Роден на 25 юли 1905 г. в някогашен Русчук, днес Русе, Елиас Канети е един от най-значимите представители на съвременната модерна литература. Той има английско гражданство, пише на немски език, умира в Цюрих на 13 август 1994 г. През 1981 г. Шведската академия на науките му присъжда Нобеловата награда за литература.
Живял в България, Англия, Австрия, Германия и Швейцария, Елиас Канети сам се определя като австрийски писател, защото „литературното ми формиране стана във Виена, защото моите герои са преди всичко виенчани и дори виенският диалект доминира в много от моите пиеси“, споделя той в интервю с българската журналистка Ивайла Вълкова преди премиерата на пиесата „Комедия на суетата“ във Виена през 1979 г.
Въпреки че е живял в Русе само до 6-та си година, писателят запазва много живи и ярки спомени от града, които описва в книгата си „Спасеният език”: „Всичко, което по-късно преживях, се беше случило вече в Русчук“.
Бащата на бъдещия писател – Жак Канети е роден в Одрин, майка му – Матилда – в Русе. И двамата са сефарадски евреи и езикът, който се говори в дома е ладински. Основният вътрешен духовен център на Елиас Канети, човекът, който отваря погледа му за световната литература и театър и сетивата за красиво, добро и зло, е майка му, с която той има дълбока връзка. В родния си град малкият Елиас за първи път се сблъсква с многообразието на живота. „Русчук, в долното течение на Дунава, където съм се родил, беше чудесен град за едно дете и ако кажа, че той беше в България, давам непълна представа за него, тъй като там живееха хора от най-различен произход и само за един ден можеха да се чуят седем или осем езика”, пише той.
Изследователите на творчеството му неведнъж подчертават, че много от основните теми и проблеми, които го вълнуват до края на дните му, са заложени в съзнанието му още от ранните му години в Русе. Много от детските му спомени са запечатали картини на смърт, страх, лудост, човешки маси – все теми, които той изследва в книгите си „Сватба”, „Маси и власт”, „Заслепението”, „Другият процес” и особено биографичната „Спасеният език”, донесла му Нобеловата награда. В нея Канети обхожда местата на своето детство – Русе, Манчестър, Виена, Цюрих по-скоро като територии на духа, овладени чрез болезнените уроци на живота – ранна загуба на любимия баща, тираничен дядо, избухването на войната, сблъсък с антисемитизма.
„Задачата на писателя се заключава в усилието да държи отворени „проходите между хората“, за да могат те да се преобразяват във всекиго, дори в най-нищожния, най-наивния, най-безсилния човек“, Елиас Канети, „Провинцията на човека“
До края на живота си писателят запазва топла връзка с родния си град. „За мене е много важно, че в Русе мислят за мен. Споменът за града, в който съм прекарал първите шест години от живота си, след повече от осемдесет години не е загубил нищо от свежестта и пъстротата си. Виждам всичко пред себе си, както беше тогава… Вместо да избледнее, този спомен с всяка година става все по-богат (…)“, пише той до проф.Пенка Ангелова, председател на Международното дружество „Елиас Канети”.
Тези негови думи са ярко доказателство за силата на корените и връзката с родината, която човек носи в себе си където и да се намира по света.
______________
Още по темата:
110 години от рождението на Елиас Канети – единственият Нобелов лауреат, роден в България
