От красивата метростанция в стил ар нуво, през известната статуя на Йохан Щраус до романтичното езеро с патици и лебеди, Щатпарк е предпочитано място за разходка и отдих на виеначани и гости на столицата. Реката го разделя визуално на две части, а елегантната сграда на Курсалона е своеобразен център на парка. С площ от 65 000 кв.м той е и най-големият парк в първи район на столицата.
Щатпарк е на повече от 150 години. Решението за създаването на зелената зона за отдих се взема още през 1860 година, когато е съборена старата градска стена и започва изграждането на Рингщрасе. Плановете за градината в английски стил са дело на художника-пейзажист Йозеф Зелену и главния градинар Рудолф Зибек. Първоначално паркът е разположен само от ляво на реката, в първи район, като идеята е да бъде цветна градина с приятна атмосфера, красиви гледки, романтични алеи и много растения. Щатпарк е официално открит на 21 август 1862 г. Според някои източници той е първият публичен парк в австрийската столица, според други – тази привилегия се пада на Аугартен – открит на 1 май 1775 г. от кайзер Йозеф II с посвещението „На всички хора“.
На следващата година започва разширението му и от другата страна на реката и той се разпростира към трети район. През 1863 г. там се оформя зона за деца, свързана с останалата част чрез железния Каролинен мост.
Красивата сграда в класически ренесансов стил на Kursalon е издигната през 1867 г. от Йохан Гарбен. И днес тя е привлекателно място за балове, концерти, партите и танците се вихрят, точно както и по времето на Щраус, който е свирел там своите прочути валсове. Удивително е, че в средата на този живописен парк е разположена и метростанция на линия U4 на виенското метро. Тя е дело на известния виенски архитект Ото Вагнер и е открита на 30 юни 1899 година. Днес станцията е паметник на културата и за нея се полагат специални грижи. В периода 1903-1907 година Фридрих Оман и Йозеф Хакхофер работят по големия си проект за оформяне на коритото на реката с множество скулптури, каменни саксии и каменнен павилион. За съжаление те не успяват да реализират целия си замисъл.
В парка се поддържат предимно целогодишни растения, които позволяват той да бъде интересно и живописно място за разходки през всички сезони. Между 1941 и 1973 г. са засадени редки защитени видове дървета. Големите тревни площи днес често се използват от младежите за пикник или просто за кратка почивка сред природата, а езерото е притегателно място за малчуганите, които с радост хранят плуващите там патици. Интересна подробност е, че до 1956 г. желаещите да поседнат в градския парк е трябвало да заплатят такса за използвания стол. Тази услуга е била в ръцете на частна фирма, а парите са събирани от служители, които обикаляли алеите. Поради постояната липса на места за почивка, градската служба, грижеща се за парковете поръчала голям брой пейки и маси, които да са на разположение безплатно на гражданите.
Щатпарк предлага изключително богат разнообразие на скулптури и паметници. Там се намира най-фотографираният паметник във Виена – златната статуя на композитора Йохан Щраус (син). При разходка из алеите на парка се откриват паметници на Франц Шуберт, Франц Лехар и Роберт Щолц, мраморният бюст на художника Ханс Макарт, бронзов бюст на композитора Антон Брюкнер, на виенския кмет Андреас Целинка, при чието управление е създаден паркът.
Бронзовата статуя на Йохан Щраус син с мраморен релеф от Едмунд Хелмер е открита на 26 юни 1921 г. Позлатяването е свалено през 1935 г и възстановено едва през 1991 г. Копия на тази статуя се намират в Осака, Япония (след Expo 1990), в Кунминг, Китай (след Expo 1999) и в Хавана, Куба (от март 2002).
