Учители от цял свят обсъдиха проблемите на български неделни училища зад граница
Следващата учебна година над 35 000 ученици ще посетят около 400 български неделни училища в чужбина. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на годишната конференция на Асоциацията на българските училища в чужбина, която се проведе в София в сградата на Народното събрание на 26 юли. 11-та поредна конференция на АБУЧ бе на тема „Българският език – духовен мост за национално единение“. Форумът се организира с участието на Министерството на образованието и науката и Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и бе под патронажа на вицепрезидентката Илиана Йотова.
В първия ден на конференцията доклад изнесе д-р Ирина Владикова, председател на Асоциацията и директор на българското училище „Св.св.Кирил и Методий” във Виена. Тя отчете постигнатото през изминалата година и очерта проблемите и перспективите, които стоят пред АБУЧ. Г-жа Боянка Иванова, член на УС на АБУЧ и директор на българското училище „Джон Атанасов“ в Чикаго, изнесе доклад на тема „Мястото на българския език в образователната система на САЩ и предимствата от владеенето му“.
Евродепутатът Светослав Малинов представи информация за напредъка на Петицията на АБУЧ в Европарламента, за издигането на статута на българския език в рамките на Европейския съюз. Той разказа какво е направено досега и какво предстои. На въпрос на журналисти по темата министър Вълчев отговори, че ще се работи в партньорство със страните, на чиито езици в България се провеждат зрелостни изпити.
Петиция за признаването на българския език за матуритетен в държавите членки на ЕС
Петицията на Асоциацията на българските училища в чужбина влиза в пленарна зала в Страсбург
Български училища в чужбина
По думите на министъра изграждането на широка мрежа от училища зад граница е било възможно благодарение на желанието на българите да запазят езиковата връзка с родината на децата си, както и на това да ги запазят част от българското езиково и културно пространство. „Училищната мрежа се случи благодарение на всички вас – ръководителите и учителите в училищата“, добави образователният министър. По думите му именно ръководителите и учителите са създали тези училища, а държавната подкрепа е „щипката“, която е допринесла за това днес да има толкова голяма училищна мрежа, разпростираща се на 6 континента в близо 60 държави.
Министърът на образованието припомни, че преди 10 години българските неделни училища в чужбина са били около 50, а броят на учениците в тях – малко над 3 000. Той изтъкна, че съществена крачка в развитието на образованието зад граница е било подобряването на Постановление 334 на Министерския съвет, което институционализирало тази подкрепа и е създало устойчивост на финансиране на неделните училища. Допълнителна помощ за институционализирането на училищата е бил и законът на предучилищното и училищното образование. По този начин неделните училища са били регламентирани като част от българската образователна система. Друга важна крачка е направена и с Постановление на МС номер 90, което дава възможност да се командироват учители, отчете Красимир Вълчев. Според него много училища днес могат да разчитат едва на един или двама учители и един ден може да се стигне до там, че на много места може да има деца, но да няма учители. Освен това въвеждането на дистанционното обучение в двете му форми дава възможност да бъдат обхванати повече хора. Въвежда се и допълнително финансиране на дейности по интерес. Достъпът до неделни училища трябва да се насърчава, но това не трябва да става чрез роене и фрагментиране, а ще трябва да се решават конкретни проблеми и да се надгражда, заяви министърът на образованието.
Работа на конференцията в Пловдив
Конференцията продължи и на 27 и 28 юли с образователен семинар за българските преподаватели от съботно-неделните училища в чужбина, организиран от Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. В края на работната програма български учители от цял свят засадиха дръвчета в парка с фонтаните в Пловдив. Сред обсъжданите теми бяха сертифицирането на българския език по ОЕЕР, възможностите за финансиране на училищата, новите регламенти за българските училища зад граница
Участие в XI Годишна конференция на АБУЧ взеха представители на български училища от различни градове в Австрия, Белгия, Великобритания (включително от Шотландия), Германия, Гърция, Дубай, Испания (включително от о. Майорка), Италия, Канада, Кипър, Китай, Кувейт, Норвегия, Молдова, Полша, Русия, САЩ, Северна Ирландия, Украйна, Унгария, Франция, Холандия, Швейцария. На конференцията, освен представители на ПУ „Паисий Хилендарски“, присъстваха и научни работници от СУ „Св. Климент Охридски“, ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, Икономическия университет – Варна, Института за български език “Проф. Л. Андрейчин“ – БАН, ИЕФЕМ – БАН, Синдиката на българските учители, ОУ “Васил Левски“ – Разград, издателства, които издават учебници и учебни помагала.
Д-р Ирина Владикова, Анета Геранлиева, Сълзица Громан, Красимира Шарф, Симона Захариева, Дарина Тонкова и Десислава Опел представиха българските училища в Австрия.
Български училища в Австрия
На територията на Австрия училища, които са регламентирани като част от българската образователна система има във Виена, Линц, Залцбург и Грац. Българчетата във Виена и Инсбрук имат възможност да изучават родния си език и като част от австрийската образователна система.
Българо-австрийско училище за занимания в свободното време „Св.св. Кирил и Методий“, Виена
Българско училище „Дунав“, Линц
Българско училище в Залцбург, филиал на училище „Дунав“ в Линц
Българско училище „Орфей“, Линц
Българско училище „Никола Вапцаров“, Грац
БЕЛИНДА – изучаване на българския език като майчин за деца от 1-и до 4-ти клас като свободно избираем предмет в австрийското училище
