънския му колега Атила Биро и каза, че МВР не дължи никакви извинения по случая. Министър-председателят ни Бойко Борисов  пък смята спазването на законите за ненужна формалност и не се притеснява да отменя по телефона решения, взети от легитимни органи. И нищо чудно той наистина да си живее във времето на Народна Република България, където решенията се взимаха еднолично и тоталитарно.

Изкушението да се слага наморник на медиите е голямо и всяко правителство се стреми да си създаде комфортна среда за работа. Въпросът е как работят механизмите в държавата, колко политици съзнават наистина какво е демокрация и как работи тя, колко институции са готови да застанат зад демократичните принципи и как обществото реагира на престъпването на крехката граница между демокрация и тоталитаризъм.

В България границите се пристъпват ежедневно, но реакциите не се чуват. Става все по-тихо. Стигнахме ли дъното?

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

Реклама

Календар

Реклама

Последвайте ни

Реклама

Абонамент за бюлетин

Реклама

Последни публикации