Българският алпийски клуб събира любители планинари от Германия, Австрия и Швейцария
Текст Елица Ценова
Трудна работа е да се сравняват българските планини с Алпите. И трудното не е в измерването на височината, в красотата на гледките или сложността на маршрутите. Трудното е в преодоляването на емоцията, на чувството, което човек носи в себе си към родното. „Има нещо магично в българските планини. Да вървиш по билото на Стара планина е невероятно усещане, което само ние, българите, имаме”. Това са думи на Георги Бергов –социален педагог, запален планинар и създател на Българския алпийски клуб.
Пътеки и върхове
Израснал е във Варна, но морето не е успяло да го заплени, защото първите си шест години Георги е прекарал в красивата местност Предела, разделяща Рила и Пирин. Планините останали в сърцето му и където и да отиде, младежът търси върхове и пътеки. Не случайно след завършване на образованието си в Германия, избира да живее и работи във Фюсен – малък град на 110 км. от Мюнхен. „Градчето е точно на границата между Австрия и Германия и е известно като „Врата към Тирол”, пояснява Георги и добавя, че основната причина да живее в него е близостта му с Алпите. „Оттам мога лесно и бързо да изследвам различни маршрути”, пояснява той.
Дълго време изкачва Алпите само с немските си приятели. Постепенно се ражда идеята да намери сънародници, любители на планината, с които заедно да ходят на походи. Защото „друго си е да вървиш из Алпите и да си говориш на български”.
Почти като Алеко на Черни връх
На 1-и юли на Тегелберг се събират 40 българи, които официално учредяват Българския алпийски клуб. Приет е устав, избран е председател и настоятелство, както и почетни членове. Но бюрократичната официална част свършва дотук, защото както пояснява Георги „всичко в клуба е на доброволни начала, членски внос няма и всеки, който иска да походи из планината, е добре дошъл“. Сънародниците ни в Германия очакват и българи от Австрия да се присъединят към клуба. „Забелязал съм, че живеещите в чужбина имаме много общо – доста от нас копнеят да споделят усещането си за магическите български планини със съмишленици”, споделя младият мъж.
Следва вторият поход до Гросе Шлике и трети до Кнорхюте с възможност за изкачване на Цигшпитце. При избора на маршрут Георги се стреми да предложи за всекиго по нещо. Срещата е на паркинг, от където тръгва и лифт – така начинаещите могат да си спестят част от изкачването или слизането; следва лека отсечка, подходяща за всички участници, а за по-напредналите има възможност за покоряване на връх. „Хубавото е, че хората дават предложения, чертаят маршрути и са много ентусиазирани. Постепенно идеята ми се превръща в обща инициатива”, щастлив е Георги.
Организация и участници
На походите се събират българи от различни градове е Германия – идват семейства с деца, млади и по-възрастни, хора с различни професии и социален статус. Някои са добре екипирани, други поемат към върха с маратонки. Но всички се връщат щастливи и доволни и питат за следващия маршрут.
Георги вече трупа опит в организацията. Той познава добре трасетата, които предлага, но се чувства отговорен към участниците в похода, отделили почивните си дни за Българския алпийски клуб, а някои пропътували стотици километри. Затова с готовност дава съвети за екипировка, храна, раници, следи времето и проверява маркировката. Най-важното според него е „всеки сам да си прецени силите и възможностите”. В Алпите се върви лесно, защото инфраструктурата е добра, маршрутите са разнообразни, има спасителни отряди.
Един от най-големите бонуси на тези планински срещи са запознанствата, които се завързват. Колкото по-нагоре се изкачват хората, толкова по-освободени стават разговорите.
Походи дори през зимата
Целта на Георги Бергов не е да постигне масовост на походите, а редовност. Той се стреми да организира по едно събитие на месец като идеята е да се върви по протежението на Алпите, за да може изходната точка да е близо до различни градове. Така ще се стигне и до австрийската част на Алпите.
„Няма да липсват предизвикателства и през зимните месеци“, споделя Георги бъдещите планове. Но сега вниманието му е насочено към похода в края на септември, когато планинарите ще поемат към Оберсдорф.
По всичко личи, че все по-често в Алпите ще звучи българска реч.
Повече информация за Българския алпийски клуб може да намерите на страницата му във Фейсбук ТУК
___________________
Още по темата:
На планина в Австрия без ски и вълнен шал
